10 здания на Санкт Петербург със зашеметяващ интериор

Храм "Възкресение Христово"

Храмът "Възкресение Христово" се издига точно на това място, на което през 1881-а смъртоносно е ранен Александър ӀӀ. Той e строен 24 години до голяма степен заради изключително сложния вътрешен декор.

Стените му са покрити от 7000 кв. м. мозайки с изображения на православни светии и небесните покровители на семейство Романови, които са дело на няколко знаменити руски художници.

Първоначално храмът не е бил предназначен за масови посещения и вероятно именно затова интериорът му е правен толкова разкошен. Вътре в храма и до ден-днешен има участък от паважа, на който умира монархът – на това място е построен специален параклис.

Църквата става общодостъпна след революцията. Сега тя е една от главните забележителности на града.

Крайбрежната на "Канала на Грибоедов", 2

Дворецът на Юсупови на Мойка

Дворецът е принадлежал на един от най-старите и влиятелни аристократични родове в Русия – князете Юсупови.

Вътрешното му оформление би могло да се сравни вероятно само с императорските резиденции и поради тази причина той е наричан "енциклопедия" на петербургския аристократичен интериор, а по-късно и "музей на разкоша".

В двореца има почти 30 зали с ослепителен интериор: огромни гоблени, масивни кристални полилеи, старинни големи книги, изключително фина мазилка, работа на италиански и руски майстори, ротонда със стенописи и дори собствен домашен театър с барокова сцена.

Макар да е само един от 57-те дворци, които са принадлежали на фамилията по цяла Русия, неокласическото здание на крайбрежната на река Мойка е най-известното днес. Именно тук през 1916-а младият Феликс Юсупов с другари убива фаворита и довереното лице на последния император Григорий Распутин.

Улица на декабристите, 21А

Музеят на приложното изкуство на Държавната художествено-промишлена академия "А.Л. Щиглиц"

Сградата е построена със средствата на най-големия търговец меценат на тогавашната епоха Александър Щиглиц в края на 1870-те. В нея той основава художествено училище. След години тук е събрана удивителна колекция от предмети на изкуството, придобита на европейски аукциони и от дарения на руски аристократи, дипломати и предприемачи. Не по-малко внимание обаче заслужават вътрешната архитектура и декорът на самото здание.

То е проектирано от известния архитект Максимилиан Месмахер, който е построил освен това дворците на много велики князе в Санкт Петербург. Преди това той прави турне по европейските столици и изучава техния опит в строителството на музейни пространства. В резултат музеят на Щиглиц става съвършено нов за Русия тип на музейно здание - с добре планирана осветителна система и ясно симетрично планиране.

Неговото сърце и композиционен център е Голямата изложбена зала атриум, която напомня на двора на италиански палацо, с твърде прогресивна конструция за XIX век – грандиозен стъклен купол.

Соляной переулок, 13

Големият Екатеринински дворец

Тази лятна императорска резиденция край Санкт Петербург безспорно е едно от най-красивите места, свързани с дома на Романови. Прелестна отвън, тя не е по-малко тържествена отвътре: интериорите са изпъстрени с позлата, стените са облицовани с китайска и лионска коприна. Във всяка парадна анфилада се издига камина с изрисувана фаянсова облицовка, направена специално за двореца.

Наистина днес цялото това великолепие е резултат от неуморна работа по възстановяването на паметника на архитектурата.

По време на Втората световна война дворецът търпи големи поражения включително и най-знаменитата му кехлибарена зала. Това е известната Кехлибарена стая, а интериорът ѝ тайнствено изчезва по време на войната и никой не знае и досега къде то е скрито. През последното десетилетие руски майстори и учени връщат стаята "у дома", след като пресъздават нейна реплика.

Садовая, 7 (град Пушкин)

Мариинският театър

Маринският театър, "витрината" на петербурския театър и балет и през царско време, е главното място на срещи на аристократи и императорския двор. Това величествено здание е реставрирано нееднократно и е променяло облика си, но и до ден-днешен голямата сцена на Мариинка, както го наричат хората, е олицетворение на имперския лукс.

Архитектът с италианско-руски произход Алберт Кавос е поставил акцента не на фасадата или на парадната стълба, а на залата за спектакли и с право тя е сочена като една от най-красивите в света.

Стените ѝ са покрити с бархетни пана, а креслата са с цвета на морска вълна, което се отклонява от традициите на оформлението на императорския театър, където доминират червеният цвят и златото. Особено внимание приковава таванът с 12 нимфи, заобиколени от купидони и 12 медальона с портрети на драматурзи. Визитната картичка на театъра е неговият полилей от 1860 година, който има 23 000 кристални висулки!

