Какви оръжия Съветският съюз планира да прилага в космическите войни?

Космическата надпревара

Когато в края на 1950-те години САЩ стартират програмата си за създаване на космически самолет Boeing X-20 Dyna-Soar, Съветският съюз решава, че също трябва да изгради космически план за бъдещите войни в Космоса. Така се ражда авиационно-космическата система "Спирала".

Според плана съветският космически апарат трябва да бъде изстрелян от друг самолет-носител и да излезе в орбита. Там различните модификации на космическия кораб следва да вършат различни задачи.

След достигане на 130 км надморска височина би следвало самолет-разузнавач да наблюдава обекти както в орбита, така и на Земята.

Сред задачите му е и предаването на целевите координати на потенциалните вражески космически обекти.

След като получат координатите, бойните космически самолети трябва да преминат в действие. Изстрелвайки ракети "космос-земя" с ядрени бойни глави те следва да поразяват обекти на Земята. Основните им цели са групи от вражески самолети и кораби. Дори ако ракетата пропусне целта с 200 м, тя ще я унищожи благодарение на разрушителната сила на ядрената бойна глава.

Следващата модификация са космическите прехващачи. Версията за близък бой трябва да атакува цели в орбита чрез шест самонасочващи се ракети – на разстояния до 30 км, а прехващачите за големи разстояния би следвало да поразяват вражески космически кораби на разстояние от 350 километра.

Като алтернатива космическите кораби по проект "Спирала" се планира да бъдат превозвани от совалката "Буран-Б", съветският аналог на американската космическа совалка.

Днес един от ранните прототипи на космическия самолет МиГ-105-11 може да бъде открит в Централния музей на руските военновъздушни сили "Монино" в Московска област.

Космически бойни станции

Първият проект за бойна космическа станция на СССР е с кодово име "Алмаз", последван от "Скит" и "Каскада". Планирано е след излизане в орбита бойните станции да изглеждат, сякаш са предназначени за мирни цели, докато не се наложи да станат военни.

Сред задачите им е да унищожават вражески космически кораби и междуконтинентални балистични ракети, както и важни военноморски, сухопътни и въздушни цели.

Основната разлика между станциите е в типа оръжие, което трябва да използват. Докато "Каскада" теоретично трябва да стреля с ракети мишените си в близката земна орбита (около 2 хил. км или по-малко от Екватора), "Скит" следва да поразява цели чрез лазерно оръжие в средната земна орбита и геостанционарната орбита (между 2 хил. км и 35786 км).

Освен това мирните станции трябва да бъдат защитени от монтирани съветски авиационни оръдия "Нуделман-Рихтер НР-23", които на свой ред да бъдат заменени от футуристичните ракети "космос-космос", които обаче така и не виждат бял свят.

Сателити-бойци

По време на Студената война унищожаването на вражески бойни сателити е смятано за един от най-важните елементи от космическата война. Един от начините за това е чрез ползване на балистични ракети, изстреляни от наземни установки, бойни кораби и самолети. За тази цел съветските инженери работят над системата за защита на космически кораби "Наряд" и противосателитните ракети за МиГ-31, които остават недоразработени.

Друг начин, който дори е приоритетен за СССР, е да се свалят спътници чрез специални сателити-бойци. Тези малки апарати трябва да бъдат изстрелвани в орбита, където да се насочват към вражеския сателит и да го поразяват с бомби с шрапнели. Такава експлозия би била ефективна дори на разстояние от 1 км от целта.

За разлика от повечето бойни космически проекти, програмата за бойни сателити се оказва успешна и дори е завършена. Те започват служба през 1979 г., но са изоставени през 1993 година.

Оръжия за космонавтите

Съветският съюз проектира не само бойни космически кораби, но и персонални оръжия за космонавтите. Един от най-известните примери за това е ТП-82, трицевен пистолет. Тъй като огнестрелните оръжия не са разрешени за употреба в Космоса, пистолетът е предназначен да помага на космонавтите в защитата срещу животни след приземяване (ако възникне такава необходимост).

За космическите войни съветските инженери проектират лазерен пистолет, безопасен за корпусите на космическите кораби. Това е касетъчен пистолет, който изключва оптичните сензори на вражеските космически кораби. Не може физически да повреди апаратите, но може да ослепи човек на 20 метра разстояние. Единственият експериментален образец е изложен в музея на Академията за стратегически ракетни войски "Петър Велики" в Московска област.

В търсене на "Буран": знаете ли какво се случва със съветската космическа совалка?