7 факта за сина на Сталин

Василий Сталин, син на Йосиф Сталин и Надежда Алилуева, от две- до шестгодишна възраст е отгледан в сиропиталище. Разбира се, това е "кремълско" сиропиталище, за деца на партийни работници, но бавачките не могат да заместят родителите. Йосиф Сталин, както и съпругата му, се занимават малко с децата. И когато през 1932 г. Надежда Алилуева се самоубива, Сталин пренасочва цялото си внимание към дъщеря си Светлана, а Василий почти игнорира.

Самият Василий Сталин си спомня за това по следния начин: "Останал без майка и без възможност да бъда възпитаван под постоянния надзор на баща си, аз, всъщност, израснах и бях възпитан в кръг от хора (охранители), които не се отличаваха с морал и въздържание. Това остави отпечатък върху останалата част от живота и характера ми. Рано започнах да пуша и да пия".

Бил е боен пилот

На 17-годишна възраст Василий Сталин постъпва в авиационно училище, където не проявява интерес към обучението си, но на практика се оказва добър пилот. След като завършва училището като лейтенант и служи няколко месеца като пилот на изтребител, Василий посреща войната като инспектор-летец. През декември 1941 г. е повишен в чин майор, но не получава никакви предишни звания, като става майор веднага от лейтенант. Няколко месеца по-късно е повишен в чин полковник, отново "извънредно".

От юли 1942 г. Василий се сражава по фронтовете на Великата отечествена война, ръководейки пилоти. Генерал Сергей Долгушин си спомня за участието му в сраженията: "Василий Сталин командваше полка усърдно, изслушваше нас, по-опитните пилоти. [...] През февруари – март 1943 г. свалихме десетина вражески самолета. С участието на Василий – три".

В края на войната авиационната дивизия под командването на Василий Сталин участва в Берлинската настъпателна операция. Според документите за награждаване с орден "Суворов" II степен (връчен на 11 май 1945 г.) Василий Сталин "лично е извършил 26 бойни полета и лично е свалил 2 вражески самолета".

През 1943 г. Василий е ранен. Обаче това не е бойна рана. Група пилоти, водени от Сталин, решават да отидат на риболов, като убиват рибата с боеприпаси. След неуспешен взрив един от пилотите е убит, а Василий Сталин е ранен от шрапнел в петата. Той прекарва около шест месеца в Москва за лечение. Йосиф Сталин, след като научава за тази история, отстранява Василий от поста командир на полк и го прехвърля при летателните инструктори. Но само за шест месеца.

След края на войната той става главен военен командир

По време на войната Василий Сталин получава 2 ордена "Червено знаме", орден "Суворов" II степен и орден "Александър Невски", а през 1946 г., на 25-годишна възраст, става генерал-майор от авиацията. Тези факти не могат да се отрекат – в службата синът на лидера, разбира се, се движи по-бързо от всички други военни ръководители. През 1948 г. той става командир на Военновъздушните сили на Московския военен окръг и заживява живота на звезда. Домът му е многостаен апартамент с колони и мазилка в хотел "Советская" – № 301, сега на вратата му има паметна плоча. Случайно ли е, че ресторант "Яр", намиращ се в същата сграда, е основното място за развлечение на дореволюционните богаташи?

Като началник на Военновъздушните сили на Московския военен окръг Василий Сталин наследява разрушени от войната летища и износени самолети – а заедно с тях и задачата да издигне от руините авиационната отбрана на столицата на СССР. Както си спомня авиотехникът Виктор Шарков, под ръководството на Василий Сталин "безкрайното обучение на пилотите превръщаше нощите на техническия персонал, работещ на една и половина или две смени, в безсънни. [...] Полетите не бяха регламентирани с никакви документи. Авариите и неизправностите, подмяната на агрегати, двигатели, рутинната работа се извършваха денонощно".

Василий Йосифович сериозно се грижи за живота на фронтовите пилоти и техните семейства, "пробивайки" строежа на пилотския град в Тушино. Той се грижи за образованието и достойните заплати на офицерите. Пилотският ас Сергей Крамаренко си спомня: "Почти веднага след назначаването му го видяхме на нашето летище – а бившия командир в продължение на две години така и не го видяхме!". Според Крамаренко "Василий Сталин беше обичан от пилотите. Въпреки че беше син на самия вожд, той се сражаваше честно в Отечествената война, премина през Сталинград и стигна до Берлин, а за всеки фронтовак това означава много".

Той покровителства спортистите

Възползвайки се от позицията си на ръководител на ВВС, Василий Сталин става известен като покровител на спорта – той набира "ведомствени" отбори по футбол, хокей и баскетбол. Същността на тези отбори е предадена от вицовете от онова време: "ВВС" спортните фенове разшифроват като "Взеха Всички Спортисти" и "Ватага Василий Сталин".

"Под крилото" на спортния клуб на ВВС на МВО и неговия патрон работят легендите на съветския хокей Анатолий Тарасов и Всеволод Бобров, които имат много лични контакти с Василий. На "своите" спортисти Василий се стреми да разпределя и осигурява само най-доброто, за което по-късно е обвиняван: "Успя да създаде към ВВС на МВО 8 щатни спортни отбора с численост до 300 души, за издръжката на които годишно се изразходвали над 5 млн. рубли... За спортистите от ВВС на МВО създадоха привилегировано положение, на първо място им осигуряваха квартири, присвояваха им офицерски звания, издаваха им летателно-технически униформи и отпускаха значителни средства за премии и задоволяване на други техни капризи, с което ощетяваха интересите на личния състав на ВВС на МВО", се казва в следственото дело на Василий Сталин.

