Тази американка намира в Русия своята "улица Сезам"

Лора Пикънс е родена в Калифорния и има прекрасно калифорнийско детство: много съседи, общуване. Когато е на 10 години, родителите ѝ се местят в Южна Каролина, където животът се оказва доста самотен – почти в пълна изолация. А тя иска да живее като в "Улица Сезам", където всички се веселят, живеят на една улица, дружат и се подкрепят.

Калифорнийско детство

И след години тя намира своята "Улица Сезам" в двора на собствения си дом в южния руски град Краснодар. "На празниците сме заедно; спират водата – отиваме да се караме заедно. Дори като дете в Калифорния не се чувствах така. И това ми харесва много", разказва Лора.

Защо Русия?

Почти преди век предците на Лора пристигат в САЩ от Германия и още от дете тя мечтае да се върне в историческата си родина. Но внезапно ѝ се приисква да замине за… Русия.

"Завърших колежа, поработих като графичен дизайнер… И изведнъж реших, че е време да замина! Русия беше като енигма. Тайнствена страна", спомня си момичето. В американското си училище тя е слушала, че СССР е враг и ѝ е интересно какво толкова страшно има там. "Не вярвах и исках да разбера загадката на Русия".

Лора си спомня с топли чувства как през 1990-те отношенията между Русия и САЩ се подобряват, как има надежда за общо развитие и приятелска конкуренция. "Беше чудесно време, а сега сърцето ми се къса, като гледам какво става. За мен Америка е като майка, а Русия – като татко. Преживявам всичко това като моя лична болка".

Първи впечатления и руската душа

Лора пристига в Краснодар преди 13 години. "Беше лято, вървяхме през полета, покрай ферми. Помня едно голямо дере, пълно с вода, по чийто бряг на всеки 50 м имаше табели: "Къпането забранено!". И под всеки знак се къпеха хора. Не между табелите, а точно под тях. И тогава за първи път си помислих, че това е руската душа".

Веднага забелязва, че хората в Русия непрекъснато бързат за някъде и бягат – да хванат автобуса, да са в магазина, когато отвори… Самата тя твърди, че за 13 години не се е заразила с този навик: "Подхождам спокойно и ми отварят вратата".

Животът в Русия не е лесен и хората са свикнали винаги да са готови психически дори за най-лошата развръзка. "Какво пак е станало? Голяма работа! Не се връзвай". Това е руската душа, която много хора не разбират, смята тя.

Руски мъж и деца

С бъдещия си съпруг – рок-музиканта Виктор, Лора се запознава в рок клуб. През 2014 г. се женят. "Онази вечер мъжът ми имаше концерт в клуба, така че просто решихме тогава да си направим сватбата".

Сватбата на Лора и Виктор

Лора казва, че американските мъже са по-емоционални. Те могат да поплачат и да не смятат, че това е израз на слабост. "Руските мъже са брутални, но ако бъдат обзети от емоции, те или ругаят, или пият. Това е проблем – ако поплачат, ще се отрази по-добре на здравето им".

Двамата синове на Лора се раждат в обикновена краснодарска болница и то безплатно. "В Америка щях да платя 10 000 долара и да лежа в 5-звезден хотел. Но защо? Трябва ми здраво дете и това е". Лора си спомня че лекарите се отнасяли внимателно с нея а жените от нейната стая ѝ казвали: "Защото си американка". "Но аз мислех, че не е така. Просто се вслушвах в тях и уважавах знанията им".

Руско-американско семейство

Синовете Александър и Даниил говорят свободно два езика: в къщи на английски, а в училище и навън – на руски.

Феминизмът и руските жени

Руснаците често сравняват усмихнатата красавица-американка с Мерилин Монро и ѝ правят комплименти. В САЩ това би се възприело като сексуален тормоз, но Лора смята, че в Русия този проблем не стои така остро. "За жените тук е нормално да ходят на работа, облечени в тесни панталони, които подчертават фигурата. Смята се, че така показват своята красота. В Америка това се възприема като сигнал и самореклама".

