Какво оръжие използва Съветската армия в Афганистан? (СНИМКИ)

АК-74

Надежден и непретенциозен, 5,45-милиметровият автомат е най-масовото оръжие на подразделения на Ограничения контингент съветски войски в Афганистан. От своя предшественик – 7,62-мм АКМ (Автомат "Калашников" модернизиран) – той се отличава с по-малко тегло и увеличено разстояние на прицелната стрелба.

ЗУ-23

За 23-милиметровата сдвоена зенитна установка (ЗУ-23) в Афганистан не са се намерили цели в небето, но пък на земята за нея е има много работа. Способността ѝ да стреля под голям ъгъл на наклона и рязко да сменя сектора на обстрела е от голяма полза за съветските войски при защитата на стационарни обекти и прикриване на колони от техника от нападения на муджахидините. ЗУ-23 са поставяни на възвишения, а също и в каросериите на товарни камиони.

БМП-2

Оборудвана с 30-милиметрово оръдие 2А42, бойната машина на пехотата БМП-2, може ефективно да действа срещу противника, укрепил се на високи точки. Основният ѝ минус е слабата защитеност: ако попадне на мина или бъде уцелена от пряко попадение на РПГ, всички войници в нея могат да загинат. Поради тази причина те предпочитат да пътуват основно върху, а не в нея – седнали на бронята. "На нас, екипажите на БМП, като че ли ни беше най-тежко в неистовата афганистанка жега. Слънцето така нагряваше бронята на машините, че не можеше да се докосне с ръка. И си седиш под тази броня като в печка и неволно мислиш за нашата руска зима. Да можех да изляза да се натъркам със снежец", спомня си механик-водачът В. Танцев.

Ми-8

В условията на планински терен, където няма пътища, вертолетите стават истинско избавление за съветските войски. Ми-8 се използват най-вече за транспортирането на войници и товари, а също и за десанти, но много участват и в бойни действия. За целта в отвора на входната врата нерядко монтират 30-милиметров автоматичен станочен гранатомет АГС-17 "Пламя".

Снайперистка пушка "Драгунов"

Мерникът на 7,62-милиметровата автоматична снайперистка пушка "Драгунов" е разчетен за ефективна стрелба до 600 метра. Само че през 1985 г. по време на афганистанската война снайперистът от 345-и гвардейски парашутно-десантен полк Владимир Илин успява да порази противника от разстояние 1350 метра.

Гаубица 2С3 "Акация"

152-милиметровите самоходни гаубици са се използвали с голяма ефективност за разбиване на отбраната на крепостите на муджахидините. "При експлозиите на осколочно-фугасните снаряди в стените се образуваха такива пролуки, че през тях лесно преминаваха танкове и БМП, неутрализираха всяка огнева съпротива на противника и гарантираха успешно изпълнение на задачата", така описва щурма на укрепен район в провинция Баглан през април 1987 г. ветеранът от афганистанската война Анатолий Григориев.

Т-62

Т-62 заедно с Т-55 са основните танкове на Ограничения контингент съветски войски в Афганистан. Малките ъгли на повдигане и спускане на оръдието и сдвоената картечница затрудняват стрелбата по противника по високи точки, а силната запрашеност често се отразява неблагоприятно на работата на силовата установка, трансмисията и шасито. "Танковете... в повечето случаи 'не намираха' оперативно пространство за използването си, не можеха да стрелят по върховете на планините, засядаха в гъсталака и често ставаха безполезни в битка", разказва генерал-майор Александър Ляховски.

Едрокалибрена картечница НСВ-12,7 "Утьос"

Оборудвана с оптичен мерник и притежаваща висока скорострелност от 800 изстрела в минута, 12,7-милиметрова картечница се проявява отлично при отбраната на укрепени и въоръжени пропускателни пунктове. С помощта на "Утьос" може да се води прицелна стрелба на разстояние няколко километра и да не бъдат допускани муджахидини на разстоянието на ефективната стрелба с автомат.

2С4 "Тюлпан"

Когато съветските военнослужещи трябва да открият добре скрит противник в планините, на помощ неизменно им се притичва 240-милиметровият самоходен миномет 2С4 "Тюлпан". Той ефективно унищожава укрепления на муджахидините на разстояние до 20 км, разположени дори на обратните склонове на планината и в проломи.

БТР-70

Бронетранспортьорите срещат сериозни проблеми с двигателите в планинския Афганистан. При разредения въздух те често прегряват и губят мощност. От друга страна БТР-70 далеч по-добре от танкове и БМП издържат на взривове на мини. Дори при повредата на няколко колела те не стават лесна плячка за врага, а продължават да се движат.

Ми-24

Щурмовите вертолети Ми-24, неофициално известни като "Крокодилите", могат да бъдат оборудвани и с леко оръжие и оръдия, и да имат ракетно-бомбено въоръжение. Както и на останалата съветска техника, на вертолетите пагубно действат високите планини, прахът и жегата. При все това "Крокодилите" ефективно унищожават отряди на муджахидините и разрушават техни крепости, всявайки у противника истински страх. Така например през 1983 г. Анатолий Волков в провинция Тахар със своя Ми-24, останал без боеприпаси, прикрива изтеглянето на десантна рота като една след друга имитира атаки срещу вражеските бойци и само с вида си ги принуждава да се разбягат на различни страни.

Реактивна пехотна огнехвъргачка РПО-А "Шмел"

Ръчната огнехвъргачка "Шмел", наречена от муджахидините "Дяволската тръба", по своята мощ съответства на 152-мм гаубица, но тежи само 11 км и лесно се побира на гърба на пехотинеца. Гранатата, летяща на разстояние до 1700 метра (прицелно – до 800 м), унищожава всичко живо в радиус от 80 квадратни метра на закрити пространства и в радиус от 5 метра на открито пространство. "Шмел" става ефективно средство за борба с врага, който се крие в пролуките в планините.

Су-17

Изтребителят-бомбардировач Су-17 е единственият съветски боен самолет, преминал през афганистанската война от началото до края и участвал както в атаки срещу противника, така и в разузнавателни мисии. Екстремните климатични условия непрекъснато водят до прегряване и отказ на оборудването, до влошаване на характеристиките на излитане и кацане и повишен разход на гориво. През деня просто е невъзможно да бъдеш в пилотската кабина и командването се опитва да планира бойните полети по вечерно време или рано сутрин.