5 необичайни факта за метрото в Санкт Петербург

Технологии
ЮЛИЯ ХАКИМОВА
Някои инженерни решения са разработени за метрото в Санкт Петербург за първи път в света.
  1. Лондонският тунел под Темза е възникнал благодарение на петербургски проект

Идеята за построяване на тунел в Санкт Петербург е изказана за пръв път в началото на XIX век. През 1814 г. император Александър I се среща с френския инженер Марк Брюнел в Лондон. Последният предлага на руския цар да свърже Василевския остров и Адмиралтейската страна, като прокара тунел под Нева. За този проект през 1818 г. инженерът изобретява щит за прокопаване на тунели.

Идеята обаче е отложена в Русия, а след смъртта на Александър I се отказват от нея напълно: решават да се задоволят с мостове. Така Брюнел използва тунелния си щит, за да прокара тунел под Темза. Оттогава изобретението му се използва за изграждане на метрополитени на всички континенти. А лондонският тунел позволява на британците първи в света да започнат да използват метрото.

В края на XIX и началото на XX в. в Санкт Петербург се обсъжда изграждането на железопътни надлези над пътища и канали. Те започват да мислят за създаването на метро едва през 1914 година. Строителството му започва през 1941 г., но поради Великата отечествена война е прекъснато до 1945-та. Първият участък е пуснат в експлоатация през 1955 г. – 20 години след московското метро.

  1. "Адмиралтейска" - най-дълбоката станция в Русия с най-дългия ескалатор в света

Метрото в Санкт Петербург е най-дълбокото в света по отношение на средната дълбочина. Не е изненадващо, че най-дълбоката метростанция в страната, "Адмиралтейска", се намира тук – на 86 метра под земята. До перона води най-дългият ескалатор в света: дължината на транспортната му лента е 137,4 метра. Но дори и той не е достатъчен, за да се стигне до вагона. Ето защо на станцията има два ескалатора.

Комплексът на метростанция "Адмиралтейска" е построен още през 1997 г., но станцията е открита едва през 2011 г.: повече от 10 години в града се решава къде да се направи наземното фоайе. Така в продължение на 14 години влаковете преминават през "Адмиралтейска", без да спират, затова я наричат "станция-призрак".

  1. "Спортивная" – първата станция в Русия с тунел, оборудван с траволатори

Друга необичайна становая станция е "Спортивная". През 2015 г. от нея е открит втори изход, който се намира от другата страна на река Нева. На дълбочина 10 метра под дъното на реката е прокопан 300-метров пешеходен тунел, който свързва Василевския и Петроградския остров. Той е първият в Русия, в който са използвани траволатори.

Това е и единствената двуетажна станция в града, която може да приема влакове от две линии, горна и долна, по четири коловоза – ляв и десен. Въпреки това тя все още не функционира като трансферна. Този вариант е проектиран за бъдещето, за изграждането на околовръстната линия. Така че и на горното, и на долното ниво влаковете все още пътуват само от едната страна.

  1. "Технологичен институт" – първата станция с междуплатформен трансфер в страната

"Технологичен институт" - е една от най-старите станции на метрото в Санкт Петербург. Тя е пусната в експлоатация през 1955 г. като част от първия етап на строителство. А през 1961 г. в нея е създаден първият в историята на метрото на СССР кръстосан платформен транспортен възел.

Това означава, че всеки от двата перона обслужва и двата клона - синия и червения. Ако пътувате от север на юг или от юг на север, за да смените клона на възловото кръстовище, просто трябва да отидете до другия край на перона.

  1. Първите в света "хоризонтални асансьори" в метрото

В Санкт Петербург за първи път в света се появяват станции от затворен тип. Тяхната особеност е, че във вагона може да се влезе през автоматични врати на перона, които се наричат "хоризонтални асансьори". В московското метро няма подобни станции.

Първата станция от този тип е "Парк на Победата". Тя е пусната в експлоатация през 1961 година. В продължение на 11 години, до 1972 г., в града са построени 10 такива станции - на синьото и зеленото разклонение. Те са по-евтини за строителството, по-безопасни за пътниците, но при експлоатацията се оказват по-сложни.

Факт е, че машинистът трябва да се "прицели", за да спре влака точно пред вратите: ако се размине с няколко метра, ще трябва да се върне назад, което е допълнително време. Освен това хоризонталните асансьори диктуват необходимостта от проектиране на нови влакове с подходящо разстояние между вратите. Между другото, това е причината днес различни влакове да се движат по различни линии. И накрая, поддръжката на самите "асансьори" изисква допълнителни средства. Поради това идеята е изоставена.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: