Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Търговията в близост до Кремъл процъфтява много преди появата на ГУМ. Някога това място се е използвало от търговците, за да предлагат стоките си, а след това те започват да строят магазини. Пожар тук "помага" да се установят търговски галерии: при цар Иван III строят дървени, а при Борис Годунов – каменни. Постепенно пространството между улиците "Илинка" и "Николская" е застроено с търговски пасажи, които се наричат Горни. Средните и Долните са разположени от "Илинка" до "Варварка" и от "Варварка" до Митния двор (мястото, където се събираха таксите за пътуване по обществени пътища).
Търговският квартал е преустройван няколко пъти. По време на управлението на Екатерина II той е проектиран от Джакомо Куаренги, автор на Ермитажния театър в Санкт Петербург и на Гостиния двор в Москва. След войната от 1812 г. с реконструкцията се заема друг виден архитект – Осип Бове, автор на Московската градина (сега тя се нарича Александровска градина) край стените на Кремъл и Манежа. През XIX в. под покрива на пасажите са разположени шестстотин магазина, като почти всеки магазин си има свой собственик. Когато сградата започва да се руши, те не успяват да се споразумеят за ремонта. Пазаруването в Горните търговски редове става не толкова доходно, колкото опасно: парче мазилка може да падне върху главите на купувачите, а една дама има катастрофален късмет – подът под нея се пропуква, докато мери дрехи.
В крайна сметка градските власти просто затварят старата сграда и решават да построят нова.
Новата сграда в руски стил на Горните търговски редове посреща първите си посетители през декември 1893 година. Архитектът Александър Померанцев проектира най-големия търговски център в Европа: той събира 16 сгради под един покрив, като ги обединява в три триетажни търговски галерии. В тях се помещават повече от хиляда магазина и салони, а самите пасажи са свързани с проходи и аркади. От Червения площад изглежда, че до него расте огромен приказен театър от камък с кули, порти и тържествен параден вход.
Горните търговски редове са автономни: имат собствена железопътна линия за доставка на стоки, електроцентрала, артезиански кладенец, банкови и телеграфни офиси, ателиета и многобройни ресторанти. В сутерена има търговия на едро, на етажите – търговия на дребно, а на самия връх – представителства на компании. Има и обществен музей, в който са изложени произведения на европейски майстори от колекцията на парфюмериста Хайнрих Брокард, провеждат се изложби и музикални вечери.
Новият магазин, за разлика от предишните търговски редове, в които дори не се палят свещи поради опасност от пожар, има не само електричество, но и модерен стъклен покрив. За изграждането му са необходими 60 000 стъклени прозореца, които са закрепени върху стоманени основи, и така покриват голяма площ. Така че през деня тук може да се пазарува на естествена светлина, а вечер да се любувате на нощното московско небе.
Смята се, че тази система от дъговидни греди е изобретена от инженер Ото Крел, директор на металургичния завод в Санкт Петербург.
Но не само архитектурата удивлява посетителите на търговските галерии, но и подходът към ценообразуването. Тук за пръв път в Русия започва да се търгува по фиксирани цени. А недоволните купувачи могат да оставят своите забележки и в специална тетрадка – тогавашната Книга за жалби и препоръки.
През 1921 г. Владимир Ленин обявява началото на Новата икономическа политика (НЕП) и подписва постановление за Държавния универсален магазин. Логото с абревиатурата ГУМ е измислено от художника Александър Родченко, а поетът Владимир Маяковски пише рекламни лозунги за магазина. "Хвани се за това спасително въже! Качествено, евтино, от първа ръка!" – призовава той. През 1930 г. Сталин затваря магазина: тук се настаняват министерствата, тук е и кабинетът на Лаврентий Берия. Търговията практически замира, работи само отделът на Торгсин, където се продават стоки за валута.
През 1932 г. тук на първа линия (тогава тук се помещава Всесъюзният централен изпълнителен комитет) се провежда прощаването с Надежда Алилуева, съпругата на Йосиф Сталин.
В продължение на няколко десетилетия на последния етаж на магазина има комунални апартаменти – в тях живеят повече от 20 семейства. И там няма нито кухни, нито тоалетни – налага се да готвят на нафтови лампи и да се къпят в обществените тоалетни.
ГУМ възобновява работата си едва през декември 1954 г.: магазинът предлага повече от 30 000 стоки – от детски играчки до кожи и килими.
През 1959 г. в Москва се провежда първото ревю на колекцията на Dior: Ив-Сен Лоран лети до столицата заедно с моделите. По същото време списание Life организира фотосесия в ГУМ: момичета в елегантни тоалети се разхождат из галериите на магазина, позират пред главния вход и са заобиколени от изумени съветски посетители.
Неведнъж ГУМ е бил на крачка от унищожение. В средата на 1930-те години те искат да построят на мястото му сграда на Народния комисариат за тежка промишленост. Архитект Алексей Шчусев, автор на Мавзолея, пише, че "Червеният площад е твърде малък, трябва да се разшири за сметка на ГУМ, за да могат през него да преминават обществени демонстрации и паради". През 1947 г. е предложено на мястото на ГУМ да се издигне паметник в чест на победата във Великата отечествена война. В началото на 1970-те отново искат да се отърват от него: според една от версиите за това научава съпругата на Леонид Брежнев – Виктория, и се оплаква на съпруга си. Той незабавно предприема действия.
Някои от традициите на ГУМ са останали непроменени в продължение на много години. Например срещите тук се организират при фонтана – между другото единственият в Москва, който работи през цялата година. Той често се превръща в основен обект на различни фестивали и празници. Например в края на лятото басейнът му се пълни с узрели дини, а през 2003 г., по случай 110-годишнината на магазина, тук е поставена триметрова торта, която всички посетители могат да опитат. Друга задължителна точка от програмата на разходката из ГУМ е специалният сладолед във вафлени чашки, който се продава на партера още от съветско време.
ГУМ е не само един от най-големите магазини, но и развлекателен център. Тук функционират кино и галерия за съвременно изкуство ГУМ-Red-Line, а през зимата на Червения площад се откриват ледена пързалка и панаир.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си