Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Преди малко повече от 10 години руски учени пробиват кладенец в реликтовото езеро Восток в Антарктида, което в продължение на милиони години е било в пълна изолация от външния свят. Восток е гигантско подледниково езеро, сравнимо по размери с държавата Катар. До 1990-те години никой не е сигурен, че то изобщо съществува.
То е обявено за последното голямо географско откритие в историята на Земята, както и за "ключа" към разбирането дали има живот на спътника на Юпитер – Европа. Под дебелата ледена обвивка на това небесно тяло се намира подледников океан, в който могат да живеят организми, подобни на тези, които биха могли да живеят във водите на Восток – устойчиви на екстремни условия.
И нещо, което учените действително са успели да открият.
Този район е изследван за първи път през 1957 г., когато там пътува съветска експедиция. Учените се придвижват с помощта на специален влекач с шейни, който може да преодолее покритите със сняг ледникови равнини.
Именно в центъра на континента учените създават първата изследователска станция "Восток", на чието име по-късно е наречено езерото. Станцията съществува в почти пълна изолация от външния свят – най-близкият бряг се намира на 1260 км, а най-близката изследователска станция – на 1410 км. Там се намира и полюсът на студа. Тук е регистрирана най-ниската температура на Земята – минус 89,2 градуса по Целзий.
След като оборудват станцията, през 1960-те години полярните изследователи започват да правят сондажи в ледника. Целите им обаче са малко по-малко амбициозни от търсенето на най-старите езера на планетата. Учените искат да получат т.нар. ледниково ядро – колона от лед, която обикновено се взема от самите дълбини на ледниците. В тях често се натрупват балончета въздух и по-твърди частици, а това позволява да се погледне по-отблизо към състава на атмосферата и почвата на Земята преди милиони години. По тази причина станцията "Восток" днес се смята за един от основните източници на информация за древния климат на планетата.
Първоначално се планира сондиране с термични снаряди, но те успяват да достигнат дълбочина само 50 метра. Разглежда се и проектът за ядрено сондиране. С помощта на ядрен реактор учените искат да разтопят целия лед на необходимата дълбочина, но този проект е изоставен поради големия риск. Сондажите започват сериозно в края на 1960-те години, когато на континента пристигат специалисти от Ленинградския минен институт. Те правят първия сондаж в леда на дълбочина 560 метра.
За първи път през 1970-те години сериозно се разглежда съществуването на подземно езеро там. Британски колеги сканират ледника точно на мястото, където е разположена съветската станция. Тогава те откриват така нареченото "плоско" отражение под леда и предполагат, че то може да е границата между водата и леда, което означава, че някъде дълбоко в ледника определено има нещо.
Френски, съветски и американски учени
Todd Sowers/LDEO, Columbia UniversityИстински пробив в изследването на подземните водни басейни в Антарктида обаче през 1996 г. правят руските изследователи Андрей Капица и Игор Зотиков от Института по география на Руската академия на науките. Заедно с британски учени те събират всички данни от радарни и спътникови наблюдения от този район и правят окончателното заключение – на дълбочина около четири километра от милиони години от човечеството се крие гигантско подледниково езеро. Площта му е 10 000 квадратни километра, а средната му дълбочина е 125 метра.
Към момента на това откритие на станция "Восток" вече е пробит сондаж с дълбочина 3100 метра. Езерото се намира само на 130 метра от него.
Въпреки това учените трябва да спрат сондажа и да го консервират. Проблемът е в това, че по онова време за топенето на леда се използва специална смес от химически елементи – парафин и фреон. Тя не замръзвала при екстремните температури на Антарктида и позволявала да се удържи налягането на ледената обвивка при големи дълбочини на сондиране. По това време фреонът вече е признат за опасен за атмосферата и е забранен. Освен това изследователите се опасяват, че токсичните химикали, попаднали във водата, могат не само да развалят резултатите от изследването на подземното езеро Восток, но и да унищожат евентуалния живот, който би могъл да съществува там през 14-те милиона години изолация.
Сега учените са изправени пред предизвикателството да измислят по-малко опасен начин за сондиране на екосистемата. Научните изследвания отнемат още осем години.
Работата по извличането на водни проби е възобновена едва през 2006 г., но и тогава новите методи не позволяват на участниците в антарктическата експедиция да стигнат до заветното езеро: има технически аварии или свършват средствата. Поради тази причина учените успяват да стигнат директно до езерото едва на 5 февруари 2012 година. Но кладенецът веднага е блокиран поради липса на финансиране.
За втори път до езерото се спускат през 2015 г. и този опит дава резултати. Във водните проби открили 49 ДНК на различни организми. Вярно е, че повечето от тях са от повърхността на планетата, а само две предизвикват истински интерес у биолозите.
Една от пробите прилича на водна бактерия, която на теория би трябвало да живее предимно в блатиста почва, но не и в ледникови води под високо налягане и висока температура.
Втората проба, от друга страна, е напълно непозната за учените и нейният геном съвпада с вече известните микроорганизми само на 86%. "Ако бяхме показали ДНК на организъм, чието откриване потвърдихме през 2016 г., без да предупредим откъде идва... Щяха да ни попитат дали е от тази планета", казва Сергей Булат, който ръководи работата по водните проби от езерото Восток.
Тези изследвания обаче не стигат до никъде по-нататък. В бъдеще пари за изучаване на по-дълбоките райони на Восток вече не са отделяни, което се обяснява със смяната на посоката – приоритет е Северният полюс. Въпреки това Сергей Булат продължава да изучава пробите, извлечени по-рано.
През 2018 г. той открива още един от обитателите на Восток – бактерия marini Lactobacillus sp. Бацилите се хранят с органична материя, която на практика отсъства във водата на Восток, следователно на по-голяма дълбочина може да има места, наситени с хранителни вещества.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си