Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Лора Пикънс е родена в Калифорния и има прекрасно калифорнийско детство: много съседи, общуване. Когато е на 10 години, родителите ѝ се местят в Южна Каролина, където животът се оказва доста самотен – почти в пълна изолация. А тя иска да живее като в "Улица Сезам", където всички се веселят, живеят на една улица, дружат и се подкрепят.
И след години тя намира своята "Улица Сезам" в двора на собствения си дом в южния руски град Краснодар. "На празниците сме заедно; спират водата – отиваме да се караме заедно. Дори като дете в Калифорния не се чувствах така. И това ми харесва много", разказва Лора.
Почти преди век предците на Лора пристигат в САЩ от Германия и още от дете тя мечтае да се върне в историческата си родина. Но внезапно ѝ се приисква да замине за… Русия.
"Завърших колежа, поработих като графичен дизайнер… И изведнъж реших, че е време да замина! Русия беше като енигма. Тайнствена страна", спомня си момичето. В американското си училище тя е слушала, че СССР е враг и ѝ е интересно какво толкова страшно има там. "Не вярвах и исках да разбера загадката на Русия".
Лора Пикънс като тийнейджър
Личен архивЛора си спомня с топли чувства как през 1990-те отношенията между Русия и САЩ се подобряват, как има надежда за общо развитие и приятелска конкуренция. "Беше чудесно време, а сега сърцето ми се къса, като гледам какво става. За мен Америка е като майка, а Русия – като татко. Преживявам всичко това като моя лична болка".
Лора пристига в Краснодар преди 13 години. "Беше лято, вървяхме през полета, покрай ферми. Помня едно голямо дере, пълно с вода, по чийто бряг на всеки 50 м имаше табели: "Къпането забранено!". И под всеки знак се къпеха хора. Не между табелите, а точно под тях. И тогава за първи път си помислих, че това е руската душа".
Веднага забелязва, че хората в Русия непрекъснато бързат за някъде и бягат – да хванат автобуса, да са в магазина, когато отвори… Самата тя твърди, че за 13 години не се е заразила с този навик: "Подхождам спокойно и ми отварят вратата".
Животът в Русия не е лесен и хората са свикнали винаги да са готови психически дори за най-лошата развръзка. "Какво пак е станало? Голяма работа! Не се връзвай". Това е руската душа, която много хора не разбират, смята тя.
С бъдещия си съпруг – рок-музиканта Виктор, Лора се запознава в рок клуб. През 2014 г. се женят. "Онази вечер мъжът ми имаше концерт в клуба, така че просто решихме тогава да си направим сватбата".
Лора казва, че американските мъже са по-емоционални. Те могат да поплачат и да не смятат, че това е израз на слабост. "Руските мъже са брутални, но ако бъдат обзети от емоции, те или ругаят, или пият. Това е проблем – ако поплачат, ще се отрази по-добре на здравето им".
Двамата синове на Лора се раждат в обикновена краснодарска болница и то безплатно. "В Америка щях да платя 10 000 долара и да лежа в 5-звезден хотел. Но защо? Трябва ми здраво дете и това е". Лора си спомня че лекарите се отнасяли внимателно с нея а жените от нейната стая ѝ казвали: "Защото си американка". "Но аз мислех, че не е така. Просто се вслушвах в тях и уважавах знанията им".
Синовете Александър и Даниил говорят свободно два езика: в къщи на английски, а в училище и навън – на руски.
Руснаците често сравняват усмихнатата красавица-американка с Мерилин Монро и ѝ правят комплименти. В САЩ това би се възприело като сексуален тормоз, но Лора смята, че в Русия този проблем не стои така остро. "За жените тук е нормално да ходят на работа, облечени в тесни панталони, които подчертават фигурата. Смята се, че така показват своята красота. В Америка това се възприема като сигнал и самореклама".
Лора забелязва друг проблем – според нея много руски жени често се чувстват у дома като робини. Например, младите майки са категорични, че трябва непрекъснато да готвят на децата си и то само "полезна" храна. Задължително трябва сами да им приготвят пелмени и да им варят супа. "Те мислят, че всичко, което се готви бързо, е некачествено и не бива да се дава на детето. Готвенето трябва да е мъчително".
Синовете на Лора – Даниил и Саша
Личен архивЛора не е свикнала с това: за нея е важно децата да се хранят разнообразно, е не само с ненавистната супа, като в същото време готвенето да не ѝ отнема много време. Освен това, тя работи на пълно работно време като учител по английски език и има по седем часа на ден. "Затова нямам време за домашни пелмени", смее се тя.
Момичето се оплаква, че в Русия много хора възприемат феминизма неправилно, смятайки, че той означава да ненавиждаш мъжете, но всъщност същността му се крие в равните права, възможности и заплащане.
Освен с работата като преподавател, Лора се занимава и с доброволчество в училището, където учат децата ѝ. Казва, че основната ѝ цел в живота е да помага на хората. "Имам голям късмет, затова искам да благодаря за него и да връщам доброто".
Първоначално не иска да се включва в родителския комитет. "Мислех си: аз съм глупава американка, не зная нищо, не говоря руски много добре. Но по време на събранието, когато видях, че хората не могат да се споразумеят, разбрах, че съм нужна".
Лора организира за децата работилница по приготвяне на чипс и сосове от различни национални кухни
Личен архивВ Америка работи в сферата на комуникациите, така че смята решаването на трудни проблеми с мирни средства за свое призвание. "И започнах да ходя на събранията и да казвам: вашето мнение е важно за мен и обратно, но защо не пробваме така? Речникът ни започна да се променя и средата вече не е толкова токсична. И децата започнаха да дружат".
Понякога Лора чува за себе си, че вече е повече рускиня, отколкото американка. Тя вече е свикнала и с редовното годишно спиране на топлата вода през лятото в Русия. "Разбира се, неудобно е, но децата се къпят във ваната, поливаме ги, като в детството. Харесва ми, много е трогателно".
Момичето вече е заобичало и руската кухня, научило се е да готви борш, солянка и пилаф. Много обича сельодка под шуба и просто обожава окрошка (нарича я мокра салата).
И все пак смята, че си остава американка – доверчива, емоционална, открита, "гръмка". Е, вече не крои далечни планове и си повтаря руската мантра: "Всичко ще бъде наред". "Това е като магия, с нея се живее по-леко. По това вече приличам на руснаците".
Лора смята, че руснаците са силни, акуратни и умни. "Имаме един такъв израз – street smart. Това е мъдрост, която не се добива в училище. Руснаците много бързо разбират кой стои пред тях, какво могат да очакват от даден човек – трудно можеш да ги заблудиш. За разлика от американците".
При това, според нея, руснаците са затворени и предпазливи, винаги мислят, че има някаква уловка. Затова Лора първа установява контакт и подхожда към всеки с усмивка. Пита един съсед как е със здравето, а друг – кога ще роди жена му.
"Понякога ме мислят за странна или глупава, но в 98% от случаите виждам положителен резултат: помагам някому, а той помага другиму. А след това доброто отново се връща при мен. И в Русия, където хората са много предпазливи, живеят трудно, в сложни условия, това предаване на доброто е много необходимо и помага на всички ни".
И хората на нейната краснодарска "улица Сезам" наистина реагират на шумната, усмихната американка с топлина и без никаква мнителност. И сами я търсят за съвет или помощ: "Виждате ли, веригата работи добре", радва се Лора.
Това интервю е взето за проекта "От Русия с любов" на списание "Нация". Оригиналната версия на руски език е преработена от Russia Beyond. Можете да прочетете оригиналния текст тук.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си