Единствената в света чумна крепост се намира в Русия

Пътешествия
АННА СОРОКИНА
Тази крепост с овъглени черни стени е трябвало да защитава морските граници на Руската империя, но се превръща в лаборатория за изследване на опасната болест.

Руският форт "Бояр" е най-разпространеното прозвище на тази военноморска крепост, която се намира на два километра от Кронщат (град близо до Санкт Петербург). Всъщност той е построен 20 години преди известната френска крепост - през 1845 г. - и никога не е бил използван като затвор. Той обаче не се прочува и като отбранителна структура. Съдбата на крепостта се оказва много по-интересна.

Островна крепост

Градът-крепост Кронщадт е разположен на остров Котлин, който сам по себе си е заобиколен от цяла система от крепости на островите. Тези крепости са построени почти веднага след основаването на Санкт Петербург, или по-скоро година по-късно - през 1704 г. - и продължават да се строят до началото на ХХ век. Градът е защитен от общо 21 крепости, 17 от които са разположени във Финския залив, а останалите - на сушата.

Крепостта, наречена на името на император Александър I, е построена от 1838 до 1845 г. на насипния остров. Крепостта може да побере гарнизон от до 1000 души и е оборудвана с над сто най-нови едрокалибрени оръдия - накратко, руските моряци са въоръжени до зъби. Въпреки това по време на съществуването си крепостта е била в пълна бойна готовност само три пъти: през 1855 г. по време на Кримската война, през 1863 г., когато има възможност за сблъсък с Британската империя, и през 1877 г. по време на Руско-турската война. Форт Александър I никога не е участвал във военни операции. През 1896 г. е разформирован поради ненужност. Но не остава празен за дълго.

Чумна лаборатория

В края на XIX век светът е застрашен от чумна епидемия. Тази смъртоносна болест обикновено се свързва със Средновековието, но именно тогава тя отново става реалност. С развитието на влаковете и параходите чумата започва да се разпространява от азиатските страни в Югоизточна Русия и властите се опасяват от по-нататъшно разпространение в Европа. През 1897 г. император Николай II създава специална комисия "за предотвратяване на внасянето на чумна зараза", оглавявана от херцог Александър Олденбургски.

Като образован човек той поддържа кореспонденция с френския микробиолог Луи Пастьор и немския лекар Роберт Кох и създава Императорския институт по експериментална медицина, който е натоварен със задачата да създаде ваксина срещу чума и противочумен серум. За серума е използвана конска кръв с антитела срещу чумния бацил. Производството на препаратите е опасно и Олденбург успява да предаде празния и, което е по-важно, изолиран форт Александър I за ползване. Казематите са снабдени с течаща вода, електричество, парно отопление и канализация. Постепенно крепостта е наречена "чумна", въпреки че там са изследвани и холера, и тетанус, и тиф.

Годишно лабораторията приготвя до половин милион дози серум, които се доставят както в Азия, така и в Европа (например през 1900 г. няколко хиляди дози са изпратени в Глазгоу, където е открита чума).

В крепостта живеят около 40 работници. Товарите от "континента" се докарват с малък кораб, наречен "Микроб", и се оставят на кея. Учените не напускат острова, тъй като това би могло да доведе до разпространение на опасната болест. Известно е, че двама медици са починали след заразяване с болестта по време на работа през 1904 и 1907 година.

Изследванията продължават до Първата световна война, тъй като повечето учени са призовани в армията. След Февруарската революция през 1917 г. херцогът Олденбургски трябва да се оттегли от поста си и да напусне страната. Новото ръководство на института премества лабораторията в Саратов (южната част на Поволжието), където през 1918 г. е създаден противочумният институт "Микроб".

От изоставяне до музей

От 1923 г. фортът се използва като склад за оборудване за обезвреждане на мини, но в началото на 1980-те години е почти изоставен. Самият Кронщат е затворен военен град до 1996 г., като е направено изключение за филмов екип от студио "Ленфилм".

В средата на 1980-те години тук е заснет филмът "Барут", посветен на времето на Великата отечествена война, и са използвани истински реквизити. В резултат на това пожарът във филма е особено реалистичен, крепостта е силно опожарена, а овъглените ѝ стени се превръщат в нейна "визитна картичка".

В края на 1990-те години тук се провеждат летни рейв дискотеки, а след това в крепостта се организират екскурзии за туристи. През 2017 г. крепостта изгаря за втори път. Причината за пожара е боклук.

В момента крепостта се реставрира, а през 2025 г. в нея ще бъде открит музей на историята ѝ.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: