7 факта за Московския държавен университет, които трябва да знаете

1. Най-старият университет в Русия

Московският университет е основан през 1755 г. с указ на императрица Елисавета Петровна. Концепцията за образование и проектът на университета са направени от първия руски академик Михаил Ломоносов. Московският държавен университет обаче ще бъде кръстен на него едва през 1940 година.

Думите на Ломоносов: "Науката е ясно познание на истината, просвещение на разума" – и до ден днешен украсяват герба на МГУ. (Целият цитат е взет от неговата "Реторика" и гласи следното: "Науката е ясно познание на истината, просвещение на разум, непорочното увеселение на живота, възхвала на младостта, подпора на старостта, строител на градове, полкове, крепост на успеха в нещастието, в щастието – украшение, навсякъде верен и безотлъчен спътник").

Създаването на образователната институция е покровителствано от Иван Шувалов – ученик на Ломоносов и фаворит на Елисавета. Той представя проекта на императрицата и става първият куратор на университета.

За рожден ден на МГУ се счита 25 януари, известен още като Татянин ден. Шувалов избира тази дата, защото съвпада с рождения ден на майка му. В Московския държавен университет има и църква на света Мъченица Татяна.

За титлата най-стар университет в страната Московският университет се бори с университета в Санкт Петербург (историците спорят дали Петербургският е наследник на Академията на науките, основана от Петър I през 1724 г., или по-скоро произлиза от реорганизирания Педагогически университет, основан през 1819 г.).

И все пак химнът на МГУ гласи: "Той е наш! Той е първият! Той е Московски!".

2. До 1953 г. главната сграда се намира срещу Кремъл

Първата сграда на МГУ не е съхранена – първоначално университетът се намира в помещение на Земския приказ на Червения площад (днес на това място е Историческият музей). Тази сграда не отговаря на нуждите на новата образователна институция и през 1780-те години на за нея е построена нова – на улица "Моховая", точно срещу Кремъл.

Студентите все още учат в тази най-стара сграда на улица "Моховая" 11, сега там се намира Институтът за азиатски и африкански изследвания към МГУ.

През 1830 г. за нуждите на университета е закупена още една сграда (построена през 1790 г.) от другата страна на пътя (днес там е разположен Факултетът по журналистика, който се намира на ул. "Моховая" 9), построена е и църква. По-късно университетът заема цял квартал – сдобива се със собствена печатница, научна библиотека и зоологически музей.

3. Главната сграда – един от станлинските небостъргачи

Ако преди революцията от 1917 г. образованието в Московския университет е елитарно и само тесен кръг от хора могат да си го позволят, то след революцията е взет курс към демократизация на образованието. Рязко нараства броят на студентите, реорганизират се и органите на студентското самоуправление. В състава на МГУ са включени и Висшите женски курсове, които за първи път приемат студентки, а също и преподаватели жени. Появяват се нови факултети и области на обучение, а малките сгради в центъра на града вече не отговарят на нуждите на главния университет в страната.

В края на 40-те години на миналия век Сталин планира изграждането на няколко небостъргача в Москва. Първоначално сградата на Ленинските (Воробьови или Врабешки) хълмове на завоя на река Москва е планирано да се използва като хотел. Но ръководството на Московския университет така силно умолява да получи тази нова сграда, че Сталин решава да им я предостави. МГУ се оказва най-високата от всички сталински сгради – централният корпус е на 32 етажа, а височината на сградата заедно с кулата е 235 метра.

По същото време, и в същия стил, до основната сграда са построени две сгради за Химическия и Физическия факултет.

4. МГУ има още стотици сгради

Днес Московският държавен университет притежава стотици сгради в цяла Москва и извън нея. Само площта на главния кампус е стотици хектари.

В допълнение към множеството сгради в центъра на града и повече от дузина образователни сгради на Врабешките хълмове, МГУ има още няколко библиотеки, изследователски центрове и лаборатории, собствена печатница, ботаническа градина, няколко музея, лекоатлетическа арена, както и футболни игрища, тенис кортове, и много други.

МГУ има собствена поликлиника, метеорологична обсерватория и свой ядрен център.

5. Университетът има 43 факултета!

Както и повече от 300 катедри и седем филиала в други страни (сред тях са бившите съветски републики и Словения).

Първоначално през 1755 г. университетът има само три факултета – философски, юридически и медицински. През XIX век към тях са добавени катедри по физически, математически и словесни науки. Още след революцията от 1917 г. е извършена реорганизация и се появяват нови факултети с основни дисциплини: химия, биология, механика и математика, физика, история, геология, география, филология и икономика.

През 1952 г. Факултетът по журналистика се отделя от Филологическия факултет, а през 1973 г. Факултетът по почвознание се отделя от Биологическия факултет. Появяват се още Факултет по психология, Факултет по изчислителна математика и кибернетика и Институт по азиатски и африкански изследвания.

През 1980-90-те години отделни факултети са отделени за такива науки като социология, чужди езици, регионални изследвания, материалознание, фундаментална медицина, публична администрация и военно обучение. Сега в МГУ се изучават още биоинженерство, световна политика, публична администрация, бизнес, телевизия, хуманитарен мениджмънт и много други.

В допълнение МГУ разполага с център за обучение на гимназисти, чийто приоритет е подготовката за прием в университета.

6. Вече 30 години се управлява от академик Виктор Садовничи

От 1992 г. Виктор Садовничи е несменяем ректор на университета. Самият той завършва Механико-математическия факултет през 1963 г. (поради което студентите от други факултети често ревнуват и им се струва, че Садовничи обича "Мехмат" малко повече от другите и му обръща специално внимание).

По стара традиция всяка година на рождения ден на МГУ ректорът гощава студентите с медовина.

Садовничи е и ръководител на Руския съюз на ректорите и е почетен професор в много чуждестранни университети от САЩ до Япония. Има голям брой държавни награди и отличия. Освен това в негова чест е кръстен астероид (Sadovnichij), както и сорт от храстовидни божури (Академик Садовничи).

7. Възпитаници на МГУ получават 11 Нобелови награди

Днес около 40 000 студенти учат в Московския държавен университет (почти 4000 от тях са чуждестранни студенти от 80 държави). Просто не е възможно да се изчисли общият брой на завършилите университета за всичките години на неговото съществуване. Само в Russia Beyond има около дузина учили там (предимно от Факултета по журналистика).

Завършилите МГУ стават известни политици, бизнесмени, спортисти, писатели и журналисти – и, разбира се, видни учени. Те получават различни значими награди, а 11 възпитаници са носители на Нобелова награда в различни направления:

• Николай Семьонов (за химия през 1956 г.)
• Игио Тамм и Иля Франк (за физика през 1958 г.)
• Борис Пастернак (за литература през 1958 г.)
• Лев Ландау (за физика през 1962 г.)
• Александър Прохоров (за мир през 1975 г.)
• Пьотър Капица (за физика през 1978 г.)
• Михаил Горбачов (за мир през 1990 г.)
• Виталий Гинзбург и Алексей Абрикосов (за физика през 2003 г.)

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви