Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За повечето хора историята на Пор-Бажин (от тувински – "глинен дом") започва преди 131 години, когато на един живописен остров в езерото Тере-Хол, в един от най-труднодостъпните райони на република Тува близо до границата с Монголия етнографът Дмитрий Клеменц намира древна крепост. Това, което вижда, е истинска сензация – в много отношения.
Дмитрий Александрович Клеменц
Свободни източнициРазвалините са във формата на ясно очертан правоъгълник, в който има лабиринт от улици. Напомнят на будистка или индуистка мандала и се различават силно от всичко, намирано до онзи момент на територията на републиката.
Територията пред източната стена изглежда като площад пред дворцовото здание, където са провеждани ритуални церемонии. В дъното на площада някога се издигал дворцов комплекс с колони. От него са запазени стените, високи до 10 м, както и фундаментът и подпорните основи на колоните.
Фактът, че крепостта е много древна, не предизвиква никакво съмнение. Но в същото време тя изглежда сякаш жителите ѝ просто са се изпарили – с всички свои вещи, без да оставят почти никакви следи от своя бит. Какво се е случило с жителите на Пор-Бажин? Кой е построил тази нетипична за тази местност крепост? Кой е създал изкуствено езеро около нея? А може би това изобщо не е крепост? Учените имат куп въпроси.
Образът на загадъчната крепост насред езерото в различни вариации се среща често в устния фолклор на тувинския народ. Най-известната тувинска приказка за нея е "Хан-Магарешки уши". Местните смятат езерото и крепостта за свещени и вярват, че във водите на езерото живее синият бик Меендер: той излиза на брега нощем и се храни с хорските страхове. Друга легенда гласи, че на този остров е скрита могилата на Чингис хан. А някои са сигурни, че тя е вход към Шамбала, митична страна в Тибет, която наистина търсят по време на Съветския съюз.
Така или иначе, намерената от етнографа крепост е удивителен артефакт и през 1957 г. за острова заминава археологическа експедиция начело с професор Севян Вайнщайн.
"Участвах в разкопките през 1957 и 1963 година. Да се стигне дотам можеше само с малък самолет или на кон. <…> Бяхме трима археолози и 15 работници – живеехме на острова сред езерото в палатки, работехме, ловяхме риба, гонехме мухите", спомня си Вайнщайн. На острова зад крепостните стени те намират 27 жилища с дворове, а докато разкопават един от хълмовете, намират развалините на дворец. Покривът му е покрит с глинени керемиди и се държи на 36 дървени колони. Там намират и орнаментални фрески с геометрични форми, изпълнени с изключително ярки, топли цветове в червени, оранжеви и жълти тонове. На места има и запазени следи от дюшеме.
"Държахме в ръцете си останки от оръжие, съдове, парчета желязо – заготовки, антропоморфна фигурка от глина. Находките не бяха толкова много, защото дворецът бе унищожен от пожар, избухнал преди повече от 1000 години. Не е ясно какво е станало с жителите на Пор-Бажин – човешки останки не намерихме. Най-вероятно са избягали", разказва Вайнщайн.
След тази експедиция през 1950-те и 1960-те години въпросите сякаш стават все повече. Много дълго изследователите на Пор-Бажин не могат да разберат що за съоръжение стои пред тях. Има няколко версии.
Археолоът Вайнщайн предполага, че крепостта и дворецът са построени от уйгурския каган Баян-чор (хан на древна тюркска държава, живял от 713 до 759 г.).
Друго предположение е, че крепостта е стражеви пост на Великия път на коприната от Китай до Европа (което, между другото, не се връзва особено с факта, че крепостта е изолирана, като е поставена на остров насред езерото). Според трета версия тук живеели разбойници, които ограбвали търговците и оттам тръгват и легендите за съкровища, скрити в подземията на крепостта.
Но най-вероятно изглежда версията за манастир. Историята на будизма е тясно свързана с Централна Азия, през която минава връзката между Индия, родината на будизма, и Китай, където в ранното Средновековие будизмът е популярен. "И това, което видях на снимките на Пор-Бажин, много прилича на планировката на будистките манастири, която се сформира в Централна Азия вероятно през VII-VIII в. от н.е. и получава широко разпространение", предполага през 2007 г. Тигран Мкртичев, заместник-генерален директор по научната работа на Държавния музей на Изтока.
От друга страна Мкртичев не изключва и възможността това да е манастир на друга древноизточна религия – манихейството. Тази религия, възникнала през III в. в Месопотамия, прониква в уйгурския каганат за няколко века. "И докато будистките манастири са ни добре известни, то манихейските манастири (манистани) са значително по-слабо изучени", отбелязва Мкртичев.
Отново към "тайните" на крепостта Пор-Бажин се връщат през 2007-2008 г., когато на острова е пратена нова експедиция за мащабни разкопки. Археолозите откриват интересен факт: крепостта изобщо не е използвана след построяването ѝ. Това обяснява защо т.нар. културен слой в крепостта се оказва много беден. Но това все пак не дава никакви сведения какво всъщност е Пор-Бажин, кога се повявява и защо крепостта е била заобикаляна.
Тогава на помощ идват научните методи: радиовъглеродният анализ на "събитието Мияке". През 2012 г. в изданието Nature излиза статия на японски учени, датирали пръстените на 1800-годишен кедър и открили пик в съдържанието на радиовъглерод в атмосферата през 775 година. Този изблик е свързан с аномално изригване на Слънцето и се отразява на клетъчно ниво. Явлението е наречено "събитието Мияке" (по името на първия автор на статията) и е използвано за датировка в разкопките.
Това решават да сторят и руските учени. През 2018 г. те се обръщат към една от водещите световни лаборатории за радиовъглероден анализ в Гронигенския университет в Нидерландия.
"Пратихме в Гронинген три парчета лиственица от стените на Пор-Бажин. За проучването бе избрано едно от тях с добре запазена кора и в нея, в третия пръстен от кората, бе открито същото това "събитие Мияке". А проучването на най-младия пръстен на клетъчно ниво позволи на дендрохонолозите от Гронинген да определят, че дървото е отсечено през лятото. Така бе установена не само годината, но и сезонът на началото на строителството – лятото на 777 година", разказва заместник-директорът на Института по география към Руската академия на науките Андрей Панин.
По данни на археолозите строителството продължава два летни сезона. В този период във властта има управник, който осъществява много болезнена религиозна реформа – приемането на манихейството. А през 779 г. каганът става жертва на антиманихейски държавен преврат: управникът е убит, а нововъведението му е отменено. И този факт обяснява всичко.
"На базата на комплекса от данни беше изказано предположение, че предназначението на комплекса не е било отбранително, както се е смятало по-рано, а култово: това е бил манихейски манастир. Ако манастирът е бил построен в навечерието на преврата, то предишните управници просто не са могли да се възползват от него, а на новия той просто не е бил нужен – така се обяснява най-голямата загадка на Пор-Бажин – липсата на следи от използване", казва Андрей Панин.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си