Анастасия Захарина-Юриева
Първата съпруга на Иван Грозни има привлекателна външност и съчетава всички добродетели на XVI век – целомъдрие, скромност и набожност. И с това тя успява да спечели сърцето на владетеля. Тя става не само съпруга и любима жена, но и морален компас – според записки на летописци от онова време тя съумява да повлияе на някои решения на съпруга си: "Предобрата Анастасия наставлява и води Йоан към всякакви добродетели". Например Иван отменя смъртни присъди и забранява "забавите с мечки" (при които мечки се насъскват срещу осъдени престъпници), макар царят много да ги обича.
Семейната идилия е помрачена единствено от невинаги успешните опити за сдобиване с наследници – от шест деца оцеляват две: Иван, който по-късно е изобразен в картината на Иля Репин, и Фьодор, който става цар след баща си през 1584 година.
Царицата умира на 30 години след кратко боледуване. Погребват я с огромни почести и уважение. Дори самият цар ридае на погребението и едва се държи на крака. С течение на времето обаче горестта от загубата отстъпва място на подозрението и гнева: той смята, че съпругата му е отровена от болярите, които не харесват Анастасия и смятат, че не трябва да се подчиняват на равна им по статут. Едва през 2000 г. се появяват доказателства, че той може да е бил прав: в останките на Анастасия са открити арсен, олово и живак в смъртоносни количества за човек. Толкова много опасни вещества не могат да се натрупат дори при ежедневната употреба на средновековна козметика, която често включва тези токсични елементи.
След смъртта на съпругата си царят се ожесточава. Историкът Карамзин впоследствие пише: "Тук настъпи краят на щастливите дни на Йоан и Русия, защото той загуби не само жена си, но и добродетелите".
Мария Темрюковна
Втората съпруга на Иван Грозни е черкезката княгиня Мария Темрюковна. Тя е дъщеря на кабардинския княз Темрюк и преди брака се казва Кученя. Първоначално Иван иска да се ожени за сестрата на полския крал, но при условие да даде Псков, Смоленск и Новгород. Затова Иван заповядва да му търсят булка "сред черкезите". Той харесва Кученя, а преди сватбата тя приема православието и е кръстена Мария.
Царицата не само подкрепя тиранията на съпруга си, но и постоянно се възползва от нея, премахвайки враговете си с неговите ръце. Тя не иска деца, затова предпочита да прекарва повече време с Иван по време на военни походи. Хайнрих Щаден, автор на "Записки за Московия", твърди, че именно тя е измислила опричниците (личната армия на царя и неговия репресивен апарат), по чието време много боляри са екзекутирани по подозрения в държавна измяна.
Мария умира през 1569 година. Според царя причината е отравяне, зад което отново стоели болярите. Не е известно със сигурност дали това наистина е така, но Карамзин отбелязва в своите трудове, че така Иван Грозни готви Русия за "най-ужасните изстъпления на своята ярост".
Марфа Собакина
Третият брак е най-краткият. Царят решава, че трябва да има повече наследници, затова две години след смъртта на предишната си съпруга организира оглед на булки. Над 2000 девойки пристигат от цялата страна в двореца, но само 24 от тях стигат до покоите на суверена. Иван заповядва най-здравата физически да бъде изпратена при лекарите, а след това да се подготви за венчаване. Така Марфа Собакина става царица.
Но не остава дълго с този статут. Едва 15 дни след сватбата Марфа умира при загадъчни обстоятелства въпреки доброто си здраве. Тя видимо "гасне" и започва да получава припадъци. Грозни вече по навик обявява, че съпругата му е отровена. По време на разследването царят екзекутира 20 души, подстригва бащата на Марфа за монах и убива братята ѝ заради "магьосничество". Може донякъде той да е бил прав: според една от версиите майката на Марфа ѝ давала билково лекарство за скорошно оплождане. Вероятно дозата да е била твърде голяма и е убила младата царица.
Анна Колтовская
Законите от XVI в. не позволяват повече от три брака в живота. Въпреки това, след смъртта на Марфа, Иван Грозни все пак успява да убеди църквата да го венчае за четвърти път. Той настоява, че Марфа така и не е станала негова "пълноценна" съпруга (те дори не са имали време да прекарат първата си нощ заедно), затова бракът им не може да се брои. На всички им се налага да приемат тази условност и Иван се сдобива с нова съпруга – Анна Колтовская. Тя е втора след Марфа на сгледата на невести.
Само че и този брак не продължава дълго. Според една версия Иван Грозни се уморява от жена си и нейните амбиции, а освен това Анна отказала да ражда наследници. Затова той се отървава от жена си, заточва я в манастир и насилствено я подстригва за монахиня с името "Дария". Но най-интересното с Колтовская се случва по-късно.
Тя живее в два манастира: първо в "класическия" за царски особи, а след смъртта на Иван – във Воскресенски Горицки. През 1604 г. се премества в Тихвинския Введенски манастир, където има активна дейност като игуменка. Когато започва руско-шведската война, тя се скрива от шведите (вече е на близо 60 години), след това преживява Смутното време и се заема с възстановяването на манастира. Ползва се с уважението и покровителството на цар Михаил Фьодорович, който дори ѝ изпраща лични подаръци от своите сватби. Дария живее до 1626 г. и умира на около 70 години.
Анна Василчикова
Иван сключва петия си брак без разрешението на църквата: по това време свещениците вече са престанали да се месят в личните дела на царя, знаейки неговия избухлив нрав. Новата съпруга е Анна Василчикова, дъщеря на един от приближените боляри. Сватбата е твърде скромна – присъстват най-близките хора от кръга на царя и царицата.
Новата съпруга е много скромна и плаха, а с поведението и затворения начин на живот прилича повече на монахиня, отколкото на царица. През повечето време тя си седи в покоите и рядко се появява навън.
Според една версия след година Грозни просто се е уморил да живее в този брак. И скоро Анна се озова в манастира Троица-Сергий, където по-късно умира.
Мария Нагая
Последната неофициална спътница на царя е дъщерята на руски посланик – Мария Нагая. Те не са венчани в църквата, което означава, че според тогавашния закон тя не е официалната съпруга на царя. Поради това тя има лоши отношения както със самия цар, така и със съпругите на наследниците, които я смятат не за съпруга, а за наложница. Иван Грозни, след като научава за вътрешносемейния конфликт, застава на страната на децата си и техните съпруги и заплашва да даде жена си на диви животни да я изядат.
През 1582 г. Мария ражда син Дмитрий. Две години след това царят умира и на трона се възкачва Фьодор, син на Иван Грозни от първата му съпруга. Той заточва Мария и сина ѝ в Углич, където 9-годишното момче умира при неизяснени обстоятелства.
След смъртта на царевича мнозина искат да се възползват от момента и да се вмъкнат в царското семейство. Самозванците от време на време се представят за Дмитрий (уж той не бил умрял, а е избягал). Най-убедителен е някой си Григорий Отрепиев, който толкова добре се преструва на "прероден" принц, че през 1605 г. дори Мария Нагая го признава за свой син. Година по-късно обаче тя се отказва от него. Когато се изяснява, че Лъже-Дмитрий (така Отрепиев влиза в историята) е измамник, цялото имущество на Мария е конфискувано и тя остава в дълбока нищета. Умира през 1611-а, надживявайки съпруга си с 27 години.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви