5 изчезнали града в Русия

Тези населени пунктове, които са били изоставени, наводнени или разрушени заради природни бедствия, са присъствали на картата на Русия относително до неотдавна. Какво има сега на тяхното място?

Молога, Ярославска област

"Руската Атлантида", както нерядко са наричали този някога процъфтяващ търговски град, остава под водата при строителството на Рибинското водохранилище през 1940-те години.

Градът (на 270 км северно от Москва) е известен от XII в. и e бил голям търговски център в Руската империя. В него са се правили мащабни панаири. Тук се е намирал и старинният Афанасиевски манастир, построен през XV век.

Преди да бъде залят от вода градът е населяван от около 7000 души, а преселването им отнема около четири години. Дървените домове са били разглобявани и материалът е бил транспортиран по реката. Каменните къщи и високите постройки са били разрушени, за да не пречат на движението на водните съдове.

Голяма част от бившите жители на Молога са се пренесли недалече от град Рибински. Сега тук се намира Музеят на Мологоския край.

Понякога нивото на водата в района на бившата Молога спада и се виждат останки от постройки. Потопеният град привлича множество пътешественици и гмуркачи, които се спускат под водата, за да видят старинните улици и останките от къщите.

По-подробно за историята на Молога можеш да прочетеш тук.

Весегонск, Тверска област

Съдбата на Молога споделя и град Весегонск (420 км северно от Москва) в северната част на Рибинското водохранилище. Също като Молога това е бил старинен търговски град с търговски център, богати къщи и каменни постройки. Преди Весегонск да остане под вода в него са живеели около 6000 души. Тук започват да премахват домовете си през 1940-а, а окончателно градът е залят от вода през 1943-а. През това време се води Втората световна война и мъжете са извикани на служба в армията. Наложило се жените да поемат преселването и да се пренесат в колхозни земи южно от града. Новото селище получило старото име.

Тана, Ростовска област

В покрайнините на съвременния град Азов, в южната част на Русия, има улица, която е наречена в чест на италианския град Генуа. Пак тук се намират и останките от старинните генуезки порти, които са били част от средновековна крепост. През XII-XIV в. на мястото на този район се е намирал град Тана, основан от италиански търговци. В едната част живеели генуезци, а в другата – венецианци и те постоянно водели конфликти помежду си. Така или иначе градът се е намирал на търговския път между Москва и Константинопол и търговията тук процъфтявала.

По време на Златната Орда (средата на XII в) Тана (или Тан) е завладян от татаро-монголците. Градът става свидетел на много военни действия, но е възстановяван отново и отново, докато не пада през 1475 г. при нашествието на турците. Османската империя изгражда пак тогава крепостта Азак, която днес се намира в центъра на града Азов.

Саркел, Ростовска област

Древният град Саркел ("бяла крепост" на хазарски език) изчезва на дъното на Цимлянското водохранилище. Построен е още в средата на IX в. на брега на река Дон в южната част на Русия като укрепен пост на Хазарския хаганат, държава на номади. Саркел преминава под властта на Рус през 965 г. и е разгромен в началото на XII в. от половците, известни още и като кумани. Жителите напускат града и отнасят със себе си част от крепостните стени, за да ги използват за новите си постройки.

През 1930-те години съветски археолози правят разкопки по тези места и намират останки от Саркел. Твърде добре са се запазили следите от стените, останки от кулите, портите и отбранителните линии. Намерените предмети на бита сега се намират в руски музеи основно в Ермитажа в Санкт Петербург и Новочеркаския музей. Крепостта Саркел остава под водата при строителството на Цимлянското водохранилище през 1952 година. Гмуркачи намират и до ден днешен руини под водата.

Нефтегорск, Сахалинска област

Най-голямото земетресение в Русия унищожава цяло селище в Сахалин. Природното бедствие става през нощта на 27 срещу 28 май 1995 г. и разрушава Нефтегорск за 17 секунди. От общо 3197 жители загиват 2040 души. По спомени на очевидци къщите в Нефтегорск просто се разпадали и ставали на прах. "Когато отворих очи, видях, че лежа с главата на дъска под парче рубероид", спомня си Татяна Миронова, която тогава е на 10 години. "Когато отново се свестих, чух хора да крещят, трясък на горящи дъски и гласа на 14-годишния ми брат, когото виждах в пролука между дъските. Как всички изпълзяхме изпод руините вече не помня, но всички оцеляхме. Вероятно сме се родили с късмет".

Оцелелите са преселени по други населени пунктове и основно в Южно-Сахалинск. На мястото на Нефтегорск е поставена само паметна плоча с имената на загиналите.