Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В СССР жените имат повече възможности, отколкото например американките. Те печелят правото да гласуват на изборите през 1924 година. Имат право на труд и заплати наравно с мъжете. Има министри, директори на заводи, академици, ректори на университети и партийни лидери. Също така жените и мъжете имат едно общо задължение към държавата – да ѝ бъдат полезни. Държавата заявява: няма мъжки и женски труд, всички трябва да работят.
Звучи като равенство между половете... но дали е така?
Днес изследователите констатират, че съветското правителство използва темата за свободата на половете, за да се справи с икономическите проблеми.
"Болшевишката партия, като всяка партия, въвличайки жените в политиката и държавното строителство, решава доста конкретни практически задачи. Неслучайно активната мобилизационна политика започва по време на Гражданската война, когато съветското правителство виси на косъм и е необходимо да се привлекат абсолютно всички ресурси, включително работещите жени", разказва половата изследователката Олга Шнирова.
И дори когато съветското правителство е повече или по-малко здраво стъпило на краката си през 1930-те, все още е необходима мощна работна сила за обширната индустриализация и колективизация. Страната има нужда от работещи жени. По това време говоренето за ролята на жените в обществената и политическата сфера е утихнало, но насърчаването на женския труд е в разгара си.
Освен това в първите години от съществуването си съветската държава наистина се опитва да "изкара" жената от семейството – така че накрая всички хора да могат да се занимават само с революцията и строителството на комунизма. Той, доколкото може, развива социалната сфера и сферата на битовите услуги: детски ясли, детски градини, пионерски лагери, столове и др. Децата трябва да бъдат отглеждани от държавата, за да не разсейват родителите.
Болшевиките обаче бързо осъзнават, че е трудно да се приложи това, защото обществото не е готово. И решават да променят концепцията. Сега една жена трябва да стане същевременно строител на социализма и домашния уют, съпруга и майка, тоест да изпълнява три роли. И какво да правят онези, които искат да бъдат просто домакини?
Отношението към домакините в СССР също не е статично. През 1920-40 г. жените сами влизат в производството – идеите за равенство между половете са популярни сред самите работнички. Освен това по време и след войната, поради големите загуби сред мъжкото население, работата е необходимост.
В същото време през всичките тези години, наред с работничките във фабрики и доярките, домакините съжителстват на съветските екрани в роля, обичайна за патриархалното общество: докато съпругът работи в мина или на машина, съпругата му го чака вкъщи, грижейки се за домакинските задължения и децата. Такава е героинята на филма "Делото беше в Пенково", която се омъжва за красив тракторист и мечтае за просто "женско щастие" – верен съпруг и деца.
До 1960-те екранната домакиня на практика изчезва, което до известна степен отразява изискванията на времето. Престижът на висшето образование и трудовата кариера нараства, но статутът на обикновена домакиня пада.
През 1970-те е проведено проучване сред жените с въпрос: "Бихте ли напуснали работата си, ако заплатата ви се даде на съпруга ви?". Цели 70% отговарят отрицателно.
Държавата също не насърчава липсата на работа. Например до 1980-те размерът на пенсията се изчислява от трудовия стаж, така че гражданите, които не са работили никъде, не получават пенсия. Но на жените не е официално забранено да бъдат само домакини – и те си остават такива.
"Покойната ми баба не е работила от началото на 1960-те. Седеше си с двете деца, беше просто домакиня. Нямаше проблеми, но пенсия за старост също впоследствие не и́ бе дадена поради недостатъчен трудов стаж (няколко години не стигнаха, за да достигне минимума за получаване на пенсия)", спомня си Генадий Абрамов от Москва.
"Баба ми не работеше. Тя всъщност нямаше време. Майка-героиня (имаше такъв медал) – цял куп деца и къща... ", отбеляза Андрей Раковски от Новосибирск.
Що се отнася до уголовното наказание за липса на работа – така наречения член "за паразитизъм" – домакините са изключени от този закон като "лица, занимаващи се с домакинство". И не трябва да се тревожат за последствията.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си