Пълен списък на руските носители на Нобелова награда

Александър Кислов
След като Дмитрий Муратов бе награден с Нобелова награда за мир през октомври 2021 г., си спомняме и други руски лауреати през годините.

Руска империя

Иван Павлов – физиология и медицина, 1904

Известен с експериментите си кучета и пионер в психологията, Павлов е първият руски нобелов лауреат. Той е награден за работата си върху храносмилателната система. Прочетете повече за него тук.

Иля Мечников – физиология и медицина, 1908

Известен биолог и пионер в ембриологията, Мечников е определян и като баща на вродения имунитет, като разкрива клетъчно-медиирания имунитет. Към момента на спечелване на наградата за неговите "трудове върху имунитета", той работи във Франция от десетилетие, като е част от института "Луи Пастьор". Прочетете повече за откритията на Мечников тук.

Съветски времена

Иван Бунин – литература, 1933

Иван Бунин е емигрант във Франция, когато е награден с Нобелова награда за стриктния си художествен талант, с който пресъздава типичния руски характер в проза. Прочетете повече за борбата между Бунин и Максим Горки за наградата тук.

Николай Семьонов – химия, 1956

Семьонов е единственият Нобелов лауреат на СССР в областта на химията. Той печели наградата за работата си по механизма на химичната трансформация, заедно с британския физикохимик сър Сирил Норман Хиншълуд.

Борис Пастернак – литература, 1958

След като най-известното му произведение "Доктор Живаго", забранено в СССР, е публикувано на Запад (не и без съдействието на ЦРУ), Шведската академия го награждава за важното му постижение в съвременната лирическа поезия и в полето на рускатата епическа традиция. Наградата предизвиква скандал в Съветския съюз и след кампания по сплашване, Пастернак е принуден да я откаже.

Павел Черенков, Игор Там и Иля Франк – физика, 1958

Павел Черенков, Игор Там и Иля Франк

Тримата физици си поделят Нобеловата награда за откриването на Ефекта на Черенков през 1930-те години. Първо Черенков забелязва синкаво сияние от подводен ядрен реактор, а след това изследва и описва феномена заедно с колегите си.

Лев Ландау – физика, 1962

Ландау допринася за развитието на теоретичната физика изключително много и се смята за основател за т.нар. "Ландауско училище" по физика. Той е признат за пионерство в теориите си за кондензираната материя, особено за течния хелий.

Александър Прохоров и Николай Басов – физика, 1964

Александър Прохоров и Николай Басов

Създателите на лазера, двама талантливи физици, вземат награда за "фундаментална работа в полето на квантовата електроника, довела до конструиране на осцилатори и усилватели, базирани на мазер-лазер принципа". Те споделят наградата с американския учен Чарлз Х. Таунс, който работи в същата област.

Михаил Шолохов – литература, 1965

Авторът на романа "Тихият дон" е награден за "художествената мощ и скромността, с които в епическия роман за Дон той дава израз на историческа фаза от живота на руския народ". Този път обаче съветските власти приемат наградата. Прочетете повече за Шолохов тук.

Александър Солженицин – литература, 1970

Авторът, който се бори с ужасите на съветските трудови лагери, а след това представя ГУЛАГ пред масовата публика, е награден "за етичната сила, с която следва жизненоважните традиции на руската литература". Този път Съветите започват пропагандна кампания срещу Солженицин и той успява да получи наградата си 8 години по-късно. Прочетете повече за него тук.

Леонид Канторович – икономически науки, 1975

Канторович е съветският математик и икономист и основател на линейното програмиране. Той си поделя Нобеловата награда за икономика с учения от холандско-американски произход Тялинг К. Коопманс "за техния принос към теорията за оптималното разпределение на ресурсите".

Андрей Сахаров – Награда за мир, 1975

Един от създателите на термоядрените оръжия, дисидент и активист по човешките права, Сахаров е награден за "борбата си за човешките права в Съветския съюз, разоръжаване и съдействие между народите". Пет години по-късно той е помолен да напусне СССР заради политическия си активизъм и кампанията си срещу войната в Афганистан. Разказваме ви повече за него тук.

Пьотър Капица – физика, 1978

Той е светило на съветската физика и основател на Института по физични проблеми, като е награден за "основополагащите си изобретения и открития в областта на физиката на ниските температури".

Йосиф Бродски – литература, 1987

Въпреки че емигрира в САЩ през 1972 г. и започва да пише есета на английски, той си остава много руски поет. Голям интелектуалец и професор по руска литература в американски университети, той е награден за "за всеобхватно творчество, пропито с яснота на мисълта и поетическа сила".

Михаил Горбачов – Награда за мир, 1990

Първият съветски президент е и един от най-противоречивите руски политици, а мнозина са раздвоени между обвинения за разпадането на СССР и признателността за перестройката и свободата на словото. Той е и сред отговорните за падането на Берлинската стена. Награден е за "водещата роля, която изиграва в радикалните промени в източнозападните отношения".

Днешна Русия

Жорес Алфьоров – физика, 2000

Признат физик и депутат в руския парламент, Алферов е награден за "развиване на полупроводникови хетероструктури, използвани във високоскоростната- и оптоелектрониката". Той споделя наградата с германо-американския физик Херберт Крьомер, който работи в същата област самостоятелно.

Алексей Абрикосов, Виталий Гинзбург – физика, 2003

Виталий Гинзбург взема участие в работата на по-ранните носители на Нобелова награда – Черенков и Ландау, като е един от авторите на теорията на Гинзбург-Ландау за свръхпроводимостта. Колегата им Абрикосов помага за разработването на теорията, откривайки флуксон, наречен "Абрикосов вихър". Той живее в САЩ от ранните 1990-те. Двама големи физици си поделят наградата с физика от британско-американски произход сър Антъни Джеймс Легет "за пионерски принос в теорията на свръхпроводниците и свръхфлуидите“.

Константин Новосьолов – физика, 2010

Ученият Новосьолов напуска страната през 1990-те и в Нидерландия среща друг физик от руски произход – Андре Гейм. Те започват да работят заедно, а после се местят в Англия, където продължават да си сътрудничат. Най-познати са с откриването на графена. И си поделят Нобелова награда "за революционни експерименти по отношение на двуизмерния материал графен".

Дмитрий Муратов – Награда за мир, 2021

Главният редактор на "Новая газета" бе награден заедно с филипинската журналистка Мария Реса "за усилията им да защитят свободата на изразяване, която е предпоставка за демокрация и траен мир". Символично е, че Муратов получи наградата на 15-годишнината от смъртта на Анна Политковская, журналистка на "Новая газета", която бе убита заради историите си, разкриващи нарушения на човешките права в Русия и Чечения. Разказваме ви повече за него и дейността му тук.

Вижте и тези ЛУДИ съветски идеи за бъдещето, които са се сбъднали!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"