Как една странна мания в Руския север се превръща в епидемия от обладаване от духове

Малката съсухрена баба на име Степанида Филатовна Вихарева от с. Гришат на границата между Пермския край и Удмуртия говори небрежно ту за децата си, ту за времето. Неочаквано в разговора се намесва т.нар. "икота": гласът на бабата става по-силен от обичайното, но сякаш идва не от ларинкса, а от някъде по-надолу, от гръдния кош. Този различен глас я прекъсва, все едно прекъсва друг човек: той ту ругае, ту просто ридае или дори спори с бабата. След тази намеса жената известно време мълчи, а ако говори, то е много тихо и тежко. Очевидно пристъпът ѝ отнема много сили – сменят се мимиките и изражението на очите ѝ. Нужен е период на възстановяване.

"Икотата" живее в нея от 17-годишна. Тя ѝ казва какво да прави или какво да не прави. Има моменти, когато я тормози денонощно и не ѝ дава да спи. И често надвива молитвите ѝ – пречи ѝ да се моли, стене, говори с междуметия.

Това е случай на обладаване от т.нар. "икота" (хълцане) или "пошибка" (погрешка) – един от многото случаи, описани от етнографи, изследващи Руския север, Урал и Сибир. "Икота" или "икотка" идват от думата икать, което означава "хълцам". Болните от икота изпитват болка в различни части на тялото, започват да се държат все едно някой ги управлява – променя се вкусът на храната, който усещат, навиците и поведението им; понякога това е съпроводено с викане, резки звуци, натрапчиво прозяване или спазми на ларинкса, при което гласът на човека се променя до неузнаваемост.

Историята и свидетелства за това състояние започват да се записват от медиците в края на XIX в., когато в страната една след друга избухват епидемии на тази странна болест: боледуват цели села.

"В миналото икотата е била много по-разпространена от днес. Епидемии избухват в различни региони на Русия", разказва пред Russia Beyond Олга Христофорова, антрополог и фолклорист, професор в Руския държавен хуманитарен университет (РГГУ) и научен сътрудник в Руската академия на националната икономика и публична администрация към президента на Руската федерация (РАНХиГС), която от дълго време изучава този феномен. "В края на XIX в. са фиксирани две големи епидемии в Смоленската и в Новгородската губерния. В Подмосковието последната фиксирана епидемия е през 1926 г. в Подолск. А една от последните епидемии през XX в. е от 1970 г. в Пинежкия район на Архангелска област. Тук пращат партийни работници, които четат лекции, че няма религия, няма и вселяване на бесове. А медиците и учените междувременно изучават този феномен".

Но в руската народна литература икотката се споменава далеч по-отдавна, още от XIV век. Хората, които страдат от нея, са убедени, че са жертва на магия.

Как става заразяването

Степанида Филатовна помни ясно кога се е заразила. Тя отказва да опита домашна бира, предложена ѝ от човек на име Агей, който гостувал на нейни роднини. Да пиеш пред възрастни, особено младо момиче пред мъж, от общ съд, е нарушение на социалните и религиозните норми. Оскърбеният Агей ѝ казал: "Ще ме споменява". След това на езерцето тя видяла конска муха – и оттогава започнала да припада.

Вселяването на икота под формата на муха е популярен мотив в разказите за "обладаването". На практика, обаче, това може да стане по всякакъв начин, казва Христофорова. Хората вярват, че магьоникът вселява икотата невидимо, без очевиден контакт.

"Може да е муха, която магьосникът е омагьосъл и е вселил икотата в нея. А може да е и омагьосана прашинка, сложена в кваса, който си изпил. Или пък комар, попаднал в устата, в носа или в очите – във всяко телесно отверствие – и който започва да "расте" вътре в човека", разказва тя.

Може да мине много време, преди икотката да "узрее" и да се прояви – според жените тя може да се покаже и след десетилетията

Икотата винаги говори "наобратно"

Смята се, че икотата "ходи" в човека и "изяжда" вътрешните му органи, храни се с тях, като постепенно превръща човешкото тяло в част от себе си и така расте и променя биологичния си вид. Например превръща се от муха в мишка или в малък човек. И колкото по-дълго живее в човека, толкова по-ярко проявява своята телесност. Някои "икотки", какъвто е и случаят със Степанида Филатовна, в крайна сметка започват да говорят. Според нея икотата е попаднала в нея още на младини, а е проговорила чак на стари години.

"Говоренето на икотата е най-яркият ѝ симптом. Настъпва спазъм на гърлото и човек започва да говори някак "наобратно" – обикновено говорим, като издишаме въздух, а когато говори икотата в човека, тя говори, като вдиша въздуха в себе си. Психиатрите наричат това речево-двигателен пароксизъм", обяснява Олга Христофорова.

Нерядко в културата на хората с говорещи икоти се приписват ясновидски способности. При тях идват с въпроси, а отговорът на икотата се възприема като пророчество. Като правило, за тази услуга се дължи заплащане.

Но не всички икоти са говорещи, което обяснява отчасти защо представата за вселяването на някакво същество в човека – икота – е така разпространено. "Мнозина смятат, че тяхната е няма. Нямата икота просто "ходи" из тялото и предизвиква болка. Затова, на теория, всеки човек може да реши, че у него живее икота, ако нещо го боли", казва Христофорова.

Защо жените боледуват по-често

Според древните вярвания магьосник може да изгони икотата от даден човек. Например изрича някакви заклинания на чаша водка в банята, "обладаният" я изпива и му става много лошо. "Ако жертвата е жена, то тя започва да ражда икотата като дете. Този мотив се среща много често в разказите за икотата. И обяснява защо жените страдат от това по-често, отколкото мъжете: този "демон" иска да излезе навън, иска да се "роди", не иска да умре заедно с носителя си", казва Христофорова.

Според разказите, икотата излиза от човека във вид на аморфна маса, нещо като комбуча (чаена гъба). Степанида Филатовна от Гришат е "родила" своята икота. Казва, че е била около 20-30 см. Преди това смятала, че е бременна. "Роди се, взех я, увих я в парцал и я хвърлих под едно дърво. На сутринта станах. Нямаше нищо. Отново беше влязла в мен", разказва тя. На въпроса как е попаднала отново в нея жената не може да отговори. Не може да опише видяното: икотата била кръгла на вид и приличала на говежди бял дроб.

Така и не успяла да се отърве от икотата. Смята се, че вече няма такива силни магьосници. Затова хората живеят с мисълта, че ако веднъж икотата се всели в тях, ще си я носят цял живот. Истината, според изследователите, е, че всъщност хората, които вярват в икоти, просто нямат изгода да се отървават от тях.

Причини да си обладан

Икотата е не само психическо, но и сложно социокултурно явление. С нея се "заразяват" и абсолютно здрави хора.

Преди всичко тя е начин да покриете своята неприязън или обида с черупка, която е приемлива за обществото. "Не можеш да кажеш: "Иван Иванович е лош, тук не му е мястото". Но да го обвиниш с гласа на икотката, която те е обладала, да го наречеш магьосник, недобър човек, и да не понесеш отговорност за това е възможно. Защото не говори човекът, а демонът в теб", пояснява Христофорова. В подкрепа на това тя споделя следния факт: хората, обладани от икота (колкото и да са жестоки припадъците им), никога не са били преследвани в Русия. Преследвали хората, които самите обладани обвинявани в магьосничество.

Но не винаги става въпрос само за социална изгода: често на икотата просто се приписват проблеми със здравето. "Хората обясняват своите неразположения не с естествени причини, а с икотата, защото е по-лесно за приемане. Особено на места, където лекарите са малко или медицинската помощ е труднодостъпна", казва Христофорова.

Епидемиите от икота намират и доста просто обяснение от науката. В края на XIX в. това се нарича масова истерия. На няколко пъти между XIV и XVII в. в Европа избухват мании за танцуване. Или пък, през 1962 г. в Танзания плъзва епидемия от смях – хиляди ученици се смеят и плачат едновременно и не могат да спрат. Този случай попада в учебниците като класически пример за масова истерия.

"Как точно се държат хората се определя от културните традиции. Някъде се смеят, другаде се търкалят по пода. Затова в науката това се нарича културно-специфични синдроми – възпроизвеждане на привични за дадена култура модели. В случая с икотата този модел е вяра във вселяването. Той се нарича по различен начин в зависимост от локалната среда – икота, шев или пошибка – но винаги е свързан с обсебване от някакво същество", казва Христофорова.

През XXI в. икотата остава явление в отделни селски райони, където има силни традиции. Пермските психиатри продължават да я фиксират в целия Пермски край, но вече не се говори за епидемия. По-скоро за частни случаи. А в Архангелска област, казва Христофорова, тя на практика е изчезнала: "Поколенията се променят, хората заминават за града и тези културни модели се репликират от малко младежи. Хората вече са образовани, а медицината е по-добра".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви