От Москва към провинцията: църкви, дървени къщи и спокойствие (СНИМКИ)

Москва е космополитен мегаполис, отражение на етническата мозайка, която представляват СССР и днешна Русия. Тя не спира да удивява с красотата на своите сгради в стил ар нуво и красивите осеяни с дървета алеи с подредени цветни лехи. Но също и с булевардите си с внушителни съветски сгради и монументи, които стигат почти до облаците. Както повечето агломерации от този мащаб, Москва постоянно страда от шума и глъчката. Така че човек трябва да избяга в търсене на спокойствие.

Тъй като живея в руската столица от години, имам навика да я напускам по няколко пъти годишно: било то в будистките земи на Бурятия, високите планини на Северна Осетия или ледените хоризонти на Арктика. В това вечно търсене на необичайното обаче винаги съм пренебрегвал близките до Москва региони, автоматично оценявайки ги като "недостатъчно екзотични"! Така че този път реших да открия някои от близките средновековни градове.

Щом подминете последните сгради от предградията на Москва, веднага се усеща, че времето сякаш се забавя. Безкрайни гори, все още покрити с топящ се сняг. И тогава се появяват малки разпръснати селца с дървени стени, ламаринени покриви и черни пътища.

Първа спирка: древният Кремъл на Ростов и разноцветните изби

Ростов е един от най-старите градове в Централна Русия, основан през 862 година. Този малък град с приблизително 30 000 жители се намира на около 186 км североизточно от Москва. Неговата съветска и не особено красива станция не показва красотата, която можете да види недалеч от площада.

Центърът не оставя съмнение за богатото си наследство: зад покривите на ниските и цветни сгради се показват гигантски сребристи куполи. Излизайки на наскоро реновирания главен площад, човек може да се наслади на изумителния Кремъл. С бели крепостни стени и кули с различни форми, тази внушителна цитадела събужда въображението с огромните си размери.

Околните сгради, въпреки че в днешно време помещават магазини с витрини, сякаш замръзнали в навечерието на новото хилядолетие, все още демонстрират великолепието на този град. Изваяни фронтони, аркади със здрави колони и разкошни църкви; градът има невероятни реликви от отминалите си години на слава.

В тези първи приятни дни на годината, в средата на пролетта, градът малко по малко се събужда след дълга хибернация. Докато местните преоткриват радостите от дейностите на открито, езерото Неро, на чийто бряг се простира Ростов, за един ден ще губи ледената си покривка, която го покриваше при пристигането ми.

Възхищавам се на тези многоцветни изби (традиционни славянски селски дървени къщи), с фино изваяни рамки на прозорците. Разглеждам града от върха на високата му камбанария или наблюдавам манастира в далечината на отсрещния бряг, а животът сякаш намира своята причина тук – в медитативната наслада от настоящия момент.

Ярославъл, средновековното бижу на спокойствието

След това пътешествието ми ме отвежда в Ярославъл (282 км от Москва), величествената "столица" на туристическия маршрут на Златния пръстен. Тук живеят около 600 000 души.

С тролея от гарата до центъра на града виждам широки алеи, осеяни с търговски центрове и други огромни сгради, посещавани от тълпи хора. Настанявам се в хостела в нощния мрак - на високите брегове на Волга, и съм малко скептичен. Ами ако това е още един шумен град?

На следващата сутрин обаче съмненията ми се разсейват. Удивявам се, когато разглеждам историческия център, класифициран като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За разлика от други руски градове, тук човешката лудост е умело "задържана" в периферията на града, докато центърът се характеризира с липсата на голям трафик и шумово замърсяване, бавно темпо на минувачите и много пешеходни и зелени площи.

Разхождайки се по оживените улици, омагьосан от множеството катедрали, параклиси и паметници от друга епоха, си представям сладостта на живота в този град, само на три часа с влак от Москва, с всички удобства на съвремието, но запазил безценното спокойствие в сърцето си.

Миналият просперитет на този някога търговски и занаятчийски център е виден и досега. Тук дори още работи клон на известния и престижен магазин за хранителни стоки "Елисеев" – той е известен с луксозния си интериор и шикозен екстериор.

Вологда, нейно дървено величие

В мъглива сутрин продължавам проучването си 180 км на север от Ярославъл в района на Вологда, град, известен със своето масло и дантела. Като столица на уникално заблатен район с висока влажност, но и изключително наследство, тази естествена бариера го защитава от вражески нападения през вековете.

След като преминах павиран мост, оборудван със странен цифров панел, показващ нивото на радиоактивност наоколо, пред очите ми се разкри спираща дъха гледка. Опасан с високи и дебели бели стени, пред мен се извисява Кремъл на Вологда. Обикалям площада към входа му и се възхищавам на красотата му - елегантен архитектурен комплекс в пастелни тонове.

Славата на този град с 300 000 жители, основан в средата на XII в., е и в безбройните дървени къщи. Някои от тях, украсени с дървени прозорци, огради и други умело издялани елементи, изглеждат като работа, извършвана цял един живот. Това изкуство далеч не изчезва и дори се възражда, ако имаме предвид многото реставрационни дейности и дори строителни обекти.

Червена котка се излежава на перваза на прозореца и наблюдава минувачите, които също като мен се наслаждават на разходката си, въпреки дъжда и пронизващия студ. Докато някои хранят гълъбите, други съзерцават замечтано виещите се и все още диви брегове. И накрая, намирайки убежище в топло кафене, което не отстъпва на московските си колеги, забелязва, че дори дъждът навън не успява да забърза стъпките на местните.

Велики Новгород, другата страна на монетата

Последната спирка в моя маршрут е Велики Новгород, столицата на древна държава, управлявала някога (от 1136 до 1478 г.) огромна територия в северната част на днешна Русия, от Балтийско море до Урал. По това време тя е част от Ханзейската лига, съюз на търговски градове в Северна Европа, включително Хамбург, Гданск, Стокхолм, Брюж и Лондон.

Някои остатъци от тази сила все още са тук, като местния кремъл, опасан с дълбок ров, и търговския квартал с аркади и стари сгради. Високият статут на този град се забелязва и в неговите бели катедрали и църкви, които са сред най-старите в страната.

Докато акордеонист занимава хора с риторнело, а младите играят топка на плажа край крепостта, тази живописна красота ме кара да се чувствам малко зловещо. Отдалечавайки се от този хиперцентър-музей, където се скитат няколко човека, въпреки своите 225 000 души население, това е един бавен град, който прави точно такова впечатление. По пустите улици и площади цари ведра тишина. Дейността изглежда е спряна. Мисля, че за първи път се докосвам до това чувство, което е толкова типично за Русия – тоска, носталгията по това, което не се е случило и (вероятно) никога и няма да се случи.

На следващия ден посрещам изгрева на жп гарата в Москва с удивителна радост. Въпреки че е рано сутринта, вече е претъпкано. Суматохата на метрото, бързането на едни и шумът на други... Дали пропуснах всичко това?

Това руско семейство живя 8 ГОДИНИ в океана с децата си – как си прекараха!