Как да си направим здравословните сибирски бонбони "ток-чок" (РЕЦЕПТА)

Кухня
ЮЛИЯ МУЛИНО
Подобно на много номадски племена, различните народи, които живеят в Алтай, знаят как да се запасят за зимата не само със солени храни, но и със сладкиши. Ток-чок е точно такъв десерт, който предизвиква усмивка на лицата на възрастни и деца в отдалечения сибирски регион.

Ток-чок (или чок-чок) е десерт под формата на бонбони, приготвени от талкан или смлени пшенични зърна, кедрови ядки и мед. Той е традиционен в района на Алтай, който се намира в Южен Сибир. Въпреки факта, че тази рецепта най-често се състои само от три съставки, тя не е толкова проста.

На първо място, какво е талкан? Това е брашно, получено чрез смилане на покълнали зърна или печени зърна от ечемик или пшеница. Жителите на Алтай знаят как правилно да избират зърната, да ги пекат и да ги смилат. Ние ще се опитаме да го направим също толкова добре.

За приготвянето на ток-чок местните жители използват и ароматен алтайски планински мед. И последното влияние върху вкуса оказват алтайските кедрови ядки, които имат необходимия процент естествена масленост. Но какво да направите, ако искате да приготвите този десерт у дома? Просто е! Изберете най-добрите съставки от вашия местен регион и ще бъдете щедро възнаградени.

Понякога към ток-чок се добавя мляко или заквасена сметана, за да стане тестото еластично. В този случай вашите сибирски бонбони трябва да се консумират скоро след приготвянето им.

На празници ток-чок се правят под формата на фигури на животни. Местното население на Алтай вярва, че по този начин най-добрите качества на тези животни се предават на човека, например от мечката може да се придобие сила, а от костенурката – мъдрост.

В магазините и на пазарите могат да се намерят готови ток-чок, приготвени с различни вкусове. Освен класическия с кедрови ядки, можете да използвате и други ядки. Този десерт е не само вкусен, но и здравословен, тъй като не съдържа захар.

Талканът се нарича "жива храна", защото покълналите ечемичени или пшенични зърна нормализират чревните процеси в организма благодарение на полезните си биологични свойства. По този начин той засища и ободрява. Не забравяйте, че максималните ползи за здравето се запазват в непечените зърна и ядки. Кремообразният, карамелен вкус обаче със сигурност проличава в печените такива.

Използвах съставки, които бяха налични в моя район, и останах вярна на основната идея на традиционната рецепта. В района на Алтай талканът се продава готов в магазините, но аз го направих сама от пшенични зърна. Ток-чоките станаха меки, сочни и ароматни.

Съставки:

Приготвяне:

Измийте пшеничните зърна, за да се отървете от праха и евентуалните замърсявания.

Изсушете ги на нагорещен тиган без мазнина.

Продължете да загрявате на слаб огън, като разбърквате редовно, докато зърната започнат да покафеняват и да миришат приятно.

Поставете зърната върху широка чиния, за да се охладят по-бързо.

Запечете кедровите ядки, докато леко покафенеят.

Охладените зърна се смилат на брашно. Колкото по-фино е брашното, толкова по-деликатни ще са сладките.

Смелете ядките. Аз накълцах моите с нож.

Смесете брашното и ядките. Оставете настрана една супена лъжица от сместа – тя ще ви е необходима за поръсването.

Добавяйте по една лъжица мед и наблюдавайте как се оформя сместа. Гъстотата на меда ще определи колко бързо ще получите хомогенно тесто.

Моят мед беше гъст, затова добавих 2 супени лъжици мляко.

Трябва да се получи малка еластична топка.

Измерете всяко бонбонено топче с чаена лъжичка.

Оваляйте малките топчета в дланите на ръцете си. Поръсете всяка от тях с брашно и ядки.

Оставете топчетата да престоят няколко часа, за да може брашното да се напои с меда и млякото.

Поднесете ги с традиционен билков чай с мляко или черен чай, ако предпочитате.

Насладете се!

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: