Засега в експерименталната работилница работят само двама души: майстор, който обработва кожа, и шивачка, която прави продукти, пише Лента.ру.
Единственият майстор в обработката на рибена кожа в Мурманск в индустриален мащаб, Константин Семин, каза, че материалът е силно издръжлив и еластичен, има необичайна текстура и дава много възможности за експерименти. За около седмица Семин обработва 50 кг кожа. Първо, той отстранява филето от кожата, старателно я измива, дезинфекцира я в специален разтвор, оставя я да изсъхне няколко часа или дни и след това омекотява материала, боядисва го и отново го оставя да изсъхне. След това материалът се изпраща в шивашката работилница. Подобно производство се извършва и в Ингушетия, но там майсторите използват кожа от сьомга, добави Семин.
Шивачката Оксана Панова сподели, че никога досега не е боравила с кожа. Жената работи на обикновена шевна машина, но е снабдена с по-здрави игли. Тя сама рисува скици за моделите си и шие раници, чанти, шапки, калъфи за очила и държачи за карти. Според нея кожата от треска е много податлива, а тази от зъбатка трябва да бъде обработвана с чук. Понякога Панова мисли за шиене на обувки, но за това е необходимо да учиш отделно и да използваш специално оборудване. Според нея обувките от рибена кожа биха били много издръжливи и водоустойчиви.
В музея на историята в село Ловозеро, област Мурманск, разказват, че коренното население на Севера, помори и саами, от древни времена се е занимавало с обработката и носенето на рибни кожи, правейки от нея практични дрехи и обувки: ботуши, плащове и ръкавици, които помагали на рибарите в открито морето поради своята здравина, лекота и водоустойчивост. Възрастните жители в Ловозеро все още владеят обработването на рибна кожа, но шият малки сувенири за продажба на празнични панаири, нямат отделно производство.