К-7
Гигантският самолет К-7, разработен през 1930 г., е бил най-големият самолет в Съветския съюз по онова време. С размах на крилете от 53 м и седем двигателя АМ-34, той служи като бомбардировач в Съветските военновъздушни сили. Можел е да се използва и като пътнически самолет.
Екипажът на самолета се е състоял от 12 души, сред които имало дори боцман.
Първият прототип обаче се разбива през 1933 г., а другите два остават незавършени.
Проект "Звено"
Съветският проект, известен като "Звено", е разработен в СССР от 1930-те до началото на Великата отечествена война през 1941 година. Идеята е била един бомбардировач да се използва за носител на един до пет изтребителя, което би позволило значително да се спести гориво.
След излитане изтребителите сe прихващат към бомбардировача-носител чрез специални прихващачи. Бомбардировачът извозва изтребителите до места извън нормалния им обхват. Разкачвайки се, изтребителите извършват бойната си мисия и след това се връщат на най-близкото приятелско летище.
Носителят може да излети и с няколко изтребителя Поликарпов И-16, всеки от които носи по две 250 кг бомби. Сам по себе си И-16 не е успявал да излети с такъв товар.
Въпреки няколкото успешни операции през първия период на Втората световна война, проектът "Звено" не е развит допълнително. Транспортният бомбардировач ТБ-3, който е използван като носител, е спрян от серийно производство, тъй като е прекалено остарял. И-16 е заменен от по-напреднали съветски изтребители.
Сухой Т-4
Този високоскоростен разузнавателен стратегически бомбардировач е разработен от дизайнерското бюро на Сухой в края на 1960-те години като съветски отговор на американския стратегически бомбардировач XB-70 Valkyrie.
"Руската Валкирия" е разработена да атакува групи за нападение с два X-45 хиперзвукови противокорабни крилати ракети (незавършен проект).
Самолетът има изключителни характеристики: фюзелаж, изработен от титан и неръждаема стомана, и четиристепенна система за управление на полета.
Все пак проектът е спрян поради изключително високата цена (1,3 млрд. рубли). След него съветската военна индустрия се насочва към развитието на Ту-160.
Ми-30
Най-известният хеликоптер-самолет днес е американският Bell Boeing V-22 Osprey, проектиран през 1980-те години на миналия век. И все пак малко известен е фактът, че Съветският съюз се е опитвал да създаде свой прототип от началото на 1970-те години.
Първите прототипи на Ми-30 е трябвало да се появят през 1986 г., но заради перестройката проектът е отменен.
Четири модела са построени, но докато летят до демонстрационното място, три от тях губят контрол и се разбиват. Остава неизвестно дали това се дължи на пилотна грешка или неправилен дизайн.
Су-47
Този изтребител, предназначен за кацане на палуба, е проектиран с обратна стреловидност на крилото и фюзелаж от композитни материали. Съветският флот поръчва разработването на този самолет за свои собствени нужди, но падането на Съветския съюз възпрепятства тези планове.
Все пак проектът не умира. Той е представен на обществеността през 1999 г. и днес функционира като "летяща лаборатория" на бюрото "Сухой Дизайн".
В много отношения Су-47 става основа за най-новия изтребител от пето поколение Су-57.