"Животът ми завинаги е свързан с авиацията. Не мога да живея без небето", пише в мемоарите си съветският пилот Иван Никитович Кожедуб. Той сваля 64 вражески самолета, което го превръща в най-ефективния пилот на изтребител сред военновъздушните сили на всички държави, сражаващи се срещу нацистите през Втората световна война.
Кожедуб попада на фронта доста късно – едва през март 1943 година. Тогава славният му боен път е можел да приключи в самото си начало. В първата въздушна битка над Воронеж неговият Ла-5 е обстрелван не само от германски бомбардировачи, но и от съветски зенитни оръдия. Въпреки това Иван Никитович успява да приземи повредения си самолет в полето.
Най-добрият час на пилота е мащабната битка при Курск през лятото на 1943 година. На 6 юли той сваля първия си вражески самолет – бомбардировач Junkers Ju 87. На следващия ден сваля още един, а на 9 юли унищожава два германски изтребителя Messerschmitt Bf-109.
Кожедуб описва една от тези победи: "Два "Месершмита" ме последваха... Аз се носех по спиралата спокойно нагоре. Германците ме следваха, като се приближаваха под прекалено стръмен ъгъл. Веднага ми стана ясно, че при такова набиране на височина германците трябва или да изостанат, или да се "закачат". Започнах да наблюдавам внимателно най-близкия "Месершмит". И наистина, скоро германецът се изтощи и, загубил скорост, "увисна". Бързо поставих моя "Лавочкин" в ранверман (фигура от висшия пилотаж, която позволява бързо да се промени посоката на полета), отправих се към германеца и го подпалих при първа възможност."
На 4 февруари 1944 г. старши лейтенант Кожедуб получава първата си звезда на Герой на Съветския съюз. По това време той има на сметката си 20 свалени вражески самолета.
Шест месеца по-късно е награден с втора звезда. По това време броят на победите му нараства на 48. След победата през август 1945 г. Иван Никитович става трикратен Герой.
Тайната на успеха на съветския ас е в умението мигновено да разбере ситуацията, правилно да оцени рисковете и да намери точното решение. Кожедуб майсторски владее изтребителя и умело прилага разнообразни маневри. "Прецизна маневра, зашеметяваща бързина на атаката и удар от изключително малка дистанция", – така Иван Никитович определя основите на въздушния бой.
Кожедуб непрекъснато работи върху подобряването на зрението, зрителната памет и наблюдателността си. Той разбира и значението на физическата подготовка: "Един пилот, закален физически, лесно понася както резките спадове от голяма на малка височина, така и претоварванията. Понякога от претоварванията очите ти потъмняват. Но щом се опомниш, веднага се включваш в бойната ситуация и отново действаш на всякаква височина, с всякаква скорост, във всякаква позиция. Успявам да направя много благодарение на спортните упражнения: дори във фронтовата ситуация аз и моите другари намирахме време за упражнения".
Иван Никитович е надарен с много смелост. По време на битката за Днепър през есента на 1943 г. той самостоятелно атакува група от осемнадесет германски бомбардировача, като се изправя срещу тях без прикритие от изтребители.
"Отвесно пикирам от височина 3500 метра, развивам максимална скорост. Приближавам се бързо. Малко е трудно да се прицеля. Откривам огън по водача на колоната, за да паникьосам бойния ред. Врязвам се във вражеския строй. Фашистките артилеристи отвръщат на огъня. Отклонявам се от трасето. Хвърлям самолета от една страна на друга. Появявам се отстрани, отгоре, отдолу. Двигателят работи гладко. Самолетът се подчинява на всяко мое движение... Неочакваните маневри, завъртането, точността, бързината на действие предизвикват объркване във вражеския строй. Самолетите спират да бомбардират, излизат от пикиране... "
Кожедуб е един от първите пилоти в антихитлеристката коалиция, които свалят самолет Messerschmitt Me 262. За съжаление, на сметката на пилота (според него) – има и два американски изтребителя P-51 Mustang, които по погрешка го атакуват през април 1945 година. Съветският ас разбира, че се е сблъскал със съюзниците, твърде късно, когато боят вече е приключил.
През 1951 г. Иван Никитович заминава на война в Корея. Той оглавява 324-та изтребителна дивизия, която под негово командване печели 216 въздушни победи. На самия полковник е категорично забранено да участва в сраженията.
По-късно асът остава в структурата на ВВС, а през 1985 г. достига до званието маршал на авиацията. Умира на 8 август 1991 г. само няколко месеца преди разпадането на Съветския съюз.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви