Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Пристанището на Дудинка е уникално. Това е най-северното международно морско пристанище на страната ни. То е едновременно морско и речно, приема и изпраща товари както по река Енисей (през Игарка и Красноярск), така и по Северния морски път (има връзки с Мурманск, Архангелск през Карско море и по-нататък на изток към Азия).
Работата на пристанището в Дудинка прави възможна появата на такъв северен индустриален център като Норилск. За да израсне голям индустриален град насред горската тундра, са необходими строителни материали, гориво и суровини. Всичко това е доставяно през пристанището в Дудинка, тогава малко селище на река Енисей.
Пристанището започват да строят през 1935 г. затворници от Нориллаг, но през 50-те години, след затварянето на лагера, тук, както и в Норилск доброволно започват да пристигат млади специалисти от цялата страна. Сега в Дудинка живеят 20 000 души, а работата на всеки десети е свързана с пристанището. Успяхме да посетим това интересно място.
Навигационният сезон на река Енисей е много кратък, буквално от средата на юни до началото на октомври. По това време пристанището приема, освен морски кораби, и речни от Красноярск (който е на около 2000 км по вода), които доставят пресни храни и необходими стоки в Дудинка и Норилск.
Веднага щом започне навигацията, по улиците се появяват палатки, в които се продават зеленчуци и плодове, а цените в хранителните магазини значително спадат. По Енисей в Дудинка пристигат и пасажерски кораби и големи круизни параходи.
А когато Енисей е скован от ледове, Дудинка приема и изпраща само кораби от леден клас, които пътуват по Северния морски път. Те транспортират продукцията на комбината и доставят гориво и суровини, необходими за работата на заводите.
Пристанището е отворено всеки ден с изключение на няколко седмици в годината. В крайна сметка това е единственото пристанище в света, което се наводнява по време на пълноводие. Ледоходът започва по Енисей в края на май. Изглежда впечатляващо: огромни блокове лед се носят по водата. Хората от цялата област идват да видят това събитие!
Но пристанищните работници нямат време да му се любуват. По време на пълноводието пристанището спира да приема и изпраща товари, а работниците транспортират крановете до специални паркинги, където изчакват големите води.
По време на навигационния сезон над 50 кораба пристигат в Дудинка. В деня, когато бяхме там, 11 кораба чакаха да бъдат разтоварени, а това са 1-2 дни работа, както ни обясниха.
Дори успяхме да се качим на борда на контейнеровозния кораб "Норилски Никел" (седми клас ледоразбивач) и да поговорим с капитана му.
"Нашият кораб не се страхува от лед с височина до 2 метра. Но ние не вървим по права линия, а търсим пукнатини, през които е по-лесно се мине", каза ни капитан Андрей Шлапак. "Работата е там, че на река Енисей през зимата има ледени "буци", тоест многогодишен лед, който сам по себе си също може да се движи".
За да се намалят времето и разходите за транспортиране, периодично се използва атомен ледоразбивач. Той прокарва канали пред ледените блокове, през които корабът излиза в морето. Разбира се по време на снеговалеж те се запушват, така че моряците предпочитат да работят в мразовито и безснежно време. "След като стигнем до плаващия лед, продължаваме движението самостоятелно", казва капитанът.
Андрей разказва, че в северните морета често има бури, особено опасно е времето през втората половина на септември, когато към бурите се добавят заледявания. "Тогава наистина очакваме с нетърпение леда, защото в леда не клати", каза той.
Най-често "Норилски Никел" плава до Мурманск и Архангелск, но има и курсове до Китай, тъй като Северният морски път е най-краткият от Европа до Азия. "Оказа се, че оттук до Китай може да се стигне само за две седмици през лятото", казва капитанът. Очевидно по време на ледения период времето ще се увеличи.
Средно екипажът прекарва пет дни в морето, като общо е на вахта по два месеца, като се сменя с друг екипаж.
Отвътре корабът се оказва доста просторен, модерен и дори уютен по свой начин. Има стая за отдих с диван, телевизор и пинг-понг, малка фитнес зала и сауна. Но най-много ни плени изобилието от цветя в саксии, отглеждани от моряци. Капитанът казва, че мнозина на кораба обичат да отглеждат цветя и той се старае навреме да ги полива.
За разлика от Норилск, Дудинка е древно селище. Основано е през 1667 г. като място за зимуване на стрелеца (т.е. военен) Иван Сорокин от търговския град Мангазея, когато заедно с малък отряд той тръгва да събира данък (ясак).
Днес Дудинка е административен център на Таймирския Долгано-Ненецкия район на Красноярския край. Регионът е огромен, площта му надвишава всяка европейска страна, но само 30 000 души живеят на полуостров Таймир, а две трети от тях са в Дудинка (Норилск се счита за отделен регион). Други селища са Хатанга, Диксън и Караул, разпръснати на стотици километри едно от друго.
Когато се озовеш в Дудинка, не виждаш провинция, а наистина столица, защото тук има всичко. Магазини, кино, точки за доставка и дори ледена пързалка, единствената в света отвъд Полярния кръг. Градът е домакин на международни състезания по кърлинг.
Въпреки богатата история на Дудинка тук не са запазени старинни къщи. Повечето жилищни райони са съветски "панелки" на пилони, вкопани във вечната замръзналост. За да се повдигне настроението на хората през дългата зима, сградите са боядисани в ярки цветове. При хубаво време местните жители излизат на "Площада на авиаторите", където е изложен Ан-24, който преди 20 години транспортира хора до Красноярск, Хатанга и Диксън.
Освен руснаците, които са повече от половината от жителите на Таймир, тук живеят представители на пет северни народа: долгани, ненци, нганасани, евенки и енци. В Дудинка излиза седмичникът "Таймир", в който се публикуват новини не само на руски, но и на тези северни езици.
В града има и местен исторически музей, един от най-големите и интересните в Арктика. В него са събрани 90 000 различни експоната.
Има и предмети на бита, които са помагали на предците на съвременния таймирски народ да оцеляват в този суров регион, както и шамански ритуални барабани и маски.
Един от етажите е посветен на съветската история на Таймир и полярните учени. А тук може да се види и мамутът Женя, чиято възраст е около 45 000 години! Учени са открили върху него следи от инструменти, направени от човек. Това означава, че хората са живели в Арктика много по-рано, отколкото можем да си представим.
От Дудинка до Норилск има 90 км през лесотундра, блата и вечна замръзналост. Нито един град няма сухопътна връзка с други региони на Русия. Но те са свързани помежду си с железопътна линия, една от най-северните в света. Построена е през 1937 г. и до края на 90-те години по нея се движат най-обикновени крайградски влакове. Днес тя се използва само за доставка на товари. За това ще ви разкажем в следваща статия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си