Какво става с убийците на царския фаворит Григорий Распутин?

На 30 декември 1916 г. под Петровския мост на река Малая Невка намират тялото на Григорий Распутин. Той има безграничното доверие на царското семейство: старецът от Тоболска губерния по някакъв начин облекчава симптомите на болестта на престолонаследника Алексей, който страда от хемофилия. С течение на времето Распутин придобива все по-голямо влияние в семейството на Николай II. За него се носят най-различни слухове: някои казват, че Распутин е германски шпионин, други го наричат мистик и хипнотизатор. Всички са единодушни в едно: императорът и императрицата са напълно под властта му. А критиците мигновено са изключвани от числото на доверениците.

Първото покушение срещу Распутин е извършено през 1914 година. Второто - успешно - две години по-късно. Извършителите не започват да отричат, но и не срещат сериозно наказание - след абдикацията на императора делото е приключено. Кои са убийците?

Феликс Юсупов

Последният от князете Юсупови, наследник на една от най-благородните и богати фамилии на Руската империя, Феликс напълно оправдава името си, което на латински означава "щастлив". Той учи в Оксфорд, изключително артистичен е и обича практичните шеги с маски. Веднъж, под прикритието на парижки певец, получава ангажимент да свири в ресторант "Аквариум": и успешно изнася концерти, докато не го разкриват - Юсупов е разпознат по бижутата, които взема назаем от майка си.

През 1914 г. младият княз се сродява с Романови: жени се за Ирина, сестрата на Николай II. За сватбата те получават необичаен подарък от царя - разрешение да заемат императорската ложа в театъра.

Като осъзнава влиянието на Распутин върху царското семейство, Феликс решава, че е необходимо да го елиминира, и става участник в заговора и убийството, което се извършва в собствения му дворец. Доверието, което старецът оказва на Малкия (както наричал Феликс), изиграе фатална роля: нищо неподозиращ, Распутин отива на гости при него, където вече го чакат заговорниците. 

След революцията Юсупови заминават за Лондон, а след това за Париж, където основават модната къща IRFE. През 1928 г. княз Феликс публикува мемоари, в които описва убийството на Распутин, и винаги се придържа само към тази версия. Опровергавайки спекулациите и измислиците по темата, той влиза в страстни съдебни спорове. В началото на 1930-те години княз Феликс изнервя Холивуд: след излизането на филма "Распутин и императрицата", където съпругата му е представена като любовница на стареца, той обвинява студио MGM в клевета и ги принуждава да платят 25 000 лири.   

През целия си живот Юсупов помага на сънародници, които също като него са се озовали в изгнание. Дава пари, работа, настанява ги и събира средства за Руския червен кръст. Никога не се завръща в Русия. 

Великият княз Дмитрий Павлович

Братовчедът на Николай II расте в семейството на московския генерал-губернатор, великия княз Сергей Александрович. След неговото убийство Дмитрий Павлович преминава под опеката на императора. Отличен ездач, през 1912 г. великият княз води отбора на Руската империя на Олимпийските игри в Стокхолм. Въпреки скромните си резултати - пето място в отборното прескачане на препятствия и девето в индивидуалното състезание - великият княз се запалва по идеята за общоруски олимпийски игри. Първите такива състезания се провеждат през 1913 г. в Киев, а година по-късно - в Рига.

Григорий Распутин неволно повлиява на съдбата на великия княз: знаейки, че Дмитрий Павлович има отрицателно отношение към него, императрица Александра Фьодоровна не разрешава годеж между него и дъщеря си великата княгиня Олга.

След като научава за убийството на Распутин, съпругата на Николай II е толкова ядосана, че иска незабавното арестуване на великия княз и Феликс. Опасявайки се от народни вълнения, императорът възможно най-скоро изпраща братовчед си в Персия. След революцията Дмитрий Павлович живее в Европа и Съединените щати и изживява бурен романс с Коко Шанел. Именно той запознава гранд дамата на парижката мода с парфюмериста Ернест Бо, който създава парфюма Chanel No. 5.

Великият княз никога не разказва за убийството на Распутин.

Владимир Пуришкевич

Един от лидерите на дясната монархическа организация "Съюз на руския народ" и основател на "Руския народен съюз "Михаил Архангел", депутат в Думата. Името на Владимир Пуришкевич е здраво свързано със скандалите - той ги обича и умее да ги използва в своя полза. Всяко скучно заседание се превръща в политическа гротеска: извеждат го насила - Пуришкевич сяда на раменете на охраната и "изплува", скръстил ръце, от залата.

Но с избухването на Първата световна война шегите свършват: той организира влак на Бърза помощ и сам пътува в него до фронта, за да евакуира ранените, като доставя храна и дрехи. През ноември 1916 г. произнася реч, в която казва, че "цяла Русия еднакво гледа на ужаса, който представлява Распутин, като на неугасваща лампа в царските покои". Скоро княз Феликс Юсупов му предлага да се присъедини към редиците на заговорниците.

След революцията бившият депутат се опитва да организира антиболшевишко движение и успява да публикува дневник, в който описва убийството на Распутин. През януари 1920 г. умира в Новоросийск от тиф.

Станислав Лазоверт

Това е главният лекар на санитарния влак на Пуришкевич, който пълни пирожките, предназначени за Григорий Распутин, с калиев цианид. Той също така, според заговорниците, е трябвало да потвърди смъртта на стареца. Много от обстоятелствата по този случай остават неизяснени - заговорниците не са единодушни в показанията си. Съществува и версия, че всъщност Лазоверт не е могъл съзнателно да тръгне да убива човек и не е добавил цианид към пирожките. Може би затова Распутин, след като изяжда цял поднос пирожки, не чувства дори леко неразположение.

След като напуска Русия, Лазоверт живее в Съединените щати и Париж и също така публикува мемоарите си за заговора.  

Сергей Сухотин

Сергей Сухотин, командир на рота в 1-ви стрелкови полк на гвардейците на Негово Величество, е познат с Юсупови през първата си съпруга, пианистката Ирина Енери. Интересното е, че дъщеря им Наталия е кръстница на княза. Влизайки в числото на заговорниците, Сухотин е трябвало да се представи за стареца Григорий и с открита кола да отиде в дома му след убийството, за да отклони подозренията, и едва след това да изнесе трупа от двореца на Мойка. След като се отървават от Распутин, Сухотин и Лазоверт отнасят тялото му в реката.

След революцията е обвинен в подкуп и хвърлен в затвора. След освобождаването си помага за организирането на музея на Лев Толстой "Ясная поляна" и се жени за втори път - за внучката на Толстой София. Но скоро получава инсулт: Сухотин е транспортиран в Париж, където за него се грижи Феликс Юсупов. За това каква роля е изиграл в убийството на Распутин, става известно едва след излизането на мемоарите на княза. Владимир Пуришкевич споменава в записките си само за някой си "лейтенант С."

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви