Саров се намира в района на Нижегородската област, на 370 км източно от Москва. Градът е с население под 100 000 души и населението му е строго лимитирано. От много години това е затворен град, в който дори жителите на областта не могат да влязат лесно.
Саров към 1764 г.
Метцгер Павел/Свободни източнициСаров се появява през 1706 г. на река Саровка, но не го затварят веднага. Преди революцията от 1917 г. това е селище, предпочитано от поклонници - тук се намира известният манастир на преподобния Серафим Саровски.
1903 г.
Грибов М.И./Свободни източнициСлед Втората световна война малкото селище в отдалечената пустош привлича вниманието на компартията: решават, че селото, заобиколено от блата, е идеално място за тайни обекти. През 1946 г. в Саров са преместени ключови съоръжения за изследване и разработване на ядрени и термоядрени оръжия (най-важното е наречено KB-11); пак тук се създават заряди за авиобомби, крилати ракети, торпеда и междуконтинентални балистични ракети, а самото селище получава гриф "секретно".
Саров не само става затворен за обикновените хора, но и го премахват от съветските карти и го изключват от всички регистри на административното деление на страната. Работници от секретни предприятия и техни роднини все още живеят там. Можете да попаднете в града, само ако получите специално разрешение от властите или по покана на роднина, живеещ тук. Не се допускат туристи, хора с двойно гражданство и осъдени по тежки членове от Наказателния кодекс.
"Дори жителите на републиките от ОНД не могат да отидат да работят в Саров. В други градове на Русия те извършват неквалифицирана и нископлатена работа, а в Саров тази категория е заменена от жители на близките населени места. Всеки ден, започвайки от 6:00 часа, около 4000 души влизат в Саров, за да работят и трябва да напуснат града преди 22:00 часа, защото в противен случай ще станат нарушители на режима", разказа ръководителят на градската администрация Алексей Голубьов в интервю за "Коммерсант".
Академик Юлий Харитон
РФЯЦ-ВНИИЭФ/Russia in photoВ този град са живели и работили създателите на първата съветска водородна бомба академиците Андрей Сахаров и Юлий Харитон и най-секретният академик на СССР Яков Зелдович.
През следвоенните години градът и неговите стратегически важни работници толкова усилено са били крити, че това се отразява и на имената му. Те са общо шест.
Домът на А.Д. Сахаров
Дмитрий Донской/SputnikСлед 1946 г. Саров има много кодови обозначения: наричан е "Обект-550", "База 112", "Волжко управление на Главгорстрой", "Кремльов". А през 1954-а, в съответствие с указа за създаването на секретни населени пунктове, Саров се превръща в град Кремльов.
Само след шест години обаче той отново е преименуван и става Арзамас-75. Именно такива названия с цифрови кодове стават най-често срещани в Русия за затворени градове. Цифрите не означават абсолютно нищо (никакви други 74 секретни Арзамас не съществуват).
Но в този случай кодът може да издаде секретен град, поради което това име получава много критики от властите, защото град Арзамас, най-обикновен, а не секретен, наистина съществува и се намира 75 км от Саров. Твърди се, че съвпадението е напълно случайно, но властите все пак решават да сменят името, за всеки случай.
След още шест години, през 1966-а, градът става Арзамас-16 и носи това име до 1994 година.
През 1994-а, след разпадането на СССР, решават да върнат името Кремльов на града, но той живее с него само една година. През 1995 г. отново става известен като Саров и до днес носи историческото си име.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си