Лора забелязва друг проблем – според нея много руски жени често се чувстват у дома като робини. Например, младите майки са категорични, че трябва непрекъснато да готвят на децата си и то само "полезна" храна. Задължително трябва сами да им приготвят пелмени и да им варят супа. "Те мислят, че всичко, което се готви бързо, е некачествено и не бива да се дава на детето. Готвенето трябва да е мъчително".

Лора не е свикнала с това: за нея е важно децата да се хранят разнообразно, е не само с ненавистната супа, като в същото време готвенето да не ѝ отнема много време. Освен това, тя работи на пълно работно време като учител по английски език и има по седем часа на ден. "Затова нямам време за домашни пелмени", смее се тя.

Момичето се оплаква, че в Русия много хора възприемат феминизма неправилно, смятайки, че той означава да ненавиждаш мъжете, но всъщност същността му се крие в равните права, възможности и заплащане.

Призванието ѝ е да дарява добро

Освен с работата като преподавател, Лора се занимава и с доброволчество в училището, където учат децата ѝ. Казва, че основната ѝ цел в живота е да помага на хората. "Имам голям късмет, затова искам да благодаря за него и да връщам доброто".

Първоначално не иска да се включва в родителския комитет. "Мислех си: аз съм глупава американка, не зная нищо, не говоря руски много добре. Но по време на събранието, когато видях, че хората не могат да се споразумеят, разбрах, че съм нужна".

В Америка работи в сферата на комуникациите, така че смята решаването на трудни проблеми с мирни средства за свое призвание. "И започнах да ходя на събранията и да казвам: вашето мнение е важно за мен и обратно, но защо не пробваме така? Речникът ни започна да се променя и средата вече не е толкова токсична. И децата започнаха да дружат".

Нови навици

Понякога Лора чува за себе си, че вече е повече рускиня, отколкото американка. Тя вече е свикнала и с редовното годишно спиране на топлата вода през лятото в Русия. "Разбира се, неудобно е, но децата се къпят във ваната, поливаме ги, като в детството. Харесва ми, много е трогателно".

Момичето вече е заобичало и руската кухня, научило се е да готви борш, солянка и пилаф. Много обича сельодка под шуба и просто обожава окрошка (нарича я мокра салата).

И все пак смята, че си остава американка – доверчива, емоционална, открита, "гръмка". Е, вече не крои далечни планове и си повтаря руската мантра: "Всичко ще бъде наред". "Това е като магия, с нея се живее по-леко. По това вече приличам на руснаците".

Руските хора

Лора смята, че руснаците са силни, акуратни и умни. "Имаме един такъв израз – street smart. Това е мъдрост, която не се добива в училище. Руснаците много бързо разбират кой стои пред тях, какво могат да очакват от даден човек – трудно можеш да ги заблудиш. За разлика от американците".

При това, според нея, руснаците са затворени и предпазливи, винаги мислят, че има някаква уловка. Затова Лора първа установява контакт и подхожда към всеки с усмивка. Пита един съсед как е със здравето, а друг – кога ще роди жена му.

"Понякога ме мислят за странна или глупава, но в 98% от случаите виждам положителен резултат: помагам някому, а той помага другиму. А след това доброто отново се връща при мен. И в Русия, където хората са много предпазливи, живеят трудно, в сложни условия, това предаване на доброто е много необходимо и помага на всички ни".

И хората на нейната краснодарска "улица Сезам" наистина реагират на шумната, усмихната американка с топлина и без никаква мнителност. И сами я търсят за съвет или помощ: "Виждате ли, веригата работи добре", радва се Лора.

Това интервю е взето за проекта "От Русия с любов" на списание "Нация". Оригиналната версия на руски език е преработена от Russia Beyond. Можете да прочетете оригиналния текст тук.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви