"Голямата игра": Как Русия и Великобритания се борят за Централна Азия (КАРТИНИ)

Британската империя винаги е полагала особени усилия да защити основния източник на своето богатство и власт - Индия. Лондон реагира незабавно на всяко посегателство върху тази "перла в короната" от страна на някоя от европейските сили.

Така например опитът на руския император Павел I заедно с Наполеон да направят съвместен поход към Индия през 1801 г. британците спират в зачатък. Павел е убит в резултат на заговор, в организирането на който Великобритания играе не по-малка роля.

По време на руско-персийските конфликти през първата половина на XIX в. Великобритания е неизменно на страната на Техеран: оказва финансова подкрепа, изпраща свои военни съветници в армията на шаха, превъоръжава я и я обучава. Въпреки това Русия излиза победител от войните през 1804-1813 г. и 1826-1828 г., което ѝ позволява да придобие значителни територии в Кавказ.  

През 1830-те години руснаците започват активно да се установяват на източния бряг на Каспийско море и се опитват да навлязат дълбоко в Централна Азия, като през 1839-1840 г. правят неуспешен поход срещу Хивинското ханство. Всички тези действия не остават незабелязани от Лондон.

"Изглежда напълно ясно, че рано или късно един казак и един сипай, един човек от Балтика и друг човек от Британските острови ще се срещнат в центъра на Азия", твърди през 1840 г. британският външен министър Хенри Джон Темпъл Палмерстън. "Трябва да се погрижим тази среща да се състои толкова далеч от нашите индийски владения, колкото е удобно и безопасно за нас."

По това време британците вече са водили тежка война срещу Афганистан, която в крайна сметка завършва с неуспех за тях. Една от основните причини за тяхното нахлуване е инициативата на емир Дост Мохамед за установяване на дългосрочно сътрудничество със Санкт Петербург.

Така двете империи са въвлечени в мащабно геополитическо съперничество за Централна Азия. Те се опитват да се изтласкат взаимно от региона, без да влизат в открит въоръжен конфликт. Използват всички налични методи: дипломатически интриги, шпионаж, подкупване на местни владетели и настройването им срещу противника и др.

По предложение на Артър Конъли, капитан на 6-ти бенгалски лек кавалерийски полк на Източноиндийската компания, това противопоставяне става широко известно като "Голямата игра". За отбелязване е, че самият Конъли става жертва на тази "игра" - на 17 юни 1842 г. на територията на Бухарското емирство той е обвинен в шпионаж и е обезглавен.

Русия разработва планове за нахлуване в Британска Индия в различни посоки, но като цяло към идеята за завладяване на колониите тук се отнасят доста скептично. В същото време в Санкт Петербург смятат, че самото съществуване на подобна заплаха принуждава Лондон да бъде в постоянно напрежение.

"За да бъдем в мир с Англия и да я накараме да уважава гласа на Русия, избягвайки разрив с нас, е необходимо да изведем английските държавници от приятната им заблуда за сигурността на индийските владения, невъзможността [за] Русия да прибегне до нападателни действия срещу Англия, липсата на предприемчивост у нас и достатъчната за нас достъпност на пътищата през Централна Азия", пише генерал Николай Игнатиев през 1863 година.

През 1868 г. Руската империя значително укрепва позициите си в региона на Централна Азия, като установява протекторат над Кокандското ханство и Бухарското емирство. Всъщност се стига до границата с Афганистан, където британците не възнамеряват да допуснат руснаците.

Лондон потиска всички опити за установяване на какъвто и да е съюз между Русия и Афганистанското емирство. Така скоро след посещението на дипломатическата мисия на генерал Николай Столетов в Кабул през 1877 г. избухва Втората англо-афганска война, в резултат на която афганистанците губят редица територии и част от суверенитета си.

През 1885 г. англо-руската студена война едва не прераства в гореща. Конфликтът се върти около оазиса Пандждех (днес - град Серхетабад в Туркменистан), който не може да бъде поделен между Русия и Афганистан, който е под британски протекторат.

На 30 март на граничната река Кушка се провежда ожесточена битка между руските и афганистанските войски, в резултат на която последните са победени. В Лондон се чуват призиви за война, но в крайна сметка конфликтът е потушен - Пандждех остава за Русия, а цар Александър III дава гаранции, че в бъдеще няма да се опитва да напада териториалната цялост на Афганистан.

През 1890-те години империите започват да си поделят планинската верига Памир. И двете страни изпращат свои военни контингенти в региона, но в крайна сметка въоръженият сблъсък е избегнат. Памир е поделен между Афганистан, Русия и Бухарското емирство, което е под неин контрол.

В началото на XX в. Тибет се превръща в ново поле на съперничество между великите сили. Конфронтацията довежда до военно нахлуване на британски войски в региона през 1903-1904 г. и до сключването на Лхаския договор. Според едно от неговите условия Тибет вече не може да допуска представители на която и да е друга сила да действат на територията му без съгласието на британците.

Докато Русия и Великобритания играят "Голямата игра" помежду си в Азия, мощта на Германската империя бързо нараства в Европа. В крайна сметка потенциалната опасност от нея става очевидна както за Лондон, така и за Санкт Петербург.

През 1907 г. страните сключват конвенция, която има за цел да разреши всички спорни моменти в отношенията между двете сили. Те признават сюзеренните права на империята Цин над Тибет и се съгласяват да не се намесват във вътрешните ѝ работи.

Персия е разделена на зони на влияние. Великобритания се ангажира да зачита руските интереси в северната част на страната, докато Русия признава господството на Лондон в югоизточната част. Създадена е и неутрална зона, в която двете страни получават еднакви търговски и икономически права.

Русия признава британския протекторат над Афганистан и получава правото да установи икономически и културни (но не и политически) връзки с емирството. Като цяло страните мълчаливо се съгласяват да разглеждат тази азиатска страна като буфер между Британска Индия и централноазиатските владения на Русия.

"Голямата игра" приключва. Довчерашните противници стават съюзници и се съсредоточават върху укрепването на военнополитическия блок, станал широко известен като Антантата.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви