Ь - защо в руския език има мек знак и как се използва?

Образование
АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
Често е невъзможно да се определи по слух дали тази буква присъства в дадена дума. Затова и мнозина правят грешки - забравят да я напишат или я използват в ненужни места. Мекият знак обаче има няколко важни технически функции. Ето как да се справите с него.

На руски няма специални знаци - ударения или умлаути, които да променят произношението на определена буква, но има технически букви. Мекият знак, например, не може да се произнася сам (точно както и неговият съратник, твърдият знак). Той обаче има огромен брой граматически функции - истинско главоболие за тези, които учат руски език. 

Придава мекота на твърдите съгласни

Една от основните функции на мекия знак е да омекотява звуците. Думите "кон" и "конь", "жар" и "жарь", "мол" и "моль" се четат по различен начин. Мекият знак обаче не само ни показва как да четем думата, но също така посочва коя дума е това: глагол или съществително име, а ако е съществително, то от женски или от мъжки род е (а следователно не е среден род). Още по-важно нещо, което се показва с употребата на Ь, е склонението на съществителното име. В крайна сметка от това зависи как думата ще се променя в изречението.

Много трудно, нали? Човек обаче трябва само да схване теорията и мекият знак ще му бъде в помощ. Важно е само да не забравяме контекста.

Отделя съгласните от последващите гласни

Най-често в руския език звукът на гласните зависи от това коя буква е пред тях. Например гласните Е, Ё, Ю, Я се четат като E, O, У, A, ако пред тях има съгласна, като същевременно омекотяват съгласните (нервы, мёртвый, салют, мясо). А ако преди Е, Ё, Ю, Я има гласна, мек или твърд знак, то тогава се добавя звукът Й и се чете ЙЭ, ЙО, ЙУ, ЙА. "Семя" и "семья" се четат различно и, разбира се, означават различни неща.

Основната задача е да разпознаете кой знак е необходим, мек или твърд. Защо "свинья" се изписва с мек, а "въезд" с твърд знак? Има много упражнения за това правило и въпреки това по него често се срещат грешки.

Мекият знак най-често разделя корена и окончанието на думата, или корена и наставката. Така че мекият знак е по-често срещан в края на думата. Твърдият знак отделя префикса от корена, така че го търсете в началото на думата.

Освен това именно мекият знак се среща най-често в заети думи - "бульон", "шампиньон", "синьор". По такъв интересен начин са русифицирани чужди букви и звуци, които не съществуват в руския език. Большой каньонДанте Алигьери и даже Канье Уэст имат същата съдба.

Определя формата на глаголите, завършващи на-ться/-тся 

Може би най-честата грешка, дори сред носителите на езика, е именно правилното изписване на наставките "-ться" и "-тся" в рефлексивните глаголи. Те звучат напълно еднакво, но имат различни граматически значения. "Ться" обозначава инфинитива на глагола, а "-тся" – формата за трето лице. Например: "Тебе тяжело знакомиться с новыми людьми?" (бел. ред. "Трудно ли ти е да се запознаваш с нови хора?"), но "он знакомится легко с новыми людьми" (бел. ред. "той се запознава лесно с нови хора").  

Много хора бъркат това, в какви места трябва да поставят мек знак. Всъщност тайната на тази наставка е много проста. Трябва единствено да зададете въпроса "что делать/сделать?" (бел. ред. Какво да правя/направя) или "что делает?" (бел. ред. какво прави?) Например, ако "тебе тяжело [что делать?]" ("ти е трудно [какво да правиш]"), то тогава се пише ТЬСЯ, а ако "той [какво прави]", тогава мекият знак не е необходим.

След шипящи букви 

Правописът на думите със шипящи букви Ж, Ш, Щ, Ч е един от най-големите проблеми в руския език. Има добре известно правило "ЖИ-ШИ пиши с буквой И" (бел. ред. Жи-Ши пиши с буква И), въпреки че там звучи като Ы. Да се сложи О или Ё след съскащи букви е напълно неразбираемо, защото всичко звучи едно и също - например в думите "жёлтый" (бел. ред. жълто) или "чёрт" (бел. ред. дявол) очевидно звучи като О.  

С мекия знак е даже по-трудно - шипящите Ж и Ш са твърди и е невъзможно да бъдат смекчени дори с мек знак, а Щ и Ч са меки сами по себе си, дори и без мек знак.

В думата "рожь" мекият знак отново има чисто техническа функция: той показва, че съществителното със шипяща буква в края е от женски род и трето склонение. А ако това е глагол, то тогава мекият знак се използва в инфинитив – "жечь", във второ лице – "думаешь" и в императивно наклонение – "режь".

Има и правило с кодово наименование "Уж замуж невтерпеж" (бел. ред. "Вече нямам търпение да се оженя) - това означава, че всички наречия с шипящи букви в края си са написани с мек знак "навзничь" и има само 3 изключения от това правило. Познайте кои са те?  

Прочетете още: Защо руският е най-популярният език в Европа?