След края на Втората световна война ГВФ (Граждански воздушный флот) заявява, че се нуждае от пътнически самолет, който да обслужва дестинации с ограничен брой пасажери, нерентабилни за използването на "Лисунов" Ли-2.
"Лисунов" Ли-2
Свободни източнициНеобходим е самолет, който да може да превозва 10 пътници на разстояние от 800 км при крайцерска скорост от 290 км/ч, който да се задвижва от двойка радиални двигатели "Швецов" АШ-21 с мощност 700 к.с. (520 кВ). На Конструкторското бюро "Яковлев" е възложено да изпълни тази задача през февруари 1946 г. и първият прототип да бъде готов за държавни изпитания на 1 ноември 1946 година.
Самолет с мотор "Швецов" АШ-21
Christo (CC BY-SA 4.0)Това се оказва прекомерно оптимистичен вариант, като се има предвид обемът на работите, изпълнявани вече от конструкторското бюро, и проектът е отложен до август 1947 година. В същото време са преразгледани спецификациите и е посочена скорост не по-ниска от 350 км на морското равнище. Освен това се предполага на армейския вариант да бъде монтирано 20-милиметрово отбранително оръдие в купол над фюзелажа.
Първият прототип, често наричан Як-16-I, прави първия си полет на 24 септември 1947 г. и доказва, че има отлични характеристики на управление при един изключен двигател и освен това може да се изкачва с един неработещ двигател. Преминава държавните приемни изпитания в началото на 1948 година.
Военнотранспортната версия, често наричана Як-16-II, се различава от пътническата версия по това, че на нея непосредствено зад пилотската кабина е монтирана 12,7-милиметрова картечница "Березин".
Освен това подът на товарната кабина е подсилен, вертикалната опашка е малко по-голяма, а фюзелажът е малко по-дълъг. Самолетът може да транспортира седем парашутисти, десетима напълно екипирани войници или шест носилки и санитар. Той има голяма отваряща се като мида врата от лявата страна на фюзелажа, за да се улесни товаренето. На тази врата има по-малка врата, отваряща се навътре, разположена в предната ѝ половина.
Як-16-II преминава тестовете на производителя през април 1948-а, а малко след това и държавните изпитания за приемане. Те разкриват няколко недостатъка, които водят до увеличаване на хоризонталната площ на опашката и инсталиране на оборудване против обледеняване на ръбовете на предните крилата и опашката.
Той преминава отново за пореден кръг от тестове за приемане от държавата, която го одобрява за производство. При все това не е избран за производство, тъй като Антонов Ан-2 се счита за по-универсален и в двете роли.
Ан-2
FORTEPAN/Mészáros Zoltán (CC BY-SA 3.0)Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си