Писмо от Улан Уде. Момент, откъде?

Из храма "Ринопче Багша" се носеше плътният шепот на будистка молитва. Под топлия поглед на златния Буда, осмина монаси в алени роби седяха на ниска масичка в центъра на стаята, а от гърлата им бликаха ефирни напеви. Някъде звънтеше камбана. По време на финалната молитва, вярващите, насядали плътно един до друг на пейки край монасите, вдигнаха в ръцете си кутии с храна и започнаха да описват с тях кръгообразни движения по посока на часовниковата стрелка. Камбаната удари за последен път.

В този момент стотици руснаци облякоха палтата, сложиха шапките и излязоха навън, където ги чакаха шест маршрутки. Шофьорът им взе по 20 рубли (около 0,20 евро), преди да ги свали на хълма до Съветския площад. И така започна една неделна вечер в Улан Уде, в будистката република Бурятия в Източен Сибир.

Да опазиш будисткото наследство

Бурятия е хълмиста държава на южните брегове на езерото Байкал и руската граница с Монголия. Територията ѝ е колкото на Германия, но в нея живеят по-малко от един милион души. Половината обитават Улан Уде - спирка на Транссибирската железница и столица на бурятите. Бурятите са монголски народ от номадски скотовъди с език и култура, близки до братовчедите им през границата. От векове монголските ханове управляват земите около Байкал, но животът в орбитата на Москва - първо в Бурятската автономна съветска социалистическа република, а след това и като руски граждани - е променил идентичността им.

Първите автобуси тръгват, но някои хора остават, за да могат монасите да благословят храната им. Други пък искат да се помолят още малко - първо с лице към Буда и с вдигнати над главата прилепени длани, а след това - легнали по корем на килима.

В земите на манастира навън гледката към Трансбайкалския регион от върха е спираща дъха. Вятърът развява редица молитвени знамена в ярки цветове. Молитвените колела стържат пръстите на вярващите в сибирския студ, а на дъските наоколо са изписани будистки мантри на руски с призиви за търпение и трудолюбие. В отделна сграда се намира музеят на храма: стените му са покрити със снимки от посещението на Далай Лама в Бурятия през 1991 година.

Руски и съветски вибрации

Надолу по хълма в Улан Уде е по-лесно да усетиш, че си в Русия. Гласът на мъжа, който посреща хората в хаотичния мол "Галакси" на ул. "Балтахинова", е същият като на този, който чух край мол в Архангелск предишната седмица. Улица "Куйбишева" е осеяна със стари дървени сибирски къщи, повечето пребоядисани в ярки сини и зелени цветове, с прозорци с бяла дограма. Те са още от царско време, когато Улан Уде - тогава малко селище на име Верхнеудинск - е руска търговска спирка по пътя към Китай.

На Съветския площад в центъра на града се намира забележителност, която носи необичайната слава на Улан Уде: най-голямата скулптура на главата на Ленин в света - визитна картичка на Бурятия на Транссибирската железница. Главата, висока 8 м, е известна и извън пределите на Русия: тогавашният върховен лидер на Северна Корея Ким Чен Ир (самият той роден в край Хабаровск в Източен Сибир) идва тук малко преди смъртта си през 2011 г., за да отдаде почит на Ленин.

Но Владимир Илич не винаги е бил толкова популярен. Говори се, че скулптурата е поръчана през 1971 г. в чест на стогодишнината от рождението на Ленин и е транспортирана до Канада, където делегация от СССР участва в изложение. Когато 42-тонният Ленин се връща у дома, Улан Уде е единственият град в СССР, който Москва успява да убеди да го приеме.

Смесица от култури

Докато въздухът в храма "Ринпоче Багша" бе изпълнен с пукащия напев на молитвите, звукът на службата в Одигитриевската църква бе успокояващ. Всеки дълбок напев на свещеника, последван от хипнотичната песен на хора от богомолци, кара сърцето да забави ритъма си, докато не замръзнеш на мястото си. Катедралата е построена през XVIII в. с пари, дарени от казашки търговци. Тя е разположена на мястото, където двете реки, преминаващи през Улан Уде, - р. Уда и р. Селенга, почти се срещат. В годините на СССР Одигитриевската църква е превърната в антирелигиозен музей, но сега тук всеки ден отново се провеждат по две служби.

В останалите части на Улан Уде културите на Бурятия се смесват. В кафе "Хесег" на ул. "Комунистическая" бурятски семейства похапват буво (малки, твърди гевреци, сервирани с кондензирано мляко) и блинчики (малки палачинки), докато по уредбата се редуват руски и монголски балади. Магазините за сувенири предлагат монголски занаятчийски изделия до опаковки Саган Даля - мощен сибирски чай с медицински свойства. Статуя на ул. "Ленин" изобразява две риби с вплетени в кръг опашки. Това е символ на свободата и щастието в будизма, а тук рибите са два руски омула - вид риба, която обитава езерото Байкал.

На половин час път северно от Улан Уде, в квартал "Верхняя Березовка", се намира Етнографският музей на байкалските народи. Той се състои от селца, всяко от които е посветено на културата на едно от племената, населяващи обширния Байкалски регион - буряти, евенки, сойоти, казаци и староверци. За да стигнете до селата, трябва да преминете през природен резерват, където на свобода се разхождат сибирски тигър, глутница вълци, диви лисици и двугърби камили.

В мразовитата нощ, шест часа преди да тръгна обратно за Москва в ранни зори, аз вървя пеша обратно към "Ринпоче Багша". Искам, преди края на пътуването си, да погледна за последен път съветския слоган на върха на един жилищен блок. Той гласи: "Улан Уде - звезда на моята Бурятия".

Джонатан Кампион пише за Русия на сайта jonathancampion.com. Последното му пътуване до Бурятия е през 2018 година.

Разкриваме ви още от малко известните руски религии - от кървави жертвоприношения до екоселище в тайгата!