И днес будят носталгия: най-любимите съветски колбаси

1. "Докторски"

Най-известният и всенародно любим колбас се казва "Докторски". На външен вид напомня на италианската мортадела. Появява се през 1936 г. и е препоръчителен за хранене след дълго гладуване ("за онези с разклатено здраве в резултат на Гражданската война и царския деспотизъм") – оттам и името му. А рецептата включва говеждо (25%), свинско (70%), яйца (3%) и мляко (2%), като месото трябва да е от най-висок клас. През 1970-те поради дефицита на продукти започват да добавят нишесте в колбаса, но някои заводи продължават да произвеждат "истинския" колбас. Днес месото в него е още по-малко, вместо него добавят соя.

2. "Любителски"

Вторият по популярност колбас е "Любителския" – варен, с добавен бекон. Според държавния стандарт в него има малко повече говеждо, по-малко свинско, но една четвърт е бекон. Между другото, той е по-скъп от "Докторския".

3. Либервурст

Ако не обичате този колбас, значи просто не сте пробвали съветския. Произвеждат се три вида с различна ценова категория и се правят от месо и субпродукти. Може да се пържи, да се яде на сандвичи, да се добавя към пастата. Това е един от най-евтините колбаси, затова често го похапват като мезе за алкохолните вечеринки. Най-евтиния наричат "кучешка радост".

4. "Фински" сервилат

Истинска легенда в Съветския съюз, за която бленува всеки човек! Да си купиш щафета сервилат е истински късмет и обикновено се пази за празниците, защото, за разлика от варените колбаси, той се съхранява много дълго и без хладилник. Първоначално финският сервилат се нарича продукт, който през 1980 г. (преди Олимпиадата) се купува за московските магазини във Финкандия. Московчани оценяват вкуса и в столицата започват да произвеждат "Фински сервилат".

5. "Ловджийски" наденички

Макар за тяхна родина да се приема Полша, в СССР те се появяват през 1938 г., когато Народният комисар по хранителна промишленост Анастас Микоян стартира производството на колбаса. Това са неголеми сушени колбаси, които е удобно да вземаш със себе си на походи – оттам и името им "ловджийски". Не се срещат често по магазините, но винаги предизвикват възторг, особено сред децата, тъй като могат дълго да си ги гризат.

6. "Краковски"

От всички сушени салами, "Краковският" може най-често да се срещне на рафтовете в магазина. Смята се за полусушен колбас, струва доста повече от варените и е много мазен. Затова далеч не всеки може да си го позволи за закуска или вечеря. Има много разпознаваем вид на полуколелца. Оригиналната рецепта за този полски колбас (наречен в чест на гр. Краков) се появява в Русия още през XVIII в., но едва съветската власт започва стандартизираното производство. Това значи, че във всички съветски републики колбасът се произвежда по една рецепта. Краковският колбас е особено вкусен като се запържи.

7. "Московски" сервилат

Този варено-пушен колбас е невероятно популярен и дефицитен. Не е скъп (със състав 50% мазно свинско, 25% постно свинско, 25% говеждо и подправки), а парченцата сланина в колбаса са разпределени равномерно. При рязане изглежда много красиво, затова човек не го е срам да го поднесе и на гости.

8. "Одески"

На вкус този колбас напомня "Краковския", но е по-демократична версия – и струва по-малко. Рецептата е разработена едва в средата на 1950-те години и, ако за производството на "Краковския" се използва само висококачествено месо, то за "Одеския" може да се ползва и второ качество. Освен това съдържа повече чесън и черен пипер.

9. "Столичен"

Този варен колбас може да се види на рафтовете в магазина дори по-рядко от "Финския". Също като "Докторския", той се смята за колбас от висок сорт, но се съхранява кратко време.

10. "Чаен" 

Макар този варен колбас с бекон да е "второкачествен", мнозина обичат да го похапват за закуска. Поднасят го варен или го пържат с яйца.

Разказваме ви още за статуса на салама в СССР: как колбасът на масата издавал положението в обществото!