В предвоенните години в СССР на практика не се разработват бронетранспортьори и страната посреща началото на войната срещу Третия райх без такива машини. Тогава западните съюзници се притичват на помощ на Червената армия.
САЩ и Великобритания доставят на Съветския съюз над 6000 бронетранспортьора, а близо 1000 от тях са полуверижните M2, M5 и M9.
Само малка част от полугъсеничните бронетранспортьори са изпратени на бронетанкови и механизирани части на Червената армия. Останалите служат като влекачи на артилерийски оръдия.
Малко по-различна съдба очаква британските Universal и американските M3 Scout. На тях им предстои да се бият активно на бойното поле.
Universal
Архивна снимка
Основният бронетранспортьор на въоръжените сили на Великобритания и страните от Общността е в състояние да превозва десант до пет души, оборудван е със 7,7-милиметрова или 13,9-милиметрова картечница и развива скорост по шосе до 48 км/час. По време на войната СССР получава над 2000 такива бойни машини.
През първата половина на войната гъсеничните Univarsal се използват главно за разузнаване и рекогносцировка. Към края на световния конфликт те започват да участват активно във военните действия.
Съветските картечари в бронетранспортьорите настигат отстъпващите германски колони, заливайки ги с огън и хвърляйки гранати по тях. "Спомням си, че с тях преследваха германците, притискаха ги с тези бронетранспортьори...", разказва свързочникът Анатолий Козлов.
Архивна снимка
Британската бойна машина, според съветските военни, има много недостатъци: лоша проходимост (особено през зимата), бързо износване на ходовата част, слабо въоръжение и защита на екипажа и десанта. Дори и приведени, войниците остават уязвими за куршуми и шрапнели.
Десантното отделение само по себе си е доста тясно, а освен това в средата му е капакът на двигателя, в който войниците опират коленете си. През горещото време на годината да си в тази теснотия е изключително трудно. От друга страна пък през зимата тази конструкция е много полезна и намиращите са в предната част на Universal командир и водач на установките пропълзяват в десантното отделение, за да се стоплят.
Scout
Архивна снимка
По бойни характеристики американският колесен бронетранспортьор M3A1 Scout превъзхожда британския си колега. Той е въоръжен с 12,7-мм и 7,62-мм картечници, превозва десант до седем души и развива скорост по шосе до 81 км/ч (а по пресечен терен той се придвижва по-зле).
Scout-ите в Червената армия са над 3000. Подобно на Universal-ите в началото на войната те служат главно като разузнавателни машини. Освен това с тях често транспортират ранени или се придвижват щабни офицери.
По-късно благодарение на мощното въоръжение и добрата видимост американските бронетранспортьори се представят добре при улични боеве. Те стремително си пробиват път към къщата, завзета от противника, и с огневата си мощ ефективно потискат всякаква съпротива.
Виктор Темин
Командването често използва скоростните Scout-и, за да отреже пътя за отстъплението на противника, да превземе важни проходи и да ги задържи до приближаването на основните сили. На американските бронетранспортьори често е поверявана охраната на автомобилите на важни съветски военачалници.
За разлика от Universal, военнослужещите от Червената армия практически нямат оплаквания от надеждния и удобен M3A1. Ето защо не е изненадващо, че първият съветски сериен бронетранспортьор БТР-40, разработен в края на 1940-те години на миналия век, е създаден не без негово влияние.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви