Първите "панелки" са необичайни, архитектите експериментират. Например "ажурният дом" от 1940 г. на Ленинградския проспект в Москва. Макар и сива, сградата има изящни решетки, скриващи претрупаните балкони. В квартал "Черьомушки" пък в дворовете има фонтани.
Elena Butko (CC BY-SA 4.0)
Но масовото строителство започва в края на 1950-те години, по времето на генералния секретар Никита Хрушчов. Началото на неговото управление преминава под мотото "борба с излишествата", а тези "хрушчовки" се противопоставят на "сталинския ампир".
Поради технологията на онова време панелите са боядисвани на място, а не в заводи. Качествените ярки цветове са в недостиг. Затова блоковете са предимно еднообразни и бледи: сиви, понякога бели, понякога бежови.
Getty Images
Но строителството става толкова масово, че позволява на милиони хора да се сдобият с отделни жилища. Представете си само, че живеете със семейството си в общинско жилище или в барака без удобства, а сега имате собствен апартамент, при това безплатно.
Анна Сорокина
Но има и изключения. В Далечния север на Русия (Салехард, Анадир, Норилск) всички сгради, включително и панелните, са боядисани в ярки цветове. Така те се опитват да компенсират липсата на слънце и растителност в тези далечни земи. А днес върху тези блокове рисуват и огромни графити (мурали) на северна тематика.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви