Дмитрий Язов: последният маршал на Съветския съюз (СНИМКИ)

Маршалът на Съветския съюз Дмитрий Тимофеевич Язов е живее дълъг и удивителен живот: преминава през Втората световна война, бил е в самия епицентър на Кубинската ракетна криза, дружил е с Ким Ир Сен, заема е поста министър на отбраната на СССР и дори е вкаран в затвора по обвинение в опит за завземане на властта.

Когато започва войната срещу нацистка Германия, Язов, родом от малко сибирско село, още не е навършил седемнадесет години. След като си приписва необходимите години, той се записва доброволец в Червената армия и е изпратен в Московското червенознаменното пехотно училище на Върховния съвет на РСФСР, разположено в евакуация в Новосибирск.

През лятото на 1942 г. младши лейтенант Дмитрий Язов се озовава на фронта край Ленинград.  "Макар че вече бях офицер, но хлапак, хлапак! А много войници в дивизията бяха на по 45-50 години. Можете ли да си представите? Те спокойно можеха да кажат на млад офицер като мен: "Сине, ела тук". Бяха достатъчно стари, за да ми бъдат бащи...", спомня си той години по-късно.

Бъдещият министър на отбраната е раняван няколко пъти по време на войната. Особено опасна е раната на лицето, получена по време на пробива на блокадата на Ленинград през януари 1943 година.

"Германецът хвърли граната, аз се наведох, - разказва Язов в едно интервю. - Само устата ми се отвори, за да извикам нещо, да предупредя подчинените си - гранатата избухна. Тук, под окото ми, все още се намира нейна осколка. Нося я още от войната. Беше невъзможно да се оперира заради близостта на очния нерв.

Дмитрий посреща победата в Балтийските държави, където се сражава срещу германската групировка, блокирана в Курландския котел. Той решава да посвети бъдещия си живот на служба във въоръжените сили.

В разгара на Карибската криза през 1962 г. полковник Язов в качеството си на командир на 400-и мотострелкови полк е изпратен в Куба, за да защитава "острова на свободата" от евентуално нахлуване на американски войски.

"В тези дни цареше нервна атмосфера, постоянно ни информираха за бараж от американски шпионски самолети. Идваха взаимноизключващи се команди: "сваляй – не сваляй", "стреляй – не стреляй", спомня си бъдещият маршал онези дни.

През следващите години Язов има възможност да командва войски в Чехословакия, Централна Азия и Далечния изток, където се среща и дори се сприятелява с президента на КНДР Ким Ир Сен.

На 30 май 1987 г. Дмитрий Тимофеевич е назначен за министър на отбраната на СССР, а три години по-късно е повишен в чин маршал. Така Язов става последният маршал в историята на страната.

През периода, в който Дмитрий ръководи главното военно ведомство на страната, Михаил Горбачов е ангажиран със значителни държавни преобразувания, известни като Перестройка и нормализиране на отношенията със Запада: провежда се мащабно ядрено разоръжаване, намалява се числеността на Въоръжените сили, извършва се изтегляне на съветските военни контингенти от територията на Източна Европа.

Язов, като министър на отбраната, участва във всички тези процеси, макар и с крайно неодобрение. "Престъпно допуснахме нашата великолепна оперативно-тактическа ракета "Ока" да мине под ножа. Въпреки че нейните параметри не попадаха в критериите на Договора за ракетите със среден и малък обсег... Защо дадохме ракетите "Темп-С" да бъдат "изядени"? Не трябваше да ги даваме", съкрушен е  той години по-късно.

Не само Язов е недоволен от реформите на Горбачов. Противници на избрания от генералния секретар курс се намират сред представителите на висшия политически елит и ръководителите на службите за сигурност. В крайна сметка тази конфронтация довежда до събитията от 19-22 август 1991 г., известни като "августовския пуч".

По това време вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев, председателят на КГБ Владимир Крючков, министърът на вътрешните работи Борис Пуго, министърът на отбраната Дмитрий Язов и редица политици се противопоставят на предстоящото преобразуване на СССР в конфедеративен Съюз на суверенните държави. "Въпросът върви към разпадане на страната, а вместо силна власт ни се предлага слаба конфедерация от републики, начело със самозвани президенти", коментира инициативата Язов.

Опозиционерите започват преговори с Михаил Горбачов, който в онези дни е в правителствената вила в южната част на Крим във Форос. На 18 август, когато диалогът се проваля, те обявяват създаването на Държавния комитет за извънредно положение в СССР (ГКЧП), като се противопоставят на съветския президент Горбачов и президента на РСФСР Борис Елцин.

През нощта на 19 август Янаев подписва указ, с който се поставя начело като изпълняващ длъжността президент на СССР, тъй като Горбачов не е в състояние да изпълнява задълженията си "по здравословни причини".

Сутринта на 19 август по заповед на министъра на отбраната в Москва са въведени войски, както по-късно твърди Язов, за "защита на стратегически обекти". Действията на ГКЧП не получават особена подкрепа в страната и в градовете избухват протести.

След като през нощта на 21 август са убити трима демонстранти, Язов нарежда изтеглянето на войските от Москва. По-късно маршалът твърди, че ГКЧП никога не е мислило за разпръскване на тълпи от протестиращи: "Това означаваше да се отприщи истинска гражданска война, на която аз като офицер, маршал, който се е клел във вярност на държавата и народа, естествено не можех да отида."

"В края на краищата много от тези, които тогава протестираха срещу нашите декрети, просто не бяха ориентирани в настоящата ситуация. Хората бяха доведени до отчаяние от потъващата икономика, галопиращата инфлация и купонната система за всичко - от масло до алкохол. Те бяха готови с две ръце да гласуват за дявола!", казва Язов.

Към 21 август във въоръжените сили настъпва разцепление - част от военните отказват да изпълняват заповедите на ГКЧП. Решено е да изпратят в Крим за преговори с Горбачов делегация,  кяото включва министъра на отбраната. При завръщането си в Москва той е арестуван. Скоро са задържани и неговите сътрудници. Държавният комитет престава да съществува.

"Знаете ли защо ГКЧП загуби? - пита Дмитрий Тимофеевич. - Честно казано, защото трябваше да работим с хората. А те си мислеха, че вкарваме танковете и това е всичко... Предложиха ми да заема всички летища с въздушнодесантни войски. Нищо не струваше да се даде команда и край. Но до какво щеше да доведе това? Само до кръв. В името на какво?"

Членовете на Държавния комитет са обвинени в измяна на Родината. По-късно обвинението е променено на участие в заговор за завземане на властта.

Язов прекарва 498 дни в изолатора "Матроска Тишина". На 23 февруари 1994 г. той и други членове на ГКЧП са амнистирани.

През следващите години бившият министър работи като съветник в Министерството на отбраната и в Академията на Генералния щаб, пише книги, оглавява фондация "Офицерско братство" за ветерани от въоръжените сили и обществената организация "Комитет за паметта на маршал Жуков".

След смъртта на маршал Василий Петров през 2014 г. Язов остава единственият жив маршал на Съветския съюз. Самият Дмитрий Тимофеевич умира на 25 февруари 2020 г. на 96-годишна възраст.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви