Народите на Дагестан: как надживяват всички и слизат от планините

Жителите на Дагестан имат един проблем: хората се боят да ги посещават. Ако се вярва на новините, в планинската република не се случва нищо добро и всеки човек, дръзнал да отиде там, със сигурност ще се натъкне на неприятности. В действителност обаче ще се изненадате, че в Дагестан се намира най-дълбокият каньон в света. Там е и едно от най-древните селища на Земята, природата е уникална, а хората – невероятно гостоприемни. "Винаги искаме да докажем на света, че сме най-добрите", ще ги чуете да казват самоуверено. И тази фраза накратко обобщава вековната история на Дагестан.

Няма такъв народ

Всъщност дагестанците като етнос не съществуват. На територията на Североизточен Кавказ и Югозападните каспийски низини живеят 40 народа, включително 14 коренни – или общо 3 млн. души. Всички те се наричат дагестанци. Повечето са авари, на второ място са даргинците, следвани от кумиките, лезгинците, руснаците, лакците и др.

В миналото през Дагестан минава Великият път на коприната. В онези времена територията граничи с Турция и Иран, а по-късно монголите, завладели Китай, Древна Рус, Индия и Централна Азия, нахлуват в нея. Народите се борят за своята независимост толкова отчаяно, че понякога отблъскват дори най-кръвожадните агресори. За кратко дори успяват да създадат независим Дербентски емират.

"Всички ние в Кавказ сме номади. Но винаги е имало съперничество за титлата най-коренен народ", казва Муслим Алимирзаев – дагестанец и основател на проекта "Независим Кавказ". В планините се води непрестанна война за пасищата, а всяко село си има свой език, легенди и особености. В Дагестан вярват, че даргинците знаят как да изкарват пари, а аварите – как да разпускат и да се наслаждават на живота. "Но винаги сме били обединени от религията (95% са мюсюлмани) или от общия враг". В миналото тюркско-монголският завоевател Тимур се опитва да подчини Дагестан, но среща опълчение от княжества, водени от местната Жана д'Арк, и се оттегля.

Питай ме какъв съм

На излизане от летището в Махачкала първото нещо, което виждаш, е Триумфалната арка в чест на 200-годишнината от обединението на Дагестан с Русия. Дагестан става част от Руската империя през 1722 г., след нахлуването на Петър Велики. В онези години Дербент е ключово място в Каспийския регион и е кулминацията на първата персийска експедиция на императора. Руската база обаче оцелява едва 13 години, след което е дадена на Иран в знак на добра воля. Дагестан се връща в пределите на Русия окончателно в началото на 19 в. след Руско-персийските войни.

"Когато пътувам в чужбина, хората ме питат какъв съм. Отговарям: първо съм руснак. Второ, дагестанец. И едва на трето място – авар. Руснак съм по националност. Руснак съм, защото съм част от цялата страна. Така мислят хората на Дагестан днес като цяло", казва Муслим.

Не сме дошли по своя воля и няма да си тръгнем по своя воля

Дагестанците вярват, че Русия започва от тяхната територия. Тук е най-южната точка на страната. Това е и най-субсидираният район за 2017 г. (над 52 млрд. рубли или $896 млн.). Населението извън градовете представлява 55% от жителите, въпреки че хората, които живеят в планините, не са толкова много: младите слизат в низините, за да учат, и не искат да се връщат. Не е престижно да работиш като чобанин (пастир), но това е традиционната професия в планинските райони (Дагестан е лидер по отглеждане на дребен и едър рогат добитък).

Престижно е да си спортист и по възможност да станеш олимпийски шампион. Борците са особено традиционен експортен "продукт".

Населението извън градовете обикновено е концентрирано в селата. Някои от тези хора изкарват добри пари от занаятчийство. Кубанците например произвеждат уникални бижута, а село Рахати е единственото място в страната, където се правят бурки.

Столицата Махачкала е разнородна. Международни бизнес мрежи се конкурират с местните творци и бутиците за ислямско облекло на име Girl и Hidhab, които имат доста пикантен слоган: "Просто се покрий!". "До неотдавна ислямските бутици бяха модерни и печеливши. Жените разбраха, че ислямът също може да има своя мода. Маркетинговите им идеи бяха добри. Instagram бе пълен със снимки с надписи от рода на: "Вижте какво може да ми купи мъжът ми", спомня си Муслим.

В момента Муслим живее в Пятигорск (Ставрополски край, на 1574 км от Москва) и също като всички се бои от новините за поредната антитерористична операция в републиката. И все пак това не отговаря на ситуацията, с която се сблъсквате, пристигайки в Махачкала. Градът е спокоен и балансиран от зашеметяващата природа наоколо.

"Стереотипите тук винаги се опровергават", вярва Муслим. Дагестанците са доволни, когато видят реакцията на хората. В момента те наистина смятат, че са най-добрите хора на света. Но ако попитате един дагестанец: "С Русия ли си или не?", най-вероятно ще получите уклончив отговор. "Не сме дошли в Русия по своя воля и няма да си тръгнем по своя воля". Това е цитат от народния поет Расул Гамзатов. И е типично дагестански – а и много откровен.