Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Тази умна и съобразителна котка може да се открои сред своите роднини по изумрудените си очи и къса копринена сиво-синя козина с лек сребрист блясък.
Породата се появява благодарение на английската селекционерка Карън Кокс, която през 1893 г. донася котенца от Архангелск и започва да ги кръстосва с други породи. Официално фелинологичните асоциации признават руската синя котка през 1912 година. В родината на Кокс тези животни са ценени заради плюшената си козина и отличните качества като ловци на плъхове.
По време на Втората световна война породата е на ръба на изчезване, но селекционерите успят да я съживят, като кръстосват руската синя котка със сиамската и британската късокосместа. В Русия интересът към породата възниква едва през 1980-те години.
Думата борзая означава "бърз": кучетата от тази порода развиват максимална скорост до 80 км/ч, затова могат да ловуват зайци, често се нахвърлят и върху лисици и вълци. Това е едно и от най-високите кучета в света: височината му при холката достига 85 см.
Има мнение, че истинската родина на породата е Североизточна Африка или Арабският полуостров, а в Русия борзая е донесена от татаро-монголите. С появата на тези кучета през XV-XVI век в Русия се отглеждат татарски хрътки, но след това те започват да се кръстосват с руски кучета, за да се развие кръстоска, която е по-устойчива на местния климат.
Обособяването на руската хрътка като самостоятелна порода става през XVII век. Приблизително по същото време ловът с кучета е най-разпространен сред благородниците. Революцията от 1917 г. и последвалата гражданска война водят до унищожаването на развъдниците като наследство от царския режим, което пък тласка породата до ръба на унищожението. Възстановяването на развъдниците в Русия започва едва през 1930-те години.
Така западните зоолози наричат Canis lupus communis – подвид на сивия вълк, характерен за централната и северната част на Азия: той живее в планините, тайгата и тундрата. На територията на Русия има пет подвида сиви вълци.
Смята се, че сивите вълци в Русия са по-опасни и агресивни от северноамериканските си "събратя". Те често фигурират в руския фолклор като представители на чужд, непознат, див и опасен свят и действат като "плашила" за децата:
Нани нани на
Не лягай на края
Ще дойде сивото вълче
И ще те хване за хълбоче.
От XVIII в. орловските рисаци се считат за най-пъргавите в Русия до момента, в който започват да завъждат американските рисаци в страната в началото на XX век. Американските коневъди често продават далеч от най-ценните, а понякога дори дефектни жребци на руснаците, тъй като купувачите не познават отвъдморската порода. Само че дори такива американски рисаци започват да побеждават орловските на състезанията.
Скоро в Русия двете породи започват да се кръстосват. В сравнение с "орловците", метисите показват много добри състезателни резултати и кръстосването става обичайна практика. С инбридинг в Русия се занимават до 1949 г., когато официално е одобрена самостоятелната порода "руски рисак". По-късно кръстосването става хаотично, поради което външният вид на метисите често не отговаря на стандарта.
И все пак, ако първите руски рисаци са отглеждани главно за изпитания на хиподрумите, то през XX в. основната цел е да се получи "универсален" кон, който да е полезен както в провинцията, така и в армията и във впряга.
В подсемейството на есетровите риби се разграничават 17 вида, от които девет се срещат на територията на Русия. Руската есетра се отличава сред своите "сестри" с ареала си: живее в Каспийско, Черно и Азовско море и се насочва към реките, за да хвърли хайвера си (казват, че през XVIII в. дори са ловили тази риба в река Москва).
Въпреки че руската есетра може да достигне до два метра дължина и да тежи до 80 кг, тя не е най-голямата в семейството си и отстъпва по размер на бялата есетра (най-голямата риба от семейството на есетровите е белугата). Затова пък по цена хайверът от руска есетра е на второ място след хайвера от белуга. И двата вида, между другото, са включени в Червената книга, така че руската есетра започва да се отглежда в рибарници, а промишленият улов на какъвто и да било вид есетра е забранен в Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си