Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
До деветгодишна възраст Патрик Майорка живее в Тексас, където баща му служи във Военновъздушните сили на САЩ. След като той се пенсионира, семейството се премества в Оклахома. По това време там има само няколко православни църкви. По-голямата част от вярващите са баптисти и протестанти. "Аз бях отгледан като англиканец, а след като отидох в едно откачено протестантско училище, станах агностик", спомня си Патрик.
Патрик проявява интерес към Руската православна църква, когато започва да изучава руски език и история заедно с историята на Рим. В крайна сметка се влюбва в руската култура. "Но като агностик смятах, че Православната църква е единствената, на която може да се разчита. Западната е белязана от разгрома на Западната Римска империя".
Той не е единственият. Много американци търсят "нещо по-земно, по-старо, изпитано и издържано", казва Робърт Хегууд от Мисисипи.
Той израства в дом на баптисти, става методист в края на тийнейджърския си период и скоро след това влиза в Харизматичното движение за 21 години. Робърт среща православието през 1995 г, докато живее в чужбина на малкия остров Сайпан, намиращ се в Северения Тих океан.
"Когато се върнах в Мисисипи през 1995 г, се свързах с местна православна църква. От свещеника Робърт получих няколко книги и списания за Православната църква, включително за живота на Св. Серафим от Саров: "Той е бил такъв християнин, какъвто мога само да се надявам да бъда".
Църква "Св. Николай" във Вашингтон, Православна църква в Америка
Въпреки това, когато Робърт отново се среща със свещеника и му казва, че иска да се присъедини към Православната църква, свещеникът го изслушва с усмивка и отговаря: "Не, все още не ти е време".
След това Робърт се опитва да се свърже с всеки източен епископ от Сайпан, но не успява. "В крайна сметка се свързах с англоговорящ свещеник от Токио. Неговият епископ му даде благословията си да ме катехизира по електронна поща, което продължи повече от една година и беше по-трудно от всеки колежански курс, през който бях минавал досега".
Сега Робърт е благодарен за забавянето. Православието се оказва много по-сложна история, отколкото си мисли: "Не беше просто разходка по пътеката, както в Баптистката вяра. Трябваше наистина да докажеш, че си сериозен".
Дейвид Петит от Алтадена, Калифорния е съгласен с него: "Никой не става православен просто така".
Почти винаги има един въпрос, който показва кой ще остане и кой ще си тръгне: "Тук сте, за да видите дали Църквата ви пасва, или сте тук, за да откриете своето място в нея?" Според Дейвид хората, които искат да намерят мястото си в Църквата, остават за цял живот. Всички останали я смятат за твърде строга, твърде структурирана, твърде неотстъпчива и твърде безкомпромисна. "Дори когато са напълно съгласни, те все пак напускат, защото не им е достатъчно "забавно", казва Дейвид.
Той се присъединява към Православната църква през 2007 г., като вече е излежал 10 години от 15-годишната си присъда. Преди това Дейвид не вярва в никого, той и родителите му са атеисти и русофоби. Дядото на Дейвид е проектирал ракетни бустери за правителството на САЩ. "Първите три поколения в семейството ми са били и са професионални и морални противници на Кремъл – по всички фронтове", спомня си той. Въпреки това, докато е в затвора, той открива, че има руско сърце.
Тазгодишният Великден. Четене на Псалтира в храма
Дейвид Петит"Установих, че Чайковски бе любимият ми композитор, а не Бетовен. Солженицин бе любимият ми автор, а не Хемингуей. Толстой, Достоевски и Шолохов са писатели, които говореха директно със сърцето ми. Така че любопитният глупак в мен се запита:" Каква тогава е руската църква?", казва той. Дейвид е в затвора, където за първи път гледа "Страстите Христови", след което се обръща към Господ, започва да се моли и има видение на Света Богородица.
Когато Дейвид излиза от затвора, той посещава православна църква за първи път в живота си. Забелязва, че повечето руски жени са омъжени за американски мъже. "Руснаци и американци се разбират добре в нашата църква. Ние рядко сме на едно мнение, но всъщност се разбираме добре", казва той. В енорията на Робърт има предимно американци и техните деца (повечето от които са от първото поколение православни). Има и сирийски, ливански, украински, арменски, румънски семейства. Православните енории тук растат бавно, но сигурно.
"Много православни американци се възхищават на [руския президент] Владимир Путин", казва Робърт. "И малко завиждат на посоката, в която Русия поема, заставайки публично зад християнската цивилизация и християнските добродетели. В Русия има християнски шествия... докато ние трябва да понесем още един пищен, често неприличен гей парад ".
Такъв е случаят само в консервативния Американски Юг и Югозапад. "В старите имигрантски селища в североизточната и горната част на Средния Запад тя е в сериозен спад, тъй като много от младите хора напускат и никога повече не се връщат, което вероятно се задълбочава от политически либералния и нерелигиозен начин на мислене, който е често срещан в този регион," казва той.
"Аз и приятел на плажа през 1994г."
Дейвид Петит"Но всичко, което знам, е, че въпреки нашите недостатъци, слабости и малък брой в региона, в който живея, се увеличаваме. Не съм сигурен за процентната маса".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си