Храмът "Василий Блажени" е построен през 1555-1561 г., така че през 2021 г. навършва 460 години.
Указът за изграждането на храма е даден от Иван Грозни – в чест на завоюването на Казанското ханство и присъединяването на Казан към Московската държава. Това се случва в деня след важния православен празник – Покров на Пресвета Богородица. На него и посвещават храма.
Известен по цял свят като "Василий Блажени", всъщност съборът носи официалното име "Събор на Покров на Пресвета Богородица ", или с две думи – Покровски събор.
Участъкът, посветен на юродивия Василий Блажени, е пристроен към храма по-късно. Той е единственият отопляем и служби в него се четат всеки ден, затова и името се прикрепя към целия събор.
Съборът има 11 пристройки, което всъщност означава 11 самостоятелни църкви със свои иконостаси. Куполите също са 11: десет на отделните църкви, включително над "Василий Блажени", като има още един над камбанарията.
Според най-разпространената версия зографи на събора са Барма и Постник, които, според легендата, Иван Грозни по-късно заповядал да бъдат ослепени, за да не направят нищо по-прекрасно.
Храмът гори неколкократно и през XVII-XVIII в. няколко пъти мени облика си. Престрояван е, достроявани са парапети, криле и цели участъци. Дори покривът на храма е сменян – така старите гравюри, например, изобразяват храма с един висок купол, който е загубен.
По време на антирелигиозната кампания на СССР съборът по чудо оцелява, макар съветските власти да планират да го премахнат. Но видни архитекти и историци се застъпват за съхраняването му и решават да го превърнат в историко-архитектурен музей.
А, за да не забравят съветските хора, че храмът е загубил своите функции, цялата експозиция напомня, че религията е нещо лошо. Така в съветско време вратата е украсена с цитат от Карл Макрс: Премахването на религията като илюзорно щастие на хората е необходимо за истинското им щастие.
В приземния етаж на храма в съветско време има изложба, посветена на изказвания на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Ленин и Йосиф Сталин за религията. Сега там се намира иконата от XVIII "Знамение на Пресвета Богородица", копие на онази, която някога краси фасадата на събора.
В съветско време храмът е сериозно реставриран, планира се да му върнат историческия облик. Свалят слоя боя, излагайки тухления зид и декоративните белокаменни елементи от декора. Много от древните иконописи са загубени.
Сега в храма се отслужва богослужение, но той продължава да е филиал на Историческия музей и редовно се провеждат екскурзии. Като един от главните символи на Москва той е обект на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Изложбата "Време на промени. Покровският събор през 1920-1930-те години" се провежда в Историческия музей от 28 юли 2021 г. до 24 януари 2022 година.