Отрядът за тралене включва 27 военни кораба и помощни съда от Черноморския и Тихоокеанския флот. Включително и противоподводния вертолет "Ленинград", придружен от фрегатите "Скорий" и "Сметливий". Между другото, големият противоподводен кораб "Сметливий" е на военна служба в Черно море и до днес.
14 юли 1974 г. първите съветски кораби влизат в пристанището на Хургада и започват операцията по обезпечаване безопасността на търговското корабоплаване. Първият тежък тест е липсата на съвременни лоции и коралови рифове, което не позволява тралене на дъното на залива. Силната жега и пясъчните бури също затрудняват действията.
"Слънцето беше непоносимо. Топлина, горещ вятър – ние разтоварвахме. Работата на моряците не е за завиждане. Арабските работници идваха и се изненадваха: как в тази жега руснаците могат да работят по 12-14 часа! Започнахме бойното тралене", спомня си капитанът I ранг Александър Аполонов. "На сутринта на 18 юли на хълм в близост до унищожен фар поставихме антена, две палатки и дизелови генератори. Остров Губал-Сакир бе безжизнена пустиня: без растителност, само пясък и разпръснати стари корали. Не бе възможно да се измери температурата, защото термометърът стигна до 50 градуса, а нямаше повече деления. Поради горещината постоянно имахме трудности с оборудването, изолацията не издържаше, лампите горяха.
Друг проблем са действията на ракетните катери и авиацията на Израел. Факт е, че след разгрома на египетските войски израелците започват да смятат водите на Суецкия залив за свои. Те се опитват да се настанят и да се отърват от съветските кораби. Израелски кораби тръгват на таран срещу миночистачите, а изтребители Phantom облитат терена (до 8 пъти на ден) и дори имитират въздушни атаки. Съветските моряци дават отпор - те се отървават от досадните катери, а "Ленинград" и други кораби са приведени в бойна готовност. Дипломати от ООН заемат страната на СССР. По-големите "братя" САЩ и Англия оказват натиск върху Израел – техните кораби трябва да преминат през разминирания "съветски коридор".
Най-големият проблем обаче е ниският професионализъм на египетските моряци. Мините съветско производство "Краб" и AMД са поставени с различни нарушения от малки риболовни кораби през нощта, без единен план и точно определяне на мястото. На 13 септември 1974 г. на дънна мина попада миночистачът МТ-66, под командването на капитан III ранг Свиридов. След като получава повече от 20 пробойни, лишен от управление и осветление, корабът започва да потъва. Според спомените на моряците около потъващия миночистач веднага се събират много тигрови акули. Други кораби пристигат на помощ на другарите си, приближавайки се до потъващия МТ-66 в минираните води. Със съвместни усилия двама офицери са спасени от горяща каюта. Не успяват да се измъкнат сами заради затисната врата и вече пишат прощални писма до жените си на морската карта. Миночистачът е изтеглен в Хургада, където е възстановен след десет дни.
Въпреки това моряците на Съветския съюз се справят с бойната мисия. Миночистачи и хеликоптери унищожават много мини. Минната опасност е елиминирана на площ от 1250 квадратни морски мили. Ка-25 и Ми-8 извършват 188 бойни полета за тралене на мини. През ноември 1974 г. каналът е открит за плаване.