АЛСИБ: как изглеждат летищата от наем-заем днес (СНИМКИ)

Въздушното трасе Аляска-Сибир е създадено за превоз на бойни самолети и товари от САЩ в СССР по договора "наем-заем". Маршрутът му е дълъг 6500 км, от които 5000 км минават през територията на Съветския съюз. Той е много тежък: безлюдната тундра на Чукотка и непроходимата тайга на Сибир, силни насрещни ветрове, диви мразове, вечна замръзналост. И в тези условия са построени и реконструирани 16 летища, чрез които на фронта са закарани почти 8000 самолета. Тези летища след това служат и за граждански цели.

1. Уелкал, Чукотски автономен окръг

Първото летище е построено в малкото ескимоско село Уелкал (в превод "челюстите на кита") на брега на Берингово море. Строителството на летището отнема само няколко седмици – от средата на август до края на септември 1942 година. За това време са разтоварени 12 парахода, които пренасят строителни материали, гориво и храна. Около ескимоските домове бързо изникват стопански постройки, яранги с укрепени стени от шперплат и има даже и столова.

През август 2022 г. по случай 80-годишнината от трасето "Аляска-Сибир" в Уелкал е открит паметник на загиналите по време на полетите летци.

Летището престава да се използва през 1980-те. В селото, където днес живеят 200 души, може да се стигне с редовни рейсове с хеликоптер от близкото село Егвекинот.

2. Марково, Чукотски автономен окръг

От Уелкал до Сеймчан (едно от основните летища в Алсиб) разстоянието е почти 1500 км над почти безлюдните Чукотка и Колима. По средата на маршрута решават да построят запасно летище в село Марково. Почвата тук е много мека и се налага да бъде укрепена с пясък и чакъл. Днес тук е изградена нова писта и сградата на летището е ремонтирана. Марково е доста голямо село – тук живеят над 700 души и летището го свързва с другите села в района.

3. Омолон, Чукотски автономен окръг

Запасното летище на около 500 км от Марково е построено през 1942 година. Първоначално тук има само еленовъдски бригади. Село Оломон се появява за обслужване на летище Алсиб.

Днес в Оломон живеят 600 души и летището е единствената им целогодишна връзка с останалите населени места. Няколко пъти месечно има самолети до Магадан и Кепервеем (село в Чукотка), а хеликоптерите доставят продукти на еленовъдите.

4. Сеймчан, Магаданска област

Отсечката от Сеймчан до Якутск е най-сложният от всички маршрути, тъй като той минава не само над вулканични хълмове и гори, но и над т.нар. "полюси на студа" в района на Оймякон. Летището, построено през 1942 г., е много необичайно. Дървената сграда прилича на приказен руски терем.

След войната и до средата на 1980-те Сеймчан се използва активно от местните авиолинии. Днес населението на селото е намаляло многократно (през 1991 г. тук живеят 10 000 души, а днес те са само 2000). Намалял е и броят на полетите. Но самолетите все още летят до Магадан. Сградата на летището е призната за обект на културното наследство.

5. Сусуман, Магаданска област

Първото летище край град Сусуман е построено още в средата на 1930-те години, когато тук функционира база на геолози. През 1942 г. летището е преместено по-близо до населеното място и е приспособено за нуждите на АЛСИБ. В това време то е известно като Берельох, тъй като до него минава едноименната река. Летните условия в този район били много опасни: постоянно има мъгли и гъсти облаци.

След войната то се използва като регионално летище до 1998 г., после е закрито, но през 2012 г. тук отново започват да летят самолети от Магадан. През 2019 г. летището в Сусуман получава и нова сграда.

6. Оймякон, Якутия

Село Оймякон в източната част на Якутия е най-студеното място в Русия, където температурата през зимата редовно пада до под 50 градуса. Летище "Томтор" край Оймякон се появява през септември 1942 година. Голяма част от работниците, които го строят, са затворници и някои от тях остават да работят в летището и след освобождаването си.

Днес в селото живеят около 500 души, но летището продължава да работи и свързва селото с Якутск, столицата на региона. Оймякон е превърнал екстремния студ в своя забележителност и тук идват около 1000 туристи годишно, като повечето от тях посещават мястото именно през зимата.

7. Хандига, Якутия

През есента на 1942 г. край село Хандига е построена първата писта. Но още през следващото лято тя е погълната от блато – такива са почвите тук. Налага се спешно да се търси друго място за строителство и е избрано село Теплий ключ на около 75 км от Хандига. Още през ноември 1943 г. е открита пистата. Летището се използва за доставка на запаси в годините на войната.

Още през 1950-те започват да се приемат и граждански полети, активно да се строят нови жилищни сгради, клубове, развива се инфраструктурата. Днес летището се реконструира. В околността му живеят около 6000 души.

8. Якутск, Якутия

Това летище е едно от най-старите в Русия. Открито е в началото на 1930-те. Първоначално то свързва столицата на Якутия с геоложките бази, а през 1942 г. става ключово летище по трасето на АЛСИБ. След Великата отечествена война много пилоти, работещи по това трасе, преминават на служба в гражданската авиация на Якутск.

Днес летището в Якутск е не само най-голямото, изградено върху вечната замръзналост (в самия град живеят около 350 000 души), но и единственият в света полигон за изпитване на авиотехника в екстремен студ.

9. Киренск, Иркутска област

Самият Киренск е старинен сибирски град, основан през 1630 г. на река Лена. Тук живеят постоянно около 12 000 души. През 1942 г. близо до крада почти изцяло с ръчен труд е построено основното летище в Алсиб.

Днес то се използва за връзка с Иркутск и отдалечените населени места в района.

10. Красноярск

Последната отсечка – от Киренск до Красноярск, е дълга 960 км и минава над тайгата. Авиотранспорт в Красноярск, най-големия сибирски град, има още от края на 1920-те, но летището за полети по споразумението "наем-заем" се налага да се построи от нулата.

На летището има две бетонни писти, четири хангара за самолетите, складове и гаражи. Веднага след войната тук започва да се строи чакалня за гражданската авиация, която приема самолети от целия СССР. С времето градът се разраства и през 1970-те летището се оказва сред жилищните квартали. През 1980 г. в Красноярск е открито ново голямо летище на 27 км от града, което работи и до днес. На мястото на старото летище днес е открит Площад на героите на АЛСИБ.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви