Пълно ръководство за парламента на Русия

Определящата характеристика на древната демокрация в Русия се корени във факта, че нуждите на селяните и бедните жители на градовете се представляват основно от техните феодали, богатите жители на градовете и военните командири. Изборите за народни представители в чиста форма са въведени едва в началото на XX век.

Вече

Преди на власт в руските земи да дойде династията на Рюриковичи, много големи градове, включително Новгород, Псков и Киев се управляват от вече – народно събрание, съставено от всички активни граждани в града. Вече не е парламент в строгия смисъл на думата, защото не е резултат от избори – просто най-влиятелните, богати и уважавани граждани се събират на площада. Новгородското вече например се състои от около 300 души.

През XI-XIII в., по време на феодалното разделение на руските земи, вечетата в различните градове работят заедно с князете на Рюриковичи в тези градове. Именитият съветски историк Михаил Тихомиров твърди, че съществува диархия на князете и вечетата: князете държат законодателната и правосъдната власт, а вечетата изразяват мнението на народа.

Основният принцип на вече е единодушието – всяко решение, представено пред вечето от княза или влиятелните боляри, трябва да бъде одобрено единодушно от всички членове на вечето. Така че понякога събранията на вечетата продължават със седмици, докато най-накрая всички са доволни от решението. Големите и влиятелни вечета, като тези в Новгород и Псков, дори имат право да забранят на князете да управляват в градовете, да разпределят земи, да избират епископи и да обявяват екзекуции.

Вечетата изчезват с централизирането на руските земи в Москва. За да могат заедно да се борят с монголските татари, решенията се вземат от московските велики князе, които освен това ръководят и руските армии. Най-дълго съществуващите вечета в Новгород, Псков и Вятка (днес Киров) изчезват, след като тези градове са покорени от Москва през XV-XVI век.

Земски събор

Земският събор е кръстен така, за да се различава от църковните събори. Земските събори никога не са редовни. Обикновено те се свикват от царете, за да се обсъдят важни държавни дела.

Първият Земски събор е свикан по заповед на Иван IV Грозни през 1549 г., за да се валидира новият Съдебник (законов кодекс) и предстоящите реформи. На него присъстват представители на всички слоеве на обществото и всички земи в Московското царство.

Земският събор се състои от Църковен събор (свещеници от всички земи, оглавявани от митрополита, а по-късно – от патриарха), Болярската дума (правителството на царството) и представители на земите. Те се събират извънредно, за да обсъдят спешни дела, като например обявяването на война или въвеждането на нови данъци.

Земските събори съществуват от 1549 до 1680-те години, като точният брой на сесиите им не е известен. Смята се обаче, че са проведени около 60, като повечето от тях се състоят през XVII век. Земските събори изчезват, когато Петър Велики стартира сериозни реформи, с които въвежда абсолютната монархия в Русия, а в нея няма място за представителни органи.

Руската империя: два века без парламент

Петър Велики гледа на благородниците и на феодалите като на представители на мнението на народа в държавата му. Естествено, благоденствието на феодалите се базира на благоденствието на селяните, които работят на земите им, осигуряват им храна, строят жилища и служат в армията като войници. Така че в съзнанието на законодателя благородниците са длъжни да се грижат и да подсигурят благоденствието на техните селяни. На практика обаче не всички благородници се грижат за своите селяни, а някои понякога гледат на тях като на заменим ресурс – повечето подобни благородници обикновено фалират и им се налага да разпродадат земите и селяните си.

Самите селяни обаче си запазват демократичната институция "община", където решенията се вземат колективно: общините избират кои мъже ще се включат в армията, разпределят данъчната тежест между членовете си и биха могли да прикрият някое престъпление или да подкрепят някого финансово. След еманципацията през 1861 г. селските общини получават официално статут на органи за самоуправление. В началото на XX в. в Русия има вече над 100 000 селски общини.

Държавната дума

Революцията през 1905 г. се състои от поредица от масови въстания, работнически стачки и бунтове в различни части на Руската империя. Едно от основните искания на хората е да се ограничи властта на императора, като се въведе представителен държавен орган.

На 6 август 1905 г. е създадена Държавната дума ("дума" на руски означава "мисъл"). Това обаче не спира бунтовете. На 17 октомври 1905 г. Държавната дума получава законодателна власт – това означава, че нито един закон не може да влезе в сила, ако не бъде одобрен от Държавната дума. Законите обаче трябва да бъдат ратифицирани и от Държавния съвет, а накрая и от самия император.

Според новия изборен закон от 11 декември 1905 г. 49% от депутатите в новата Дума се избират от селяните. Право да гласуват имат хора, които имат собственост (например право на глас имат само селяни, които притежават къща), а жените изобщо нямат право да гласуват.

