Призраци от миналото: къде остават "сърцата" на ядрените подводници?

Технологии
БОРИС ЕГОРОВ
В продължение на години мястото отвъд Полярния кръг, където Русия съхранява реакторите на ядрените си подводници, е известно като едно от най-опасните и ужасяващи в цяла Европа. Въпреки това навременната помощ от страна на Германия помага за значителното намаляване на потенциалните рискове.

Наследство от Студената война

След падането на СССР Русия наследява голям брой ядрени оръжия, сред които стратегически бомбардировачи, междуконтинентални балистични ракети и ядрени подводници. За да намалее ядрената заплаха за света, Русия и САЩ стартират няколко инициативи за намаляване на ядрения си арсенал.

В рамките на една такава – Програмата Nunn-Lugar, САЩ предоставят на Русия средства, специалисти и оборудване за осигуряването на ефективна ядрена демилитаризация.

И все пак демонтирането на подводниците с ядрени реактори не е лека задача. Освен радиоактивното гориво и отпадъците, "сърцето" на ядрената подводница – нейният реактор – трябва да бъде внимателно отстранено.

"Сърцето на подводницата"

Поради радиоактивната опасност реакторът не може просто да бъде изхвърлен. Обикновено се отстранява заедно с цялата секция на подводницата, в която е разположен. Този разрез служи като контейнер за предпазване от радиационната активност от реактора.

След изрязването на реакторната секция тя се транспортира до специално хранилище, където се пази поне 70 години. Едва след този период нивото на радиоактивност е достатъчно ниско, за да може да продължи процесът на демонтиране.

Първото руско хранилище за ядрени реактори е разположено отвъд Полярния кръг в залив край село Сайда Губа, Морманска област. През 1990 г. селището е отдадено на Северния флот, който след това го ползва за съхранение на реакторните секции от "пенсионираните" ядрени подводници. Секциите се изрязват на специални съоръжения, след което се изтеглят до залива на Сайда Губа за съхранение.

Едно от най-опасните места на Земята

Проблемът е, че няма специално създадено място, на което да се пазят подобни опасни отпадъци. Те просто се трупат в залива и плават около доковете.

Според първоначалния план в рамките на десетилетие е трябвало да се построи хранилище. И все пак през 2003 г. все още няма такова, няма дори планове за строеж. Междувременно броят на реакторите в залива надхвърля 50.

Европейските държави проявяват загриженост, че лошите и неправилни условия на съхранение на реакторните секции в Сайда Губа не само могат да навредят на околната среда в Арктика, но и да доведат до истинско ядрено бедствие в Северна Европа.

От думи – към дела

В началото на века европейците и руснаците активизират сътрудничеството около редуцирането на потенциалната заплаха в Сайда Хуба. През 2003 г. руското министерство на атомната енергетика и германското федерално министерство на икономиката и труда подписват споразумение за изграждането на крайбрежно хранилище за реакторни секции на ядрени подводници.

Германия инвестира над 700 млн. долара в проекта за 15 годишен срок. Страната предоставя на Русия както технологии, така и специалисти.

В резултат на това през 2017 г. вече е изградено наземно хранилище за 155 реакторни секции. Създадена е и нова работилница за почистване и боядисване на антикорозионната повърхност на реакторните секции. Важно е тази процедура да се извършва по веднъж на всяко десетилетие – за периода от 70 години.

Но това не е всичко - Сайда Губа получава и ЖП система, нови докове и всички необходими инфраструктури за работниците в комплекса. А екологичната обстановка в региона значително се подобрява.

Губернаторът на Мурманска област Марина Ковтун нарече руско-германския проект за Сайда Губа уникален пример за международно сътрудничество в ядреното извеждане от експлоатация - не само за Мурманск, но и за цяла Русия. "Без помощта на Германия подобни мащабни работи в Сайда Губа щяха да отнемат много повече време", каза тя.

В нашата серия "призраци от миналото" ви разказваме за още подобни гробища: за космически кораби, самолети, кораби и дори танкове!