Кои са поморите и как създават културата на руския Север?

Животът на Бяло море даже и днес си остава труден. Постоянно се усеща диханието на Северния ледовит океан. Повече от половин година водата е скована от ледове, а през останалото време бушуват свирепи бури. Сега тези земи приличан на истинска пустош. Но това не е било винаги така. До XVIII век Архангелск е единственото руско пристанище - "прозорец към Европа", но отстъпва тази си роля на построения от Петър I Санкт Петербург.

Към хората, които живеят по бреговете на Бело море (затова се наричат помори), реалността има високи изисквания. Те трябва да притежават богатирско здраве и издържливост, силен дух и предприемчивост. Хората тук се изхранват не само с търговия, но основно с рибно дело, защото земеделието в тези сурови условия е практически невъзможно.

Откъде са дошли поморите?

Корените на народа се намират във Велики Новгород. Този руски град в миналото владее земите на север и съперничи с Москва за водеща позиция. Според поморския етнограф Иван Дуров (1894-1938), първите жители на Беломорието са саамите (лопари), които са прогонени от финландците, а те от своя страна са прогонени от шведите и карелите. През XIV век господари стават новгородците.

Те "предвиждат в девствения край на далечното и сурово Бяло море богатства за себе си – животни, риба и сол", пише Дуров. 

Така и става. Поморите успешно се занимават с риболов, корабостроене и извличане на сол. А населените места на първите колонисти присъстват на картите и до ден днешен – Сумски Посад (1436), Варзуга (1466), Умба (1466) и много други.

"Хората търсят единомишленици, с които да се групират в общности, за да могат заедно да се занимават с различни занаяти, това ги кара да се заселят около реките, които се вливат в Бяло море", споделя краеведът от Центъра за поморска култура в Беломорск Светлана Кошкина.

В средата на XV век властите в Новгород даряват своите беломорски земи на наскоро основания Соловецки манастир. Два века по-късно манастирът се разбунтува срещу църковната реформа и неговите земи са предадени на държавата.

Как поморите търгуват с Европа

Докато Петър I не скъсява пътя до "прозореца към Европа" през Балтийско море, този "прозорец" е Поморието. Поморите предлагат на европейците ръжено брашно, лен, масло, а получават морска риба, кафе, чай, модни тъкани и бижута. Чуждестранните товари поморите отправят от Архангелск към останалата част на Русия по реката Северна Двина.

Работата тук е печеливша, семействата на поморските рибари си позволяват хубави къщи, дрехи, битови прибори, които не са достъпни за другите региони на страната.

Много семейства съхраняват характерните украси за главите на омъжените жени – повойници, които са бордирани със златни нишки, разказва Ирина Илина, преподавател по поморски занаяти в Беломорск. "Майсторките продават по няколко хиляди донца за повойници на един пазар, имаме неща, които са на повече от 150 години.

"На тази снимка от 30-те години моята баба Капитолина и прабаба Василиса носят такива повойници, които са богато украсени с перлени нишки", казва нейната ученичка Олга. 

"Обеците, с които съм, също са на прабаба ми. Баба има и гривна, и верижка с висулка. Живееха охолно. Поморите вярват, че "колкото по-красива е жената, толкова по-достоен е мъжът". Обличайки своята жена красиво, мъжът подобрява имиджа си. Ще си бродирам повойник и ще ходя с него през лятото", довършва тя. 

Как говорят и за какво пеят поморите?

Поморите имат специален северен диалект, който съвременният руснак би разбрал много трудно. Например, те наричат ​​дългата лодка "карбас", сърповидна коса - "горбуша (сьомга)". Казват за починал човек - "морето го взе". Тези думи достигат до нас благодарение на етнографа Иван Дуров и неговия речник от 12 000 думи от 1934 г. (подробно може да се запознаете с речника тук) 

"Жителите на селата все още имат своята интонация – окат и цокат", казва Виктор Василиев, ръководител на Поморския народен хор. Почти половин век той събира поморски фолклор, посещавайки отдалечени села на Бяло море. Той успява да запише десетки хиляди стари песни в оригинално изпълнение. "Поморите пеят за любовта, за ветровете, за морето, за очакването на завръщането на мъжете си от риболов, а песните се пеят на няколко гласа, без инструментален съпровод и със запазване на собствения диалект". Артистите на хора под негово ръководство и до днес пеят по начина, по който са пели поморите. 

Освен това поморите имат отделен език за общуване с норвежците - русенорск (другото му име е Moja på tvoja), който се развива до XVIII век. До нас са достигнали около 400 записани фрази, както на латиница, така и на кирилица. Например "drasvi" - "здравей", "kak sprek?" - "За какво говориш?", "Kak pris?" - "каква е цената?" Както отбелязват филолозите, броят на руските и норвежките думи е приблизително еднакъв, което показва, че и двете страни са били равни партньори. Езикът всъщност изчезва след Октомврийската революция от 1917 г., когато свободните контакти на поморите с норвежците практически се прекратяват.

Как живеят сега поморите?

Днес в Русия малко повече от 3 хиляди души се наричат ​​помори (според Всеруското преброяване от 2010 г.). Историците обаче все още не са стигнали до консенсус кои са поморите - отделен народ, субетнос или просто жители на Поморието. Самите помори вярват, че така може да се нарече само човек, който не само произхожда от поморско семейство, живее на морето, но все още е свързан с него по кръв.

"Аз смятам, че това не е просто човек, който живее на територията на Поморието, той задължително трябва да се занимава с традиционни за региона стопански дейности", казва Светлана Кошкина.  "Съпругът ми има корени във Вирма и Колежма, цял живот е ловил риба, знае как да плете мрежи, да шие лодки, а роднините му не могат да си представят живота без риба - казват, че "ушите им ще замръзнат", ако не похапват риба. И всички те са помори. Но нашите синове имат други интереси като цяло и аз не ги смятам за помори, въпреки че живеят и на поморска земя, и в поморско семейство", разказва още Светлана.

Младите хора, както навсякъде другаде, днес искат да живеят в градовете. Но по бреговете на Бяло море има и села, които пазят традиционния поморски бит. Посетихме рибари в древното село Колежма и разбрахме защо младите хора се връщат по родните си места. Абонирайте се за нас в социалните мрежи, за да не пропуснете тази история.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви