Тези традиционно "руски неща" всъщност НЕ са руски (СНИМКИ)

Валенки

Нещо много подобно на руските валенки - филцови ботуши - са носили жителите на древния Алтай. Учените откриват това преди повече от 30 години, когато провеждат разкопки на алтайското плато Укок: поради заледяването там са се съхранили гробове на ирански племена от IV-III в. пр.н.е. Сега в района се намира границата между Монголия, Китай, Русия и Казахстан, а в онези времена там е имало само летни пасища, зимни пътеки и номадски маршрути.

Филцът като материал е характерен за всички народи в Централна Азия, особено за тюркските и монголските племена. От него се изработват дрехи, килими, покривала за стрели, бижута и обувки. В древна Русия обувките са изработвани от козина и кожа, но за обувките, изработени от филц, научават едва с монголо-татарското нашествие през XIII век. Но дори и след това валенките не се превръщат в масово явление - могат да си ги позволят само доста заможни хора.

Валенките в "руски вид" се появяват в края на XVIII в., когато староверците в Нижегородска губерния изобретяват безшевната технология на плъстене. Индустриалният метод на производство ги прави по-евтини. Те се свързват с Русия след Голямото изложение на манифактурите на всички нации в Лондон през 1851 година. След това валенките "посещават" Световните изложения във Виена (1873 г.), Чикаго (1893 г.) и Париж (1900 г.).

Кокошник

Символът на руския традиционен костюм има три предполагаеми "родини". Според една от версиите кокошникът е дошъл в Русия от Византия. Твърди се, че византийската диадема много се харесва на дъщерите на руските князе по време на активния религиозен и културен внос. Описанието на украшението за глава под формата на гребен и плочка е намерено от историците в Новгородските хроники от XI век. Според други версии много преди руснаците кокошниците са носени от монголските и мордовските племена.

Но независимо откъде е дошъл, в Русия той бързо се наложил. Това се дължало на специалното отношение към косата: в славянската митология разпуснатата женска коса е доста плашещ образ, а момиче с разрошена коса означава лош късмет. Ето защо кокошникът е полезен за жените от всички съсловия. Постепенно обаче той е изоставен през епохата на Петър I, когато съгласно неговия указ от 1701 г. благородниците са задължени да се обличат в европейски дрехи, а кокошникът остава в гардероба на търговците, буржоазията и селянките.

Гжел

Прочутата синьо-бяла порцеланова орнаментика в гжел се появява за първи път в Русия по времето на Петър I. Този кобалтов орнамент е изработен "по холандски", защото заедно с всички други европейски заемки на руския цар в Русия се появява "синият Делфт" - специален стил на рисуване на майсторите от град Делфт в Холандия.

Село Гжел, близо до Москва, вече е било център на грънчарството и дом на първия руски порцелан. Но през епохата на Петър порцеланът е боядисван в ярки цветове - охра, изумруд и бордо, а на изделията са изобразени битови сцени. Започват да имитират "син Делфт" по-късно, едва в средата на XIX век. От една страна, това е почит към модата (включително китайския порцелан), а от друга, майсторите осъзнават, че монохромният гжел е по-търсен на европейския пазар. Многопластовите дълбоки цветя стават тяхна запазена марка и прославят гжела по целия свят.

Орнамент "краставица"

Емблематичната щампа "краставица", "пейсли" или "бута" е много древен десен. Смята се, че се е появил в древната Сасанидска империя (известна още като Втората персийска империя), която е съществувала на територията на днешните Ирак и Иран в началото на първото хилядолетие. По търговските пътища орнаментът се разпространява в Индия, Източна Европа и Африка, а в Европа попада през XVII в. благодарение на британските колонисти. Наричат го още "пейсли". Още един век по-късно той идва в Русия, като се присъединява към популярните тук растителни орнаменти. "Модният принт" се превърна в един от най-търсените от майсторите на шалове от Павловски Посад - може би най-известните руски шалове в света днес.

Шапка-ушанка

Това е още един предмет, чиито корени водят началото си от кургана на платото Укок. По същото време при разкопките е открит и шлем от филц от IV в. пр.н.е. - заострен нагоре, увенчан с фигурка на птича глава и с възловидни уши. По-късно този тип украшения за глава се разпространяват сред народите от Централна Азия: монголите, киргизите, башкирите и бурятите. Смята се, че прототип на руската шапка-ушанка е била заострена монголска шапка, наречена малахай.

Оттогава той е претърпял много промени и все още не е станал архаичен. През 1940 г. ушанките стават част от зимната униформа на Червената армия. И ако монголците ценели малахая заради това, че и без това бавните стрели не могат да пробият такава топла защита, то руските селяни, войници и дори цариците (майката на Петър I например имала три такива в гардероба) - заради това, че той е просто незаменим в суровите руски зими.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви