Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Антарктида е последният открит континент и то едва преди 203 години. А да се стигне до най-студеното място на Земята е само първото изпитание. Да се закрепиш по тези места е истинско предизвикателство. То отнема още почти 80 години.
Местните научни станции са много важни: тук се събират данни за климата на Земята, антарктическата фауна, промените в магнитните и електрическите полета в атмосферата, а освен това постоянно се провеждат метеорологични наблюдения. Материкът се счита за маркер за глобалните промени в тези сфери, тъй като е най-отдалечен от промишлените центрове и производствата.
Тук Русия има седем такива станции – "Восток", "Мирни", "Белингсхаузен", "Новолазаревская", "Прогрес", "Руская" и "Молодьожная". И всяка от тях е забележителна с нещо.
Станцията е основана през февруари 1956 г. по време на първата съветска експедиция (и е кръстена на ветроходния шлюп, който открива континента). Закономерно тя става главна база за изследвания, откъдето идва управлението и оборудването на всички последващи станции.
В началото тук живеят 150-200 полярници, но през последните години броят им е намалял до 15-20. Управлението на другите станции е прехвърлено на по-модерната станция "Прогрес".
Построена е през декември 1957 г. по време на втората съветска антарктическа експедиция. Тя е единствената, която се намира почти в самия център на континента (всички останали са по бреговете на заливи или крайбрежието), в изключително студена точка: през 1983 г. тук са регистрирани -89,2°С. Дебелината на леда под станцията достига 3700 метра, а точно под нея и тази ледена черупка се намира най-голямото в Антарктида подледникововото реликтово езеро Восток. Благодарение на него станцията става известна в целия свят. Открито е от съветски учени и това е истинска "капсула на времето", тъй като незамръзващото езеро е било изолирано от външния свят милиони години. При изследванията му учените се надяват да получат отговори на въпросите за произхода на живота на Земята и други планети.
Тя се появява през 1961 г. и все още е транзитен пункт по пътя на туристите към Южния полюс. Тук те се аклиматизират, като се любуват на почти извънземни пейзажи: в долината има голи 200-метрови хълмове и девствени езера между тях.
От 2007 г. станцията става особено привлекателна заради появилата се на нея единствена руска баня в Антарктида.
Дълго време това е неофициалната столица на съветската Антарктика, тъй като през 1962 г. тук е построен на практика неголям град. Станцията включва около 70 сгради с улици, жилищни комплекси, научни лаборатории, нефтено депо и летище, където могат да кацат големи пътнически лайнери. През зимата, която е най-безлюдният период, тук работят около 500 души, а през лятото – до 1400.
През 1999 г. някогашната целогодишна станция за известно време е законсервирана, а през 2006 г. преминава на сезонен режим.
Тя е построена през 1968 г. и е кръстена на Фадей Белингсхаузен, руски адмирал и един от откривателите на Антарктида. Намира се на остров Кинг Джордж, едно от най-благоприятните места в климатично отношение. Температурата през най-студения месец (август) е едва -6-7°С. За това руските полярни изследователи наричат станцията "курорт". Освен това дори през зимните месеци на "изолация", когато на станцията остават да живеят минимален брой полярни изследователи, в "Белингсхаузен" не е скучно: наблизо има съседи – чилийската станция "Фрей" и китайската станция "Чанчен".
От 2004 г. антарктическият "курорт" разполага със собствена дървена църква и това е най-южната постоянна православна църква на Земята.
Основана е през 1980-а. Още в първата година на експлоатация става ясно, че тя е построена в една от най-суровите зони дори за Антарктида. Връхлитат я силни бурни ветрове, понякога надхвърлящи 70 м/с. Вятърът може да започне по всяко време на годината и да продължи няколко седмици. Затова станцията е наречена "полюсът на ветровете". Обстановката с ледовете тук е толкова трудна, че корабите имат само три седмици в годината, за да се приближат до брега. Въпреки това станцията е важна: районът на Западна Антарктида, където тя се намира, е един от най-малко проучените. В близост няма нито една обитаема точка.
Станцията, построена през 1989-а, все още оправдава името си – тя е има най-доброто оборудване. Днес това е главната руска полярна станция с нов зимен комплекс, фитнес зала, сауна, тенис и билярдни маси, всекидневни и разбира се съвременни лаборатории.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си