"Дяволе, знам, че си тук!", чува се женски вик от дълбините на храма. Пет секунди по-късно той се замества от звука на падащ свещник.
Някой започва да плаче, а едно младо момиче в бяла рокля, стои на входа – трепери и търка очи.
Такива сцени могат да се наблюдават всеки петък, събота и неделя в Петропавловския храм в Сергиев Посад (73 км от Москва). Повече от 30 години игуменът на църквата архимандрит Герман гони демони и зли духове от всички желаещи. Цяла година храмът е препълнен с вярващи от всички региони на Русия.
"Всеки знае, че има добро и зло. Религиозният човек вижда в това зло реална заплаха – силата на духа, който може да донесе вреда на човека, природата и обществото. Някои наричат това зло „бяс”, други не, но същността му не се променя. Във всеки случай злото е сила, с която трябва да се бориш", обяснява свещеникът от РПЦ Георгий Кочетков (той не работи в храма, в който гонят дявола).
Според него ритуалът по гонене на демони е един от начините за борба със злото. Някога харизматичните екзорсисти са се обръщали с молитви към дявола, който поробвал и използвал човека, с цел неговото изгнание. Те помагали на грешника успешно да преодолее зависимостта си от злите дела и мисли. Днес това обикновено правят свещеници, които се обръщат не само към отделните лица, а към всички – защото всички хора имат склонност към злото.
"Чудотворен ритуал"
Виктория Рябикова
Половин час преди началото на службата храмът прилича на тесен клуб преди концерт на известна група. Портата на олтара е почти невидима, главите са покрити с разноцветни забрадки, кожени ушанки и шапки с помпони. Хората подават на монасите свещи и хартийки с имената на онези, от които ще гонят бесовете.
"Оставете, дойдох тук от Северна Осетия (1504 км от Москва) – опитвайки се да мина през тъмнокоса жена, която даваше цял списък с демонични хора. Най-"бесноватия" от всички в списъка се оказа мъжа ѝ", казва една от посетителките.
Вместо "загряване", младият монах запява молитва "Господи, помилуй". След това се появява Архимандрит Герман и започва да чете проповедта.
Всеки куплет се пее по два-три пъти, гласът се отразява в стаята, което прави и без това монотонните слова още по-неразбираеми. От дочутите фрагменти се разбира, че не бива: да пушите, да завиждате, да изменяте на жените си и да рисувате ноктите си – именно лакът за нокти провокирал мъжете да блудстват. Дяволът е бил в Хитлер, Наполеон, а днес се е преместил в руската телевизия и интернет, които помрачават умовете и душите ни.
Молитви по заявка
Виктория Рябикова
Накрая архимандритът чете записаните на листове имена на онези, които се нуждаят от екзорсизъм.
"Молещия се Владимир да напусне демонът, молещия се Николай да напусне, молещия се Иван да напусне...". Имената периодично се повтарят, така че за кой точно Иван се говори реално няма как да разберем. Въпреки това всички масово се кръстят и се опитват да се доближат до олтара в надежда да чуят името от своето листче.
От умората и блъсканицата започва да ти се вие свят. Някои енориаши се притискат към стените, сядат на пейките.
След това Герман рисува с масло кръст на всяко чело. Този обред на Православната църква означава излияние на Божията милост върху помазника.
Тогава игуменът на храма пръска енориашите със светена вода от специална дупка, докато чете молитва.
"Казах ти, че трябва да си вземеш чадър!", казва един мъж на спътницата си. Околните се усмихват.
Важното е да вярваш
Сергей Пятаков / Sputnik
76-годишната Надежда (името е променено) от Сергиев Посад ходи на служби вече две години, след като е получила силни болки в кръста. Дори и след тези две години гърбът продължава да я боли, въпреки че "в последно време е по-добре".
"Обредът не помага веднага – само на онези, които силно вярват. Колкото по-силен е в теб дяволът, толкова по-забележими са резултатите от първата пречистване. Чухте ли как крещя жената? Тя се бореше с дявола. Точно това ще ѝ помогне", разсъждава жената. "А също трябва винаги да носиш кръст. Така, че да се вижда веднага, ако си без кръст, може изобщо да не ходиш".
"Да, всички тези глупости ги донесе майка ми, тя вярва в това. В личния живот не ми върви, не мога да си намеря работа – и тя смята, че всичко това е дело на дявола. Всички тези викове и плач изглеждат постановъчни – уверена съм, че това са обикновени актьори или просто душевноболни хора", споделя мнението си млада и добре изглеждаща блондинка.
Въпреки това, по мнението на отец Георгий, някои енориаши просто се нуждаят от помощта на психолог или психиатър. "Трябва да се вижда границата, когато обичайната физическа или душевна болест преминава в лудост, въпреки че тези граници не могат да се поставят ясно. Побърканите винаги са ментално болни, но психично болните не винаги са побъркани", уверява свещеникът.
При това той подчертава, че в хората има много несъзнателно и наследствено зло и в наше време и в нашата страна да се моли и да търси покаяние е необходимо на всеки, но да се моли не само за себе си, но и за ближните.
"Въпреки че в крайна сметка Господ ни освобождава от злото, а не другите хора, борбата със злото – това е работа на всеки човек, дори на неверника", заключва отец Георгий.
Психологът Михаил Семенов смята, че вярващите в подобни ритуали се занимават със самовнушение, за да преминават по-лесно през житейските трудности.
"Трудностите и болките искат обяснение за себе си и за околните. По-добре е за дяволското поведение да има някой друг виновен", смята Семенов.
Психологът е уверен, че като прехвърлят отговорността към "демоните", хората се отървават от чувството на вина и срам, това им помага да се приемат и да съхраняват психиката си. Някои просто страдат от психическо разтройство и по всякакви начини опитват да попадат в центъра на вниманието.
Завръщането на бесовете
Юрий Сомов / Sputnik
Веднага след службата и събирането на пожертвованията бесовете се връщат у придошлите заедно с цигарите, които някои от тях палят, излизайки от храма. В църквата чистачката измива пода след грешниците. Някои от тях причакват отец Герман, за да го помолят за съвет. Той отвежда една жена от олтара и сяда с нея на пейка.
"Кога е моят ред...!", не се сдържа една от дамите, очерняща храмовите стени с клетви.
"Време е да си вървите, няма повече свещеници тук!", казва отец Герман и хваща под ръка разгневената жена, придружавайки я навън.
Излизащите свещеници в това време освещават автомобила преди пътуването. След като изчитат последната молитва, те сядат в "Тойотата" и си тръгват, оставяйки енориашите с техните грехове до следващата служба.