Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Никога златото не е много. Най-доброто потвърждение за това е най-големият самороден къс в Русия с тегло 36,15 кг, намерен от работника Никифор Сюткин през 1842 г. в Южен Урал. Едва го извадил от ямата: малък на вид, камъкът повлича своя откривател към земята.
Самородното злато получава името си поради триъгълната си форма. Откритието в мината Царево-Александровски на река Ташкутарганка прави Сюткин богат човек: плащат му 1266 рубли в сребро, а по онова време миньорите печелят около 15 рубли годишно.
Най-големият самороден къс кехлибар в Русия е открит през 60-те години на миналия век в Калининградска област в Приморската кариера. Теглото на огромния слънчев камък е 4,28 кг! Преди няколко години за него бе отворена собствена страница в социалната мрежа ВК, на която се описва "скучното ежедневие на най-големия кехлибар в Русия". И след като става медийна персона, се налага да му се измисли име: така той става "Сърцето на великана". Ценният експонат на Калининградския областен музей на кехлибара има и рожден ден, който се отбелязва на 9 юли.
Понякога самородните късове буквално се "хвърлят" в краката ви. Именно това се случва с "Ирендинсата мечка", златна находка през 1992 г. с тегло 4,78 кг.
Недалеч от башкирското село Кусеево механизаторът Радик Утягулов спира да зареди гориво и вижда лъскава неравна чиния. Няколко седмици тя се въргаля в трактора, докато бащата на Радик не си спомня, че в района на селото някога е имало златни мини.
Версиите за произхода на златната "мечка" са няколко. Според една от тях това е самороден къс, изчезнал по време на транспортиране с шефа на мината през 1920 година. А според друга, е един от подаръците на башкирите за Иван Грозни: разбойници нападнали конвоя с подаръците, но някой успял да погребе самородния къс и едва в края на XX в. той случайно бил изваден от земята от плуг.
Най-големият самороден къс платина в Русия е открит през 1904 г. в мината Исовски в околностите на Нижни Тагил. Теглото на този малък, но тежък "камък" е впечатляващо – 7,86 кг! Находката грижливо е доставена в царския двор, поставена на златен поднос и поднесена на Николай II.
Дребосъкът самороден къс – само 20,25 грама и не повече от три сантиметра височина – има зловеща прилика с Мефистофел. В профил носът му напомня на кука, има остра брадичка, шапчица – сякаш природата е направила златен портрет на духа на злото. За да се провери произходът на самородния къс, е свикана специална комисия: тя потвърждава, че тук няма никаква човешка намеса.
През 1898 г. златотърсачи от мината Спасо-Преображенски в Източните Саянски планини буквално се натъкват на огромен къс самородно злато с тегло 31,6 кг – той лежал под краката им. Съзирайки блясъка на злато, търсачите решават да не споделят находката си с никого, но един от тях не се сдържал и разказал всичко на жена си, а след това всички в мината научили за самородния златен къс. Взели им находката, но не им се скарали и дори им платили 2000 руб. като награда.
Ценността на самороден къс не винаги се крие в теглото му. Понякога тя е в неговата проба. През 1935 г. работникът Пьотр Симонов намира на вратата на работилницата си в село близо до уралската мина "Ленински" образувание със забавна форма, подобно на глава на заек с вдигнати уши. В сравнение с такива рекордьори като "Бичата глава", то може и да не е голямо – само 3,34 кг, но пробата му е много висока – 932 (т.е. съдържанието на злато в него е 93,2%).
Причудливи форми придобиват самородните късове, израснали в теснини. Един от примерите е дендритен самороден златен къс. Той е открит през 1952 г. в Урал и прилича на пухкава елхичка. Тя изглежда съвсем малка – висока е 10 см и тежи 199 грама, но сред дендритните образувания е истински гигант.
Не се намират само самородни късове на благородни метали, но и такива от прозаична мед. През 1959 г. в Тайметското находище в Горная Шория (Кемеровска област) е открит блок самородна мед. Триметровият гигант с тегло над три тона е монтиран на входа на Геоложки музей на Новокузнецк.
През 1827 г. император Николай I получава невзрачен на вид подарък – самородна платина с тегло 4,3 кг. Намират я близо до завода в Нижни Тагил, но далеч от платинените разсипи. Императорът е толкова впечатлен, че заповядва самородъкът да бъде върнат на собственика на завода Николай Демидов с разпореждането находката да не напуска Русия. През 1831 г. тя е поставена в Музея на минния кадетски корпус в Санкт Петербург.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
