Александър Хохлов прекарва пет дни във вана. Заради науката. Това обаче не е обикновена домашна вана. Тя се нарича "сухо потапяне" и в нея човек живее почти в условия на микрогравитация.
Пластмасова обвивка обхваща тялото на Александър от всички страни. Само главата и ръцете са открити. Кожата е защитена от обикновен чаршаф, който се сменя всеки ден. Александър е облечен само с чорапи, гащета и фланелка. Той изглежда спокоен и сякаш му е удобно, когато говорим: "Първите часове без гравитация ми се сториха лесни. Температурата на водата беше приятна - 31 градуса по Целзий. Само че през първата нощ вече почувствах, че да се лежи във вана пет дни ще е трудна работа. Обикновено космонавтите и участващите в изпитанията изпитват болка в гърба. Имах късмета да не почувствам болка, но, разбира се, гръбнакът ми се издължи и аз пораснах с 3 сантиметра".
Александър бива подложен на медицински прегледи почти на всеки час и използва електромиостимулатор (за стимулиране на мускулите) три часа. Въздействието на този уред се усеща като ритмично пляскане/изтръпване на бедрата и гърдите. Нискочестотната електромиостимулация се използва за компенсиране на вредните ефекти от безтегловността върху космонавтите. Освен това тя е полезна и за възрастни и болни хора с ограничена подвижност.
Олег Волошин/ИМБП
"Отрицателното въздействие от безтегловността върху моя организъм е реакцията на стомаха ми (газове - подуване на корема и повишено образуване на газове в червата)", обяснява Хохлов. "Освен това можете да имате и нарушения на съня. Първата нощ спах само два часа. На петия ден обаче се чувствах страхотно като резултат от еуфорията, че експериментът е завършен, а тялото ми се е приспособило към условията на безтегловност".
Безтегловността е вредна
Институтът за изследване на биомедицински проблеми, където се проведе този експеримент, е основан през 1965 г. от легендарните Сергей Корольов и Мстислав Келдиш за биомедицинска поддръжка на пилотирани космически полети. Това е мястото, където професионалисти от различни сфери - от физиологията до психологията - работят заедно, за да намерят рецептата за безопасен, здравословен и удобен живот на човека на космическа станция.
Едно от най-големите чудеса на космоса е безтегловността. През 1970 г. двама съветски космонавти (Севастиянов и Николаев) прекарват в космически кораб 17 дни в рекорден полет (без скачване с орбитална станция). Макар да са работили много по програмата за полети, през цялото време те просто са се носели в безтегловност, без физическа активност.
След като космонавтите се завръщат на Земята, те не могат да се движат самостоятелно и са хоспитализирани в лошо състояние. Диагнозата - сериозна мускулна атрофия и негативни реакции на сърдечно-съдовата система в резултат на хиподинамия и хипокинезия. Оттогава лекарите наричат заболяването с името на един от космонавтите - "Ефектът на Николаев".
Олег Волошин/ИМБП
След този инцидент космическите лекари-изследователи на Института по изучаване на биомедицински проблеми получават задачата да симулират безтегловност на земята и да разработят средства за предотвратяване на нежеланите й ефекти.
Изучаване на микрогравитацията
Микрогравитацията е основният проблем за здравето при дългите космически полети, а на земята има три начина за симулиране на безтегловност. Първо - истинска безтегловност, когато летите в самолет по параболична траектория, но тя трае само 20-22 секунди.
Второ - антиортостатична хипокинезия: субектът лежи с главата надолу на специално легло с ъгъл на наклон от -6 градуса до -30 градуса. Подобен метод дава възможност да се изследва ефектът на симулираната безтегловност главно върху кръвоносната и лимфната система. Тя въздейства и на мускулно-скелетната система, но бавно, няколко седмици, или дори няколко месеца.
Трето - "сухото потапяне", когато участващият в експеримента се поставя в специална вана, и е предпазен от пластмасова обвивка, за да се предотврати контакт с водата. В този случай влиянието на "безтегловността" върху тялото изглежда много по-бързо и се усеща средно за 3-5 дни. Този модел осигурява основните фактори, влияещи върху състоянието на космонавтите в безтегловност: физическа отпадналост, преразпределение на течности и липса на натоварване при ходене.
Олег Волошин/ИМБП
Моделните експерименти със "сухо потапяне" дават възможност да се открият причините за "ефекта на Николаев", както и методите за превенция. Решението са машините за упражнения (бягаща пътечка, велоергометър, вдигане на тежести или уред за трениране на мускулите), които помагат да се предотврати мускулната атрофия в пространството. Космонавтите тренират няколко часа всеки ден, за да могат да ходят, когато се завърнат на земята.
Ползата от изследванията със "сухо потапяне" е очевидна не само за полетите с космически полети, но и за подпомагане на хората, които се нуждаят от това на земята. По-късно тази година институтът планира да тества 21 дни в "сухо потапяне" и Александър може да се върне, за да симулира отново космически полет.