Театраният площад, 1

Шуваловският дворец

Още едно изключително красиво здание на Санкт Петербург. То се появява в края на управлението на Екатерина II на брега на река Фонтанка и бързо си завоюва репутацията на популярно светско място. Днес това е историческият център на града, но по онова време Шуваловският дворец е бил в покрайнините на Петербург и Фонтанка е очертавала границата на града.

Всяка от залите на двореца в стил неоренесанс е с уникално оформление. Една от най-красивите е Колонната или балната зала. Тя е украсена с мраморни колони, а горната част на стените е декорирана със скулптурно пано, на което са изобразени сцени от Троянската война. В наши дни Шуваловският дворец е нещо като "ковчеже" за скъпоценности. В разкошния му интериор се намира частният музей на Фаберже.

Набережная реки Фонтанки, 21

Руската национална библиотека в Санкт Петербург

Това е една от най-големите библиотеки в света и първата национална библиотека в Русия. Първоначално тя е имала задачата да събере всички (!) книги, напечатани на руски език, издадени и в Русия, и в чужбина.

Нейна грижа са били и книгите за Русия, издадени на чуждестранни езици. Тя обаче е поразителна не само с мащаба на колекциите си. Най-старият ѝ корпус, построен от италианеца Карло Роси, е обърнат с лице към Екатерининската градина (в началото императрицата лично следи строежа на библиотеката) и обединява няколко зали с индивидуално оформление и планиране.

Най-забележителната от тях е Кабинетът на Фауст или известен още като Готическата зала. Изпълнен в средновековен стил със своите пъстро изографисани кръстообразни сводове, той напомня на европейска манастирска килия от XV век.

Садовая, 18

Ермитаж

Главната сграда на Ермитажа е знаменитият Зимен дворец, който е бил основната резиденция на руските монарси векове наред. Именно затова неговите 1084 стаи се отличават с невероятна красота и великолепие, като се започне с гранитната Йорданска главна стълба (от нея е започвало литийното шествие до Нева, където се е пробивала дупка в леда за осветяване на кръста) и се стигне до личните покои на Романови.

С годините залите, в чийто интериор е имало скъпоценни камъни, не веднъж са сменяли вида си. През Втората световна война дворецът претърпява сериозни поражения, след като върху него падат 17 артилерийски снаряда и две самолетни бомби, а в околностите и се взривяват снаряди и нанасят щети на историческите зали.

При все това и до ден-днешен дворецът е запазил истинския си декор и интериор. За да спасят всичките тези съкровища, музейните сътрудници и доброволци извършват подвиг по онова време и прекарват немалко нощи в подземията на Ермитажа.

Дворцовият площад, 2

Големият дворец Петерхоф

Разкошният дворец е проектиран от любимия архитект на императрицата Елисавета Петровна и създател на Зимния дворец, италианеца Бартоломео Растрели. Само че в продължение на няколко века тази лятна резиденция няколко пъти е преустроявана според актуалната архитектурна мода, затова и интериорът ѝ носи отчетливи следи от различни стилове и вкусове.

Тук има и барокова галерия с позлатена резба, и огледални панели (за визуално разширяване на залите, които в действителност са твърде тесни), и дъбов работен кабинет на Петър Велики с негови лични вещи, и рококо елементи, както и сдържан класицизъм.

Всичко, което човек може да види днес в Петерхоф, е резултат от усърдна работа, извършвана няколко десетилетия. По време на войната дворецът е изгорен и взривен. На практика той е възстановен от руините му.

Разводная, 2

Исакиевският събор

Когато е построен, Исакиевският събор е най-скъпият храм в Европа, защото само за покритието на куполите са използвани 100 кг злато. Замисълът е бил съборът да стане "главната православна светиня на империята". Нека да отбележим, че непрекъснато са се появявали все нови и нови "претенденти" за този статут.

А 101-метровата катедрала в центъра на града в крайна сметка със сигурност става паметник на епохата и един от най-внушителните храмове в страната. Между другото, той се стри много дълго - 40 години, а при изработката на интериора му се подхожда със същия пиетет, както и при строителството на тържествената фасада.

Таванът му с площ 816 кв метра е изрисуван от най-добрия портретист на своето време Карл Брюлов. Отвътре храмът е украсен със скъп мрамор, лазурит, малахит и фина мозайка.

Позлатените масивни полилеи-свещници са впечатляващи - тежат по 3 тона всеки. Погледите привлича и таванът на катедралата: в самия му център е изваяна скулптура на летящи гълъб, символ на Светия Дух.

Исакиевски площад, 4