Изборите не са преки – гласоподавателите избират изборни колегии, които на свой ред избират депутатите.

Първото събрание на новата Държавна дума се състои на 27 април 1906 година. Думата обаче бързо започва да настоява за спешни действия, като например забрана на смъртната присъда, амнистия на политическите затворници, даване на повече земя на селяните, подчиняване на Министерския съвет на Думата и т.н. Правителството отхвърля всички техни искания и в крайна сметка Думата е разпусната на 8 юли 1906 г. от Николай II.

Втората Държавна дума съществува от 20 февруари до 3 юни 1907 г. и също е разпусната по заповед на Николай II. Причината е преобладаващото мнозинство на леви партии в Думата – премиерът Пьотър Столипин не може да намери общ език с радикалните им искания, така че успява да убеди императора да разпусне думата и да промени изборното законодателство.

Третата Дума е съставена основно от десни партии, които са удобни на правителството. Тази Дума обаче не представлява исканията и желанията на обществото. Тя е единствената от четирите, която изкарва целия си 5-годишен мандат.

Четвъртата Дума, която започва работа през ноември 1912 г., работи до 25 февруари 1917 г., когато официално е разпусната от Николай II. Думата обаче не се подчинява на заповедите на императора и продължава да се събира на частни сесии. В крайна сметка тя формира служебно правителство, която играе ключова роля за Февруарската революция през 1917 г. На 6 октомври 1917 г. служебното правителство най-накрая разпуска Държавната дума.

Съветски съюз: Конгресът на съветите и Върховният съвет

От 1918 до 1936 г. в СССР съществува подобна на парламент структура, наречена Конгрес на съветите. Съветите са в основната на съветската система на управление и те дават името на целия Съветски съюз. Съветите са групи от хора, избрани по селата, заводите и градовете, за да представляват желанията и нуждите на населението.

Заводските и селските съвети изпращат делегати в градските съвети, а на свой ред градските съвети пращат свои представители в регионалните съвети. Градските и регионалните съвети избират делегати за общинските съвети, а те пращат свои представители в Съвета на съставната република, а съветите на републиките първоначално (от 1918 до 1936) пращат свои делегати в Конгреса на съветите на Съветския съюз, а по-късно (от 1938 г.) – във Върховния съвет на Съветския съюз, който съществува до 1989 г.

Върховният съвет се състои от две равнопоставени камари – Съвет на съюза и Съвет на националностите. Камарите могат да заседават поотделно или заедно. През 1989-1991 г. Въхровният съвет е заменен от Конгрес на народните представители на СССР.

На сесиите на Върховния съвет делегатите изнасят речи, гласуват и дискутират текущи дела. Всичко това обаче е нагласено – всъщност не се водят реални дискусии, а всички решения се вземат с единодушие. Така че можем да наречем Върховния съвет парламент тип "Потьомкин" – на практика всички важни държавни решения се вземат от Политбюро (Политическото бюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз), т.е. от ръководството на Комунистическата партия, командвано от Генералния секретар, който де факто оглавява държавата.

Федералното събрание на Русия

В момента руският парламент се нарича Федерално събрание на Руската федерация. Той се състои от две камари: Държавната дума (долната камара) и Съвета на Федерацията (горната камара).

Съветът на Федерацията се състои от по двама представители от всеки федерален субект (регион) на Руската федерация – един представител на законодателната власт (регионалния парламент) и един – на изпълнителната (регионалното правителство). Членовете на Съвета на Федерацията се наричат сенатори. Освен това 30 сенатори се назначават от президента. Съветът на Федерацията е постоянен орган. За разлика от Държавната дума, той не може да бъде разпуснат от президента. Сесиите му се провеждат според нуждите, но най-малко два пъти месечно.

Държавната дума е избрана за първи път на 12 декември 1993 г., в деня, в който на национален референдум е одобрена и Конституцията на Руската федерация. Съгласно руската конституция Държавната дума има 450 депутати. Изборите за Държавна дума се провеждат на всеки пет години. За разлика от Съвета на Федерацията, депутатите в Държавната дума са от различни политически партии.

Държавната дума има различни функции, като най-важните сред тях са: обсъждане и одобряване или отхвърляне на законопроекти, одобрение на премиера, изслушване на доклади на правителството за годишната му работа, амнистии и дори повдигане на обвинения срещу президента в случай на импийчмънт (за да се случи това, е нужно мнозинство от 2/3). Всеки руски гражданин на възраст над 21 години може да участва в изборите и да бъде избран за депутат в Държавната дума.