Планира да създаде съветска "Формула 1"

След войната в Саксония са открити 18 автомобила Auto Union Typ 650, създадени през 1940 г. за участие в Гран при на Европа в автомобилните състезания. "Находката" води до последици, в които участва и Василий Сталин. Синът на лидера решава да създаде съветски състезателни болиди – копирайки автомобилите на Auto Union с помощта на собствените си инженери. Специалистите от Auto Union в Цвикау, Източна Германия, са обединени със съветски инженери, за да създадат група с кодово име НТБА (Научно-техническо бюро по автомобилостроене), която разработва съветския болид "Сокол-650".

През април 1952 г. два "Сокол-650" са изпратени в Москва, където Василий Сталин веднага иска да ги демонстрира на градския шампионат по автомобилни състезания. Според легендата обаче техниците от военновъздушните сили, които обслужвали автомобилите, налели в резервоарите авиационно гориво вместо високооктанов бензин, което "съсипало" двигателите, горивния тракт и стартера. Представянето на "сребърните стрели на Василий Сталин" се провалило. Болидите били върнати в Германия, където по-късно, през 1957 г., били използвани като реквизит за филмови снимки.

Има буен темперамент

"В лошо здравословно състояние. Избухлив и раздразнителен, невинаги в състояние да се сдържа. В общуването с подчинените си позволява грубости, понякога прекалено се доверява на подчинените, дори в момент, когато те не са подготвени и не могат да изпълнят решението на командира. Тези недостатъци на личния характер намаляват авторитета му като командир-ръководител", пише през 1947 г. в характеристиката на Василий Сталин генерал-лейтенант Евгений Савицки.

По време на войната полкът под командването на Василий получава задача за предислоциране. До сутринта един от инженерите няма време да опакова оборудването. Командирът на полка научава за това, дава команда на общия строй с формулировката: "Да се разстреля капитан Ширяев". За щастие капитанът се досеща да се скрие в гората. Избликът на гняв утихва и той е "помилван".

Николай Ефимов, механикът на самолета, на който лети Василий Сталин, си спомня, че той "пиел много, но не се напивал". Красноречив детайл, който съответства на постоянните скандали и импулсивни действия. В Москва се носи слух, че една нощ Василий Сталин с личен автомобил и с момиче дошъл на летището в Тушино, като искал да "вози" спътницата си на изтребител.

На 9 декември 1950 г. началникът на Кремълския медико-санаторен отдел, професор Петър Иванович Егоров, докладва на Йосиф Сталин: "Василий Йосифович страда от изтощение на нервната система, хроничен стомашен катар и анемия. Причината за тези заболявания е прекомерната злоупотреба с алкохол. На 16 ноември [...] Василий Йосифович внезапно... получи епилептичен припадък...".

Потиснат е след смъртта на баща си

Проблемите на Василий започват по време на живота на баща му и с неговото пряко участие. На 27 юли 1952 г., след парада на Въздушния флот на ВВС на МВО на летище Тушино, който е командван от Василий Сталин, той в присъствието на Сталин-старши публично ругае началника на ВВС на СССР Павел Жигарев – негов пряк началник. Според слуховете Василий е бил пиян.

Баща му припомня на сина си, че през май същата година след авиопарада в Москва, при заход за кацане, се разбиват два от най-новите Ил-28. Василий е отстранен от поста началник на Военновъздушните сили на МВО.

След смъртта на Сталин съветският министър на отбраната Николай Булганин, когото Василий Сталин в миналото многократно е ругал и очернял, поставя на сина на лидера ултиматум – да напусне Москва като командир на един от военните окръзи. Василий избухва – тази длъжност не е от неговата величина. Тогава той първо е уволнен в запаса без право да носи военна униформа – а месец по-късно е арестуван и изпратен във Владимирската централа.

Сталин е обвинен в корупция и клеветнически изказвания по адрес на държавните ръководители. Функционерите решават да напомнят на сина на лидера, който отговаря тук, – и в резултат той е осъден на 8 години затвор.

Умира при неясни обстоятелства

Във Владимирския затвор Сталин е държан като "Василий Павлович Василиев" и работи като механик и стругар в затворническата работилница. Не са му предоставени никакви специални условия. В затвора здравето му окончателно се разклаща. "Задържан в затвора в продължение на шест години и осем месеца. През този период от време той е характеризиран положително от администрацията на местата за лишаване от свобода. Към онзи момент има редица сериозни заболявания (сърдечно заболяване, стомашно заболяване, съдово заболяване на краката и други заболявания)", пишат за него в характеристиката от 1960 година.

По молба на Хрушчов през януари 1960 г. Василий е освободен от затвора, дават му апартамент в Москва и му отпускат лична пенсия, но Сталин почти веднага попада в автомобилна катастрофа с дипломатически транспорт, а скоро по някаква причина отива на посещение в посолството на Китай – държава, с която при Хрушчов се установяват изключително трудни отношения. Василий Сталин незабавно е осъден отново и върнат в затвора.

На 28 април 1961 г. е освободен поради изтърпяване на присъдата, но вече не му е позволено да влиза в Москва. От предложените места за пребиваване Сталин избира Казан. В този град Василий (който едва в началото на 1962 г. получава паспорт с фамилия "Джугашвили") живее по-малко от година – той умира на 19 март 1962 година.

Подробностите за смъртта на Василий не са известни. Лекарите посочват като причина "злоупотреба с алкохол". Твърди се, че е изпил цяла бъчва вино с гостите си от Грузия. Много години по-късно, през 1998 г., третата съпруга на Василий твърди, че не е правена аутопсия и поставя под съмнение версията за смърт от пиянство. Василий Сталин е погребан без почести в гробище в Казан. Едва през 2002 г. останките му са препогребани в Москва.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви