Кашата отдавна се смята за основно ястие в руската кухня. "Супа и каша, ама храната си е наша", "Каша – майка наша", "Елдената каша – майчица наша, а хлебецът ръжен – бащица роден", гласят руските поговорки.
В "Повест за изминалите години" от XII в. авторът описва как великите руски князе сключват мир с куманите и го отпразнуват, като ядат заедно каша. Кашата е тържествено, церемониално ястие, което се приготвя за сватби, кръщенета, Коледа и други празници и важни дни.
Например кутя - каша от ориз или пълнозърнести пшенични зърна, подправена със стафиди и мед - се приготвя за помен. Зърната в нея символизират Възкресението, а медът и стафидите - радостния живот на праведните в рая. По-луксозната кутя (с мляко или сметана, масло) се приготвя за сватби и празници.
В руската кухня традиционно се разграничават три вида каши според тяхната консистенция: кашица (течна каша), размазна (гъста каша) и твърда (ронлива каша). Тези видове каши се различават по количеството вода, мляко или бульон, с които се варят.
Сред най-разпространените руски каши се открояват елдената, оризовата, просената, овесената и грисовата.
Според една от версиите преди хиляда години елдената каша е била донесена от походите във Византия в руските земи от великите князе. В края на XVI в. кашата от елда се превръща в национално руско ястие. И оттогава тя остава една от най-популярните каши.
Просото, което сега се възприема като една от най-бюджетните гарнитури, някога се е сервирало като празнично ястие. Именно пшенник (просена каша, изпечена на фурна) е приготвяна за монасите от Соловецкия манастир за великденската вечеря. А по време на Великата отечествена война "кулеш" (каша от просо със сланина и картофи) се превръща в основно ястие на полевата кухня.
Популярната някога каша от лимец (полудива пшеница), амарант и ечемик сега на практика не влиза в дневната дажба или попада в менюто на любителите на здравословното хранене. Остарялата перлена каша, която се приготвя от смляно ечемичено зърно, някога е била любимата каша на император Петър Велики. В днешно време тя може да се намери само в рассолника.
Някои видове "каша от брашно" могат да се опитат само в ресторанти с традиционна руска кухня или в определени региони на страната. Сред тях са катанка (просо, оваляно първо в яйце и мляко, а след това в брашно), саламата (пържена брашнена каша със сметана, мляко или кефир), кулага (каша от ръжено брашно и малц).
В зависимост от желаната консистенция на ястието и вида на зърнената култура, кашата се приготвя с различни количества течност. Например кашата от ориз и просо се приготвя в голямо количество подсолена вряща вода, след което се отцежда от излишната вода и се довършва в мляко. За каша от елда първоначално се измерва количеството вода, което е два пъти по-голямо от обема на зърнената култура, и се изпарява, без да се разбърква. Съотношението на водата за овесена каша: за 2 чаши овес - 3 чаши вода. Тя се вари, като се разбърква, и след това се залива с млякото и се изпарява.
Традиционно кашата в Русия се е консумирала не само за закуска, но и през деня. В староруските времена тя е била обредно и празнично ястие. Освен това се е приготвяла на фурна, като се е добавяло прясно мляко, за да се получи питателно и вкусно ястие. В царско време рецептите за каши се усложняват, като се добавят солени и сладки съставки - от зеленчуци и гъби, месо и риба, до ядки и сладко (например Драгомирова каша с гъби под формата на пирог, Гуриева каша като десерт, каша с тиква и зеленчуци), а в съветско време кашата се превръща в полезна и евтина гарнитура.
В днешно време овесената каша все още заема важно място в руската диета, както за закуска, така и като гарнитура за обяд или вечеря.
Отношението към различните видове каши в Русия и други страни може да бъде повлияно и от качеството на оригиналния продукт. Например, елдената каша, която се продава в много европейски страни, е по-варена от тази, произвеждана в Русия, така че готовата елдена каша там може да се различава по вкус.
Вкусът на кашата зависи до голяма степен от това с какво е подправена и какво се добавя към нея. Една народна поговорка гласи: "Не можеш да развалиш кашата с масло". Маслото наистина е най-традиционната добавка. В допълнение към него или пречистеното масло (гхи), кашата се овкусява и с растително масло - слънчогледово или ленено.
Към кашата се добавят и млечни продукти: мляко, заквасена сметана, течна сметана, извара, сирене (например в Осетия правят каша "дзика" със сирене, брашно и сметана).
В кашата често се слагат сушени плодове - стафиди, сини сливи, кайсии, а отгоре се поръсват кедрови или орехови ядки. И, разбира се, не можете да развалите кашата с мед и плодове.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си