10 руски ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И МОРЕПЛАВАТЕЛИ, останали в историята

1. Афанасий Никитин

Този руски търговец от Твер остава в историята като един от първите европейци, пътували до Индия и документирали пътешествието си с големи подробности в книга с поетичното название "Хожение за три моря 1466 – 1472" ("Разходка през три морета 1466-1472").  Никитин напуска родния си Твер около 1466 г. и тръгва на изпълнено с приключения и рисковано пътешествие, което го води на места като Дербент, Персия, Оман, Сомалия и др., чак до крайната му дестинация Бахмани – част от съвременна Индия. Никитин живее на някои места години наред и документира политическите, икономически и културни особености на тези отдалечени райони и територии.

2. Семьон Дежньов

Рози руски изследовател можеше да се окичи с откритието на века, ако подвигът му не беше пренебрегнат по неговото време. Дежньов е първият човек, преплавал Беринговия проток, който разделя руския Далечен изток от Аляска през 1648 г., 80 години преди Витус Беринг – друг руски изследовател, дал името на протока.

Експедицията на Дежньов е равносилна на самоубийствена мисия, тъй като всички кораби, освен един, са погубени по пътя. Въпреки че изследователят не се смята за откривател на това географско място, той дава името си на Ийст Кейп в Нова Зеландия (на руски името му е "Мис Дежньов"), който е най-източната точка на континентална Азия.

3. Витус Беринг

Този датски изследовател, който служи като офицер в Руския флот, ръководи две емблематични руски експедиции – Първата експедиция до Камчатка от 1725 до 1731 г. и Великата северна експедиция от 1733 до 1743 година.

Роден в Дания, Беринг става по-известен с руското си име Иван Иванович Беринг. Той изследва североизточния бряг на азиатския континент и западния бряг на Северна Америка. Въпреки че изследователят умира по време на втората експедиция, и в двете полукълба има географски обекти, кръстени на него, като най-известният сред тях е Беринговият проток.

4 и 5. Дмитрий и Харитон Лаптеви

Братовчедите Лаптеви работят заедно с Витус Беринг и участват във Великата северна експедиция, заедно с нейния ръководител. Те оглавяват два различни екипа на експедицията и следват различни маршрути. Ето защо откритията им са различни.

Дмитрий е първият изследовател, проучил руския бряг от устието на р. Лена до устието на р. Колима в Руския север. Харитов изследва най-северните части на сибирския бряг. Той определя площта и очертава границите на обширния Таймирски полуостров и открива много крайбрежни острови в този район. Море Лаптеви в Северния ледовит океан е кръстено на двамата братовчеди.

6. Иван Крузенщерн

Наследник на благородна, но бедна немска фамилия, Адам Йохан фон Крузенщерн, известен като Иван Фьодорович Крузенщерн, оглавява първата руска околосветска обиколка, която се провежда от 1803 до 1806 година.

Като опитен изследовател, той е назначен от цар Александър I да ръководи мисията. Основните цели на това безпрецедентно начинание са да се засили търговията с кожи с руска Америка, да се създадат морски маршрути за търговия с Китай и Япония, да се улесни търговията с Южна Америка и да се проучи брегът на Калифорния с цел евентуално създаване на руска колония там.

Въпреки че не всички цели на експедицията са постигнати (например, Япония отказва да позволи на руските кораби да влязат на територията ѝ), първото руско околосветско пътешествие е сериозна стъпка напред в развитието на руската наука, политика и икономика.

7. Юрий Лисянски

Близък съратник на Иван Крузенщайн, Лисянски командва втория кораб от околосветското пътешествие на Крузенщайн, в което участват общо два плавателни съда. Корабът на Лисянски – "Нева", тръгва заедно с кораба на Крузенщайн "Надежда", но те се разделят в Хавай, когато Лисянски поема към Аляска. Остров Лисянски от Хавайския архипелаг е кръстен на него.

8. Василий Головнин

Този руски смелчак прави две околосветски пътешествия и успява на два пъти да се измъкне от плен.

През 1807 г. Головнин поема командването на едномачтовия платноход "Диана" и тръгва от руското пристанище Кронщат към нос Добра надежда в Южна Африка. След 10 месеца в морето Головнин няма как да знае, че междувременно отношенията между Руската империя и Великобритания са се влошили до степен, в която между двете страни е избухнала война. В Саймънс Таун нищо неподозиращият екипаж на Головнин и корабът им са задържани от британците като вражески плавателен съд. Екипажът не е арестуван, но корабът е закотвен до второ нареждане от Лондон. След година в плен Головнин осъзнава, че това нареждане може и да не дойде никога, и планира дръзко бягство. В правилният момент екипажът реже въжетата на котвата и отплава от залива, като подминава няколко нищо неподозиращи британски военни кораба.

Вторият път, в който Головнин бяга от плен, е в Япония. През 1811 г. корабът и екипажът му са пленени от японски воини, обвиняващи руснаците, че са нарушили японската политика, недопускаща чужденци да влизат в страната. Головнин е освободен едва през 1813 г. и публикува разказ за годините си, прекарани в плен, който се превръща в уникален източник на знания за една от най-изолираните култури на земята по онова време.

9 и 10. Фадей Белингшаузен и Михаил Лазарев

Тези двама руски военноморски офицери откриват Антарктида през 1820 година. Въпреки че британският изследовател Джеймс Кук прекосява Полярния кръг и се доближава само на 150 мили от континента през 1773 г., той така и не стига до него.

Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев разсейват всички съмнения за шестия континент по време на своята експедиция с два кораба от 1819 до 1821 година. "Восток", командван от Белингсхаузен, и "Мирни", командван от Лазарев, обикалят два пъти новооткрития континент, без да се загубят от поглед нито за миг.

Разказваме ви още как британски и канадски изследователи стигат до най-недостъпната точка на Антарктида – и намират Ленин!