Как живеят днес руските германци по бреговете на Волга?

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

Улиците са прави линии, сякаш са разчертани с гребла, табелите са изписани с готическа кирилица, къщите са масивни, изградени от тухли, и имат покриви с четири ската и димящи комини, а на централния площад се издига старинна лютеранска църква. Град Маркс, в северната част на Саратовска област, е основан през 1765 г. от германски преселници, които пристигат в далечна Русия по покана на императрица Екатерина II. През годините той се е наричал Екатериненщат, Баронск, Марксщат в чест на Карл Маркс, а след това просто Маркс. През 1918 г. болшевиките променят буржоазните имена със съветски и Екатериненщат става Марксщат. Само че през 1942-а, година след нападението на хитлеристка Германия срещу СССР и след депортирането на волжките германци в Сибир и Казахстан, градът е наречен просто Маркс.

Преди депортирането почти 90% от местните жители са били германци, а останалите - руснаци. Днес положението е точно обратното при население на Маркс от 30 000 души. Макар че волжките германци отдавна получават правото да се върнат на своите територии, на практика малцина правят това. Някои остават в Сибир (днес там има дори два германски национални района), някои пък предпочитат да заминат за Германия. При все това сред техните потомци има такива, които не само са се върнали в родината, но и полагат усилия да възродят и да запазят специфичното културно и историческо наследство на някогашните населени места.

Църква и паметник на Ленин срещу нея

"Моите баба и дядо са родом от Мариентал (Mariental, а от 1942-а село Советское). Те винаги са си спомняло с топлота за Волга и много искаха да се върнат там", разказва Елена Кондративна Грейт, която почти две десетилетия оглавява обществената организация на руските германци в Марксовия район. През съветските години цялото ѝ голямо семейство живее в Казахстан, но традициите на волжките германци не са ги напускали и там. "Аз съм католичка от детството си, макар че в съветското си юношество съм била секретар на комсомолската организация. Но у дома извършвахме католически обреди, отбелязвахме своите празници, защото църквите бяха под забрана". Елена е една от малкото хора, които владеят стария диалект на волжките германци. Е, наистина вече няма кой знае с кого да поговори на него.

"В средата на 1980-те ние се върнахме на Волга. След това родителите ми, а освен това сестрите и братята заминаха за Германия, а ние със съпруга ми останахме", казва Елена. През 1972 г. в СССР всички преместени германци отново получават правото да се придвижват свободно и да се върнат в родината си, но не в същия населен пункт, където са живели по-рано (очевидно, за да се избегнат претенции за собственост). Към 80-а, в условията на късния социализъм и по-либералното отношение към гражданите, започва процесът на връщане на германците в Поволжието. Само че там местното население не им се радва особено и много волжки германци се възползват от закона, приет във ФРГ през 1953-а за репатриантите, а също и от обявената в СССР "перестройка" и заминават за Германия. "Онези, които заминаха, знаеха прекрасно езика и се интегрираха в германската среда. А аз обикнах силно Поволжието и особено Маркс, така че останах", казва Елена.

Когато в далечните времена германците се заселват по тези пустинни земи, колониите ясно са се делели на лютерански и католически. Маркс е единственият град, където живеят представители и на лютеранското, и на католическото вероизповедание. И в града винаги е имало и лютеранска църква, и католически храм. Е, наистина съветските години коригират леко историческия облик: сега срещу църквата има паметник на Владимир Ленин, а в близост е сградата на местната администрация. Зад тях вече в наше време е издигнат паметник на Екатерина II, който изглежда като предреволюционен.

Най-добре тук се е запазила кулинарията: местните жители, и руснаците, и германците, продължават до ден-днешен да приготвят мекици, които наричат пончики крепли (kräppel), свинско месо със зеле "крауд унд прай", и разбира се главното действащо лице на трапезата - пирога ривел кухен (rivel kuchen) с поръска от брашно със захар и масло.

История, пазена с ентусиазъм

"В началото на 2000-те ние бяхме затворено общество – учехме езика, пеехме песни, а съвременните младежи дори не познаваха германската история на Маркс и мислеха, че всички тези здания са построили германски военнопленници… Тогава започнахме да работим с краеведи, историци, да печелим грантове и да издаваме книги", разказва Елена. Така постепенно местните жители осъзнават, че волжките германци на практика са коренен етнос в многонационална Русия, възприели тяхното трудолюбие и култура.

"Имаме курсове по немски, които води учител от Германия, както и германски ансамбли.

Сътрудничим си с всички германски културни центрове в Саратовска област, а те са 22. И тези социални проекти не са само за германците, а за всички жители на града".

"За волжките германци знаех от детството си разбира се, майка ми живееше в село Нидермонжу (Niedermonjou, сега Бобровка) в Марксовския район", казва Александър Шпак от  Волгоградска област. "Само че никъде не бе упоменато за Републиката на германците в Поволжието [в ранните съветски години и преди депортирането това е автономна република в състава на СССР - Автономна Социалистическа Съветска република на германците от Поволжието. Тя е заемала част от сегашните Волгоградска и Саратовска област край Волга]. Така че търсех информация троха по троха". През 2009 г. той решава да направи обиколка из бившите германски кантони (така са се наричали германските райони в ранните съветски години) и прави интерактивна карта със старите и нови имена, появили се още по времето на Руската империя. Базел (Basel) става Василиевка, Щрасбург (Strassburg) - село Ромашки, Манхайм (Mannheim) - село Мариновка.

Цюрих в руската дълбока провинция

Бившите германски селища са се простирали край Волга на стотици километри. Сега обаче тук има и пътища, и бензиностанции, и кафенета. А преди 250 години е било като в руската песен "само степ и степ наоколо".  

Десетки стари лютерански и католически църкви са пръснати из бившите колонии, повечето от които днес са изоставени, а тази тъжна съдба ги е сполетяла не по време на борбата на болшевиките с религията през 30-те години, а на фона на кризата след разпадането на СССР. Лютеранската църква на Исус Христос в село Зоркино (близо до Маркс), което мнозина все още наричат ​​Цюрих, е имала най-голям късмет. Днес тя не само е реставрирана, но и се е превърнала в едно от основните напомняния за германските корени на тези места.

Това прави през 2015 г. Карл Лоор, предприемач от Стари Оскол в Белгородска област. Неговите предци са от местния Цюрих и той решава да помогне на родното село.

Сега интериорът на църквата е от истинско дърво, в неделя и през празничните дни се изнасят служби, организират се и концерти за орган. А близо до църквата Лоор е построил неголям дом за гости.

Това обаче е само една възстановена църква, а колко такива са останали още в района на германското Поволжие. Например в село Липовка, бившата колония Шефер (Schäfer), която е на два часа с кола от Цюрих, местни активисти се опитват да предотвратят разрушаването на старинна църква, изградена през 1877 година. Те се надяват, че ще се намери още един Лоор. 

А знаете ли, че първомайските празненства в Русия са донесени